Пари и глупости

В Прага побързаха да обявят, че заради измисления от тях скандал с взривовете през 2014 год. изключват «Росатом» от търга за строителството на петия енергоблок на АЕЦ «Дуковани». По-рано до надпреварата не бе допусната и китайската компания CGN. Мотивът бе, че дейността ѝ би застрашила чешката националната сигурност.

Силните участници бяха прогонени със смехотворни обяснения и така бе осигурено поле за честна и прозрачна борба между «правилните» кандидати. Сега те са трима... KHNP е подразделение на южнокорейската корпорация KEPCO. Предлага реактори от по-старото поколение «III». Има скромен международен опит. Оказва експертна помощ на румънската АЕЦ «Черна вода». Участвала е в консорциума, построил АЕЦ «Барака» в Абу Даби... Там, между другото, стремежът за икономии доведе до нарушаване на техническите норми - в бетонните фундаменти на два от блоковете откриха кухини и пукнатини. Фирмата се е представила неуспешно на търга за изграждането на египетската централа «Ел Дабаа».

Сравнително доскоро EDF («Електрисите дьо Франс») се е занимавала с експлоатацията на атомни електроцентрали, но не и с тяхното строителство. За тази задача е отговаряла друга френска компания с държавно участие – «Арева», ала тя с мъка избягва фалита през 2017 год. Тогава я преименуват на «Orano» и предават технологиите ѝ на EDF. Французите предлагат на пазара своя реактор EPR. Твърдят, че съоръжението е качествено, макар че то не е използвано много. За негова реклама може да послужи АЕЦ «Олкилуото» във Финландия. Изграждането на третия енергоблок там е било възложено на консорциума «Арева»/ «Сименс», а EDF е трябвало да бъде оператор. Работата започва през 2005 год. и тогава специалистите с учудване разбират, че проектът е готов едва на 25 процента. В такава ситуация е нормално да се обърка всичко. Въвеждането на обекта в експлоатация е било планирано за 2010 година, ала понастоящем очакват това да стане през февруари 2022 год. (този април приключи зареждането с ядрено гориво). Първоначалният бюджет от 3 милиарда евро по официални данни през 2019 год. е набъбнал до 8,5 милиарда. Сравнително успешен е проектът на EDF за китайската АЕЦ «Тайшан».

Той е завършен с тригодишно закъснение, причинено от лошо управление и неуредици с материално – техническото обезпечение. Нещата потръгват след като клиентът се намесва. Интересно е да се отбележи, че корпусите на двата европейски реактора EPR са произведени в Южна Корея. Продължителната липса на поръчки за френската атомна промишленост води до нейния упадък. В момента «Електрисите дьо Франс» се мъчи с «Фламанвил – 3» («Flamanville 3») във Франция. Там първият бетон е бил излят на 3.12.2007 год. Тогава са смятали, че 3,3 милиарда евро ще стигнат за изграждането на обекта, но по последни сметки разходите вече достигат 19,1 милиарда. И тук не минава без скандали.

През 2015 год. откриват повишено съдържание на въглерод в стоманата в горната и долната част на реактора, а това означава, че здравината на корпуса му не съответства на нормите. През 2021 год. са отчетени проблеми с главната циркулационна помпа. От 2016 год. EDF участва в разширяването на английската АЕЦ «Хинкли пойнт Си» («Hinkley Point C»). Тридесет процента от парите за това начинание са осигурени от Китай. За разлика от комплексираните чехи техните господари не се гнусят от взаимоизгодното сътрудничество с конкурентите. За последното десетилетие «Уестингхаус електрик» («Westinghouse Electric», WHE) участва само в три проекта в родните Съединени щати и не е завършила успешно нито един от тях.

Действията ѝ са съпроводени от скандали, големи закъснения и финансов крах. Компанията е сред лидерите в атомната енергетика, ала липсата на нови задачи води до грешки и загуба на опит. Предвиждало се е WHE да монтира два свои реактора тип AP – 1000 (поколение III+) на АЕЦ «Ви Си Съмър» («Virgil C.Summer»). Работата започва през 2012 година, но заради възникналите усложнения, превишаването на бюджета и дългия срок за издаване на лиценз през 2017 год. фирмата обявява фалит.

Строителството остава недовършено. Под натиска на войнстващите «зелени» е взето решение да бъдат разрушени изградените съоръжения на площадките. Строителството на трети и четвърти блок на АЕЦ «Воугъл» (Plant Vogtle) (също с реактори AP – 1000) започва през 2013 год. Стойността му достига 27 милиарда щатски долара. WHE и партньорите им спорят кой да поеме непредвидените разходи и завеждат дела един срещу друг.

Очаква се трети блок да бъде пуснат в действие през есента на 2021 год., а четвърти – през 2022. Единственият скорошен успех на «Уестингхаус електрик» е в Китай – два реактора AP – 1000 действат на площадката на АЕЦ «Санмен». Докато тече строителството, се случва аварията във «Фукушима – 1» и изискванията към безопасността на новите ядрените съоръжения са променени. Американците внасят 18000 поправки в документацията, за да я приведат в съответствие с новите правила.

Проектът приключва със закъснение от пет години през 2018. Планираният бюджет от 6,12 милиарда щ. д. е надхвърлен само с 1,53 милиарда. Но месец след пускането в търговска експлоатация вторият енергоблок е принудително спрян поради проблем в една от главните циркулационни помпи и ремонтът отнема цяла година. Между другото все още няма информация дали новите собственици на WHE възнамеряват да се занимават с изграждане на реактори, или ще се съсредоточат върху производството на ядрено гориво.

Затова е трудно да се определи какво целят САЩ, оказвайки натиск върху организаторите на търга за «Дуковани – 5»... Търсят скъпоплатени задачи за своите хора? А може би смятат да провалят проекта, както стана с нашата АЕЦ «Белене» и чешката «Темелин»? И няколко думи за без вина изгонените... В своята богата история «Росатом» няма неизпълнени ангажименти. На чехите корпорацията предлага съвременен реактор тип ВВЕР – 1200 (поколение III+), който е доказал на практика своите възможности в Русия и чужбина.

Средната стойност на това съоръжение е 5 – 6 милиарда щатски долара, докато продукцията на конкурентите е двойно по-скъпа. В руската оферта освен изграждането и въвеждането в експлоатация на енергоблока и доставката на ядрено гориво, е гарантирано също и извозването на радиоактивните отпадъци. Французите предлагат подобен пакет. Американците – не. Москва и Прага отдавна работят заедно в областта на атомната енергетика, средното и тежкото машиностроене, изградили са стабилни връзки помежду си. Затова, ако на «Росатом» бе позволено да се пребори за «Дуковани – 5», чешките предприятия щяха да получат до 70 процента от поръчките по проекта. Послушните евроатлантици се отказаха от изгодното за страната им предложение. И вероятно после ще им се наложи да поемат всички разходи на «правилния» кандидат.