България е била не само фашистка, но и нацистка държава

„Аз лично не съм съгласен България да бъде определяна като фашистка. По онова време България няма фашистко управление. Тя е монархия и има парламент. България е била коалиционен партньор на нацистка Германия и фашистка Италия".

Това заяви съпредседателят на македоно-българската комисия по исторически въпроси Драги Георгиев, а думите му предизвикаха реакция в Северна Македения.

Ето какво пише "Нова Македония" по темата:

Според десетки събеседници, историци и професори, с които сме се консултирали, изявлението на съпредседателя на комисията от македонска страна е дълбоко противоречиво в няколко отношения. Първо те открояват позицията, че „самият той казва, че това е неговото лично възприятие, а не от гледна точка на македонската и световната историография“. Според събеседниците "нещата не могат да бъдат опростени в смисъл, че България няма фашистки режим, защото е била монархия и е имала парламент?!"

Историческите тези винаги трябва да се основават на задълбочен анализ и внимателно проучване на документи и исторически източници. Ако искаме да твърдим, че България няма или има фашистки режим, трябва да определим какво точно е фашизъм и дали българската държава в този период има или няма елементи на фашистката идеология и ако да, дали те имат решаващо значение влияние върху политическата същност на България през този период.

Несъмнено фашистката идеология е дълбоко вкоренена в България

Какво всъщност е фашизмът? Най-простото определение е, че фашизмът е радикално десен авторитарен ултранационализъм. Фашистката идеология се характеризира с насилствено потискане на опозицията, диктатура, култ към нацията и държавата, антидемокрация, антилиберализъм, протекционизъм и интервенционизъм в икономиката, използване на насилието като легитимно средство във вътрешната и външната политика, милитаризация на обществото, териториална експанзия и др. Нека разгледаме същността на България в предвоенния и военния период! На 19 май 1934 г. в България се извършва преврат, известен като Деветнадесетомайски. Новото правителство спира Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии. С този акт България започва да се трансформира в авторитарна държава и в този дух е създаването на т.нар. Главна дирекция за възстановяване, която контролира печата, кината, радиото, театрите и публичните събирания. През 1935 г. българският цар Борис III успява да свали новото правителство, но не възстановява демокрацията. Той връща конституцията, но политическите партии остават забранени. Премиерът и правителството се назначават директно от българския цар, който задълбочава авторитаризма и директно контролира по-голямата част от политическия и обществен живот, подобно на фашистка Италия и нацистка Германия.

След Първата световна война в България се появява и засилва радикалната десница, характеризираща се с крайнодясна идеология, екстремен национализъм, фашизъм и нацизъм. В края на 30-те години радикалната десница започва да влияе върху основните политически групи в българската държава. След поемането на властта от Борис III представителите на радикалната десница заемат високи позиции в страната, а правителството толерира техните крайни идеологически възгледи, които след време ще станат неразделна част от политическия и обществен живот на България. Има няколко политически групи с фашистка и нацистка идеология. Сред тях са Български народен съюз "Кубрат", Съюз на борците, Съюз "Българска защита на родината", Съюз на българските фашисти, Националният фашистки съюз, Съюзът на българските национални легиони, Националсоциалистическата българска работническа партия, Народното социално движение и Съюзът напредък на България. Някои от тези политически групи стават масови организации и сред тях е пронацисткият Съюз на българските национални легиони, който има около 200 000 членове.

Националсоциализмът, расизмът и антисемитизмът са били заложени в държавните политики на България

Съществуването на фашистки и пронацистки организации не означава автоматично, че България е фашистка държава. В този период има подобни организации в САЩ и Великобритания, но споменатите страни никога не могат да бъдат наречени фашистки държави. За разлика от тях фашистките и пронацистки организации в България имат голяма маса и се характеризират с политическо влияние в страната и провеждането на държавни политики. Например Петър Габровски - министър на вътрешните работи и Александър Белев - комисар по еврейските въпроси, са членове и ръководители на Съюза на борците за напредъка на България. Съюзът се характеризира с националсоциализъм, расизъм и антисемитизъм. Очевидно е, че фашистите и поддръжниците на националсоциализма играят ключова роля в политиките на България. В този дух са сътрудничеството и съучастието на България в Холокоста.

Българските власти приемат няколко расови и антиеврейски закони, включително Закона за защита на нацията, Закона за еднократния данък върху имуществото на лица от еврейски произход, Закона, позволяващ на Министерския съвет да предприеме всички мерки за разрешаване на "еврейския въпрос" и др.... Българската държава забранява бракове между българи и евреи, на евреите е забранено да изпълняват определени професии, въведени са извънредни данъци върху имуществото на еврейското население, евреите са принудени да носят т.нар. Звезда на Давид, евреите купуват хляб само в определени пекарни, има определени улици, по които евреите нямат право да се движат, мъжете евреи се изпращат в "трудови" лагери и т.н. Всички антиеврейски мерки са изпълнявани от Комисариата по еврейските въпроси към Министерския съвет.

Ако внимателно анализираме историческите документи, България в споменатия период е не само фашистка държава, но и националсоциалистическа, т.е. нацистка. Една от задачите на историята е постоянно да ни напомня за миналото, така че престъпленията да не бъдат забравени и повторени. Ето защо трябва да покажем истинската същност на нещата.

В такъв контекст, в рамките на историческите факти и истини, установени от безброй исторически източници, фашисткото минало на източната ни съседка, колкото и да се опитва да ревизира, ретушира ​​и разкраси миналото си, не може да бъде пренебрегнато. Това, че България е била от грешната страна на историята, не означава, че този факт трябва да бъде скрит. България трябва да покаже, че е затворила онази черна страница от своята история и че я е оставила след себе си. Очевидно е, че тя не само не е затворила тази глава.. Със своите ходове и отношение към Македония България потвърждава генезиса, развитието и трансформацията на най-мрачните идеологии като фашизма.