Чия е тази революция ...

Преди няколко месеца срещам в София жената на човек, имащ сериозно влияние в българската политика и в медиите през последните 20-30 години. Познаваме се отпреди и се оплака – не се живее вече, ще емигрираме. Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.

Имат къща в София, апартаменти, имение на морето, оцеляването не е проблем. Са тормозени, знам. Запорирани сметки, имоти и имущество, прокурорски и данъчни проверки.

Но знам и как е натрупано имането. Близо, близо да властта. Два милиона – два, кой ти ги дава. Люш-люш. Заедно в люлката.
А понякога – не милиони, милиарди. С едно щракване. С един подпис, понякога и без.

Имам и други познати, приятели може да се каже. Не толкова богати, но също тормозени. Уволнявани, преследвани, не могат да си намерят работа.
И други, дето пък смятат, че не са оценени достатъчно. Например – че са само изпълнителни директори, а вярват, че може да се генерални.

Нагледал съм се. Видял съм.
Всичко това се надига сега.

Е както при Костов навремето.
Мнозина получиха шансове. Но и мнозина загубиха шансове.

И състояние, богатство.
Разбираемо е да искат реванш. На моменти – обективно, на моменти – много субективно.
Тези хора по правило имат пари; имат и влияние.

Както и по-горе рекох, моторите на искането за промяна не са бедни. Те просто се чувстват ощетени. Онеправдани.
Но са съдействали за всяка промяна в България; видял съм го.

А фактите са факти. След 89-а България влезе в нов модел на обществено-икономически (и политически) отношения (по Маркс). Този модел се установи твърде мъчно, но се установи и не е променян почти четвърт век. Западен. Капиталистически.

Не е съвсем справедлив.
Но никой – поне на ниво политически партии - не иска връщане на справедливостта отпреди 89-а. И Слави Трифонов е за НАТО, и Румен Радев, и Корнелия, макар с преглъщане и недомлъвки. За ДПС и дума да не става.

Между другото – последните публикации на сайта на ДПС са изказване на Хасан Адемов за необходимостта от приемане на руската ваксина в България. И нито дума за годишнината от т.нар. Възродителен процес. За това само Нери Терзиева и ней подобни се обаждат.
За мен нещата са прости.

Може да не ви върви в живота. Може да не стават нещата както искате. Непременно.
Но ако се трудите. Ако не ви е страх, че това, което ще кажете – публично или частно, ще ви навреди, ако искате нормални неща от живота – да си отхранвате семейството, да имате свободата, която само преди 30 години нямахме – не давайте на вяра, на вересия.
Още е живо всичко, за което вярвахме, че сме се сбогували.