Добре известна на методолозите на науката е постпозитивистката идея за теоретическата натовареност на фактите, за това че няма „чисти“ факти, а има интерпретации или интерпретирани факти. Тя е в най-висока степен валидна за социалните и хуманитарните науки, особено за историята. При нея дори за количествени факти, които изглеждат неоспорими може да имаме коренни различия и те да бъдат инструмент за пропагандна атака и тежки удари срещу противната страна. Най-типични примери за това са така нар. данни за „убитите“ по времето на социализма у нас и в СССР. Още преди перестройката в СССР Солженицин в „Архипелага Гулаг“, който има за подзаглавие „Художествено описание на лагерите“ разпространяваше измислиците за десетките милиони убити в тях, които нямат нищо общо с реалните данни от архивите. Същото стана у нас след 1989 г. с измислиците у нас за броя на убитите от „комунистите“ след 9 септември. Разпространяваха се данни за десетки и стотици хиляди избити, нямащи нищо общо с реалността. Идеологически обаче в масовото съзнание се наложиха именно тези интерпретации на тези псевдофакти.
Известно е, че водещата или хегемонна идеология в една страна легитимира съществуващата система, докато алтернативните интерпретации я делегитимират. Затова и измислиците на Солженицин се разпространяваха на Запад, за да делегитимират системата на съветския социализъм. А измислиците за броя на убитите у нас след 9 септември 1944 се разпространяват през последните 31 години, за да легитимират днешния капитализъм, разграбил и унищожил построеното при социализма. Това всичко добре е обяснено в знаменитата сентенция от антиутопията „1984“ на Джордж Оруел: „Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото„.
В страните на реставриран капитализъм настоящето се контролира от политически елити, които имат компрадорски характер, свързан с интересите на държавите от капиталистическия център, поради което в тях и доминират съответните идеологически интерпретации, изгодни на тези, които контролират настоящето. Социалните и хуманитарни науки са идеологически натоварени и изразяват доминацията на различни идеологии. Там, където доминира идеологията на либерали и неолиберали историята се вижда по един начин, а там, където са консерватори или комунисти по друг, включително и историята на Втората световна война и на всички войни. В едни страни тя се пренаписва и отхвърля, в други имаме много по-голяма приемственост, както в Китай през последните десетилетия.
Особено силен е идеологическият характер на историята, която е важен инструмент за легитимацията на една система и съответно средство за делегитимацията ѝ. Подборът на историческите факти и тяхната интерпретация винаги има идеологически характер, опира се на определени ценностни предпоставки, свързана е с националната идентичност, с легитимацията на съществуващата система. Нейната промяна, особено ако е радикална води до разпада ѝ, както стана със СССР, по което той се отличава от Китай.
Най-мощната идеологема за пренаписването на историята през последните десетилетия е тезата, че до 1989 г. сме живели при „тоталитаризъм“, което означава че обществото в Източна Европа е не по-малко престъпно от това на фашизма и дори се твърди, че е по-престъпно. Тази „идеологема на студената война“ е призната дори от сериозните изследователи на Запад. С помощта ѝ обаче, всичко вършено по времето на съветския тип социализъм и от партии, свързани със социализма започва да се интерпретира негативно, включително и участието на държавите и партиите в битката срещу фашизма.
Перестройката и реставрацията на капитализма доведоха до различни идеологически интерпретации на историята на социализма. Доминираща стана антикомунистическата и неолиберална, която наложи пренаписването на историята, включително и тази на СССР и то на официално равнище, когато става дума за Втората световна война. Това директно е свързано с оценката на историята на социализма, която в учебниците за учениците в България и другите източноевропейски страни е представена в доминиращи антикомунистически и антисъветски дух. Ако той е обявен от българския парламент за „престъпен режим“, същото се отнася и за СССР и тамошния социализъм, от което следва, че по логиката на българските антикомунисти и във Втората световна война един „престъпен режим“ се е бил срещу друг „престъпен режим“.
Това обяснява защо в България официално на 27 ноември 2009 г. 41-то Народно събрание по предложение на ярко изявения антикомунистически депутат Лъчезар Тошев бе обявен официално Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и другите тоталитарни режими и за почитане паметта на жертвите им. Това не бе случайно. Известно е, че идеологическата легитимация на съществуващите политически режими и социални системи може да става доминиращо чрез бъдещето или чрез миналото. В България след 1989 г. идеологически бе ликвидирано най-напред „светлото бъдеще“ на „комунизма“, за сметка на „светлото бъдеще“ на „демокрацията“ като прикритие на неолибералния капитализъм. През последното десетилетие обаче умряха и очакванията на голямата част от хората в новото „светло бъдеще“ на капитализма, наричано „демокрация“. Затова и идеологическата и пропагандна битка за легитимацията на настоящето се пренасочи в много по-висока степен към миналото и различните интерпретации на миналото. Нововъзникналите неолиберали в България и други източноевропейски държави реинтерпретираха миналото и на социализма, и на Втората световна война през призмата на идеализация на модела на глобализиран неолиберален капитализъм. Консерваторите гледаха на това през призмата на национални, цивилизациони и етнически очила. Социалдемократите по повечето места се бяха неолиберализирали и това в момента води до тяхната криза и упадък. Във всеки случай тези различия днес се проявяват и по отношение интерпретация на историята на Втората световна война, за която битката се изостря рязко, тъй като миналото увеличава все повече ролята си в интерпретацията на настоящето.
Поради кризисните за капитализма процеси същата тенденция на пренаписване на миналото наблюдаваме днес навсякъде по света. При ликвидацията на вярата в светлото бъдеще на „комунизма“ в бившите социалистически страни бяха съборени стотици паметници, свързани с борбата за това бъдеще. Сега стотици паметници се събарят в САЩ и в страни в Западна Европа поради кризата на настоящето, смъртта на светлото бъдеще на „краят на историята“, което стимулира ново преосмисляне на миналото. Виждаме го особено ясно през последните години във връзка с антирасистките бунтове и историята на отношението към робството на различни известни фигури в западната история от Христофор Колумб през Джордж Вашингтон до Уинстън Чърчил. Изчезна светлото бъдеще, разбрано като „края на историята“ и идеологическата и геополитическа битка става битка за историята. Историята замести научният комунизъм като пропагандно-идеологическа дисциплина.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Вова император
Коментиран от #5, #12
16:04 24.06.2021
2 Мангол
Коментиран от #8, #21
16:07 24.06.2021
3 Болшевик
16:07 24.06.2021
4 The lost world
16:09 24.06.2021
5 Шалом
До коментар #1 от "Вова император":
Твоят ИМПЕРАТОР,ГОВОРИ ЛИ на ИВРИТ ?16:09 24.06.2021
6 смерш
"Победителите пишат историята" и "Победителите не ги съдят"
Само атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки са достатъчни чичо Сам да бъде сравнен с Хитлерофашизма и еврейския геноцид!
Чичо Сам обаче е "победител"!
Коментиран от #10
16:09 24.06.2021
7 мръсните комуняги
16:10 24.06.2021
8 смерш
До коментар #2 от "Мангол":
"макетата"бяха подарени далеч преди Тито още по време на войните от началото на миналия век "Манголе"!16:13 24.06.2021
9 Русия
Коментиран от #13
16:15 24.06.2021
10 Той
До коментар #6 от "смерш":
Чичо Сам е вече дядоСам. Дядовците нямат далечен Хоризонт на съществуване
16:17 24.06.2021
11 Гошо
Така и ще стане с "тоталитарния " период" България, която съградихме " Гледайте после пак си помислете ,на младите говоря Пък да си правят изводи
Само ще им кажа че водата по чешмите и тока по контактите идва от съграденото тогава
Коментиран от #17, #20
16:26 24.06.2021
12 Непознат
До коментар #1 от "Вова император":
По времето на комунизма бяхме толкова защото границата беше затворена и уж всички бяме равни, но само привидно. Къде можеше да отидеш? Дори жилище не можеше да си купиш ако нямаш жителство. Сега е времето на кадърните и предприемчивите. Много българи работят в Западна Европа, но и много други се реализираха там. Децата на комунистите са по Западна Европа, а не в Русия.Коментиран от #14
16:31 24.06.2021
13 Непознат
До коментар #9 от "Русия":
Русия е окупирала България 2 пъти. Тези държави, които са попаднали под влияние на САЩ и на великите сили сега са светлинни години пред нас.Коментиран от #15, #16
16:37 24.06.2021
14 Я па тоя
До коментар #12 от "Непознат":
Е как границите са били затрворени, като баща ми заради работата си, обиколи целия соц. лагер.17:36 24.06.2021
15 Я па тоя
До коментар #13 от "Непознат":
И защо от 30 години под влиянието на сащ сме на 60 място по жизнен стандарт, а при "окупацията" на Съветска Русия бяхме с 30 места по-напред???17:39 24.06.2021
16 Библия
До коментар #13 от "Непознат":
По скоро камила ще мине през иглено ухо отколкото богат човек да влезе в царството Божие18:09 24.06.2021
17 Младеж
До коментар #11 от "Гошо":
На тебе тока и водата даром ли ти ги донесоха в дома, щото майка ми и баща ми са си плащали данъците ! А другите държави нямат ли ток и вода по домовете си ?18:41 24.06.2021
18 На населението
21:33 24.06.2021
19 ИМПЕРИАЛИСТ
“ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ВЪПРОС”
В брой 23 на в. “Работничка” в уводната статия за Ньойския договор е казано, че с този договор били отрязани живи части от снагата на България, Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини. Македония, Тракия, Добруджа - живи части от снагата на България? Как е могла редакцията на пролетарския вестник “Работничка” да допусне в своите колони подобна дива националистическа мисъл, за радост на българските империалисти? Или за редакцията на в.”Работничка” не е още ясно, че Тракия, Македония и Добруджа, не са български земи отрязани от снагата на България, а земи чужди, които националистическа България иска да завладее за да ги подложи на зверска колониална експлоатация? Нима не е ясно на редакцията на в.”Работничка” че фашистка, империалистическа България в съгласие с империалистите победители получи живи части от снагата на Македония и Тракия, които като завладени и чужди земи тя подложи на двойна колониална експлоатация и гнет? Как е могла редакцията на в. “Работничка” да допусне тази дива националистическа лъжа за българския характер на Тракия, Македония, също и Добруджа и по такъв начин да стане проводник на великодържавния български шовинизъм и да му даде право върху Македония, Тракия и Добруджа? Случайно ли е допусната от пролетарския вестник “Работничка” тази недопустима грешка или тук има нещо повече? Ако тук има недоглеждане от страна на редакцията - това е една недоп
Коментиран от #22
23:05 24.06.2021
20 Хаха
До коментар #11 от "Гошо":
това с ,,милиони хора ще ме проклинат,, е реплика на Хитлер, последното му обръщение към Магда Гьобелс минути преди да се самоубие23:25 24.06.2021
21 Този
До коментар #2 от "Мангол":
шумкар е икономически капацитет и човек с уникални познания, за разлика от теб. И а международни признания, за разлика от теб, то две изречения бе грешка не можеш да напишеш. Той ми беше преподавател в университета, има доста интересни и верни неща, които е написал. А ти тролче, с какво можеш да се похвалиш......?04:06 25.06.2021
22 Я па тоя
До коментар #19 от "ИМПЕРИАЛИСТ":
Няма спор, комунистите са пляскали големи глупости, но не те отрязаха живи части от снагата на България- Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини.Нали така!?
09:28 25.06.2021
23 краси
16:52 27.06.2021