Свръхнадцененият интелект

Интелигентността не върви непременно ръка за ръка с почтеността – банален извод, който обаче сякаш всекидневно трябва се напомня. Чудно е колко много хора продължават да се лъжат от интелекта, образоваността, начетеността на всевъзможни личности с доста съмнителни нравствени и етически качества. Да се подмамват наивно от разни лустросани биографии, от научни титли и академични постове. Гаче ли порядъчно запълнената глава – и завидните умствени способности – автоматично те правят добър човек. За това разсъждава във "Фейсбук" Драгомир Иванов.

Достатъчно е само да хвърлим бърз поглед върху тоталитаризмите на ХХ век, пребогат на кървища:

веднага ще видим, че едни от най-жестоките властници, сатрапите-символи всъщност са притежавали мозък и интелект. Което, уви, няма нищо общо с морала, нравствеността и добродетелите. Казано другояче – сериозните интелектуални натрупвания хич не са им попречили да вършат злодеяния. Не са ги възпрели от масовите гадости. По-скоро обратното: помогнали са им да усъвършенстват диктатурите.

Владимир Ленин е завършил с отличие право в Санктпетербургския университет, владеел латински и гръцки, научил и немски. Известни са неговите писания, публицистичната и журналистическата дейност в Мюнхен, Лондон, Женева, Париж, Цюрих и др. Лев Троцки, основателят на Червената армия и идеолог на червения терор, се ползвал с остър ум, бил гениален оратор, чудесен организатор и стратег (без него болшевишкият преврат през 1917 г. надали би успял, или поне не толкова бързо). Струва си, а пропо, да се прочетат неговите кореспонденции от Балканите по време на Балканската война.

За любовта на Йосиф Сталин към литературата е изговорено и изписано много; нека само да споменем, че диктаторът – който на младини е пробвал с поезия на грузински – лично е следял творчеството на десетки писатели, композитори и режисьори. Разполагал с огромна библиотека (твърди се за повече от 20 хиляди тома) и прекарвал в четене часове наред всеки ден.

Бенито Мусолини бил начетен журналист, владеел френски и немски, увличал се по идеите на философи като Фридрих Ницше, Макс Щирнер, Жорж Сорел. В младостта си е социалист, изучава Карл Маркс и Фридрих Енгелс, Ерико Малатеста (италиански анархо-комунист, близък на Михаил Бакунин) и Гракх Бабьоф (френски утопист-комунист и революционер). Става главен редактор на „Аванти!“, вестника на Италианската социалистическа партия. Написва и книга за чешкия църковен реформатор Ян Хус. Преди разрива му със социалистите през 1914 година – и преди да създаде фашизма – е смятан за един от най-талантливите публицисти в Италия.

Примери колкото щеш и в националсоциалистическа Германия.

Да подминем Хитлер (там иде реч за друго, не толкова интелект, колкото „шаман, човек-мит“, както казва Карл Г. Юнг). Нека вземем Гьобелс и Хайдрих. Хитлеровият министър на райсхспропагандата Йозеф Гьобелс бил отличен ученик, удавали му се латинският, немският, географията и математиката. Свирил на пиано, играел в училищния театър. Следвал германистика и история в университетите в Бон, Фрайбург, Вюрцбург, Мюнхен и Хайделберг. Защитил докторат с дисертация за поета и драматург Вилхелм фон Шюц.

Райнхард Хайдрих, могъщият шеф на Главното управление за имперска сигурност, обергрупенфюрер от СС и заместник-протектор на Бохемия и Моравия, произхожда от заможно интелектуално семейство. Дядо му по майчина линия бил пианист и музикален педагог, директор на Кралската консерватория в Дрезден. Баща му пък е оперен певец, композитор и учител по пеене, ръководил музикална школа в Хале. Самият Хайдрих – един от архитектите на „окончателното решение“ на еврейския въпрос и участник във Ванзейската конференция (1942) – е свирил на няколко инструмента. Особени способности показвал с цигулката; тази му страст, както въобще към класическата музика, се запазила до края на живота му. Човек с фини обноски, с усет към изкуството.

Още един ум. Зловещият д-р Йозеф Менгеле – „Ангела на смъртта от Аушвиц“ – е изучавал медицина, зоология и антропология в университетите в Мюнхен, Виена и Бон. Защитава докторат с проучване на расовите различия при долната челюст. Преди войната бил асистент на проф. Отмар фон Фершуер (лекар, генетик, изследовател на расите) в Института за наследствена биология и расова хигиена във Франкфурт. Нататък историята се знае: ужасяващите експерименти на Менгеле със затворници от концентрационните лагери, опитите с близнаци и т. н.

Да прехвърлим Атлантическия океан – в посока Куба.

Фидел Кастро бил превъзходен ученик, най-вече благодарение на феноменалната си памет.

Отрано проявявал находчивост. Известен е случаят как изпратил писмо до американския президент Франклин Рузвелт, в което го поздравил за преизбирането му и поискал банкнота от 10 долара. Фидел учил в йезуитски колеж, сетне завършил право в университета в Хавана. По това време четял и трудовете на Ленин, Сталин, Троцки, Мусолини... сериозно внимание обърнал и на „Моята борба“. Изучавал и книгите на поета и кубински национален герой Хосе Марти, както и на испанския диктатор Примо де Ривера.

Неговият съратник Ернесто Че Гевара пък е лекар, възпитаник на университета в Буенос Айрес. Интересувал се от философия, отделял внимание и на литературата (Пабло Неруда, Федерико Гарсия Лорка, Франц Кафка, Уилям Фокнър, Албер Камю).

В по-ново време. Перуанският диктатор Алберто Фухимори е по образование агроном (инженер-мелиоратор), физик и математик; учил е в Националния селскостопански университет в Перу, в Страсбургския университет (Франция) и в Университета на щата Уисконсин (САЩ). Професор, че и ректор на Националния селскостопански университет в Лима. Само един момент от десетгодишното му авторитарно управление като президент (1990–2000): стотици хиляди от най-бедните перуанци от коренното индианско население са подложени на принудителна стерилизация.

При нас, на Балканите.

Босненският сръбски лидер Радован Караджич, президент на Република Сръбска (1992–1996), е психиатър, специалист по неврози и депресии. Завършва Медицинския факултет на Сараевския университет, специализира в болница в град Нествед, Дания. В средата на 1970-те прекарва година в Колумбийския университет в Ню Йорк. Наред с другото той е и поет, под силното влияние на теоретика на сръбското национално движение Добрица Чосич. Караджич е автор на няколко стихосбирки, носител на награди за поезия (първата още в края на 1960-те). Международният трибунал за бивша Югославия го осъди на доживотен затвор, заради геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Босна (1992–1995).

Неговата наследничка като босненски сръбски президент Биляна Плавшич – която също беше осъдена от Трибунала в Хага и лежа в затвора (до 2009 г.) – пък е професор по биология. Била е декан на Природо-математическия факултет на Сараевския университет. Радвала се на впечатляваща научна кариера: като стипендиантка по програмата „Фулбрайт“ се е занимавала с биологични изследвания в университета „Корнел“ в американския щат Ню Йорк, освен това е специализирала в Лондон, Прага, Бари. Можела да се похвали с над 100 научни публикации. Преди злощастния си скок в политиката, разбира се.

Списъкът с бляскавите умове в служба на Злото може да се продължи безкрай.

Вероятно бихте изброили още десетки имена – от по-старо и по-ново време, от близо и далеч. Не претендирам за изчерпателност, посочените по-горе са само най-ярките и познатите.

Ще ми се да не робуваме толкова на умствения багаж. Важен е този товар, спор няма, ала не е (само)достатъчен. Друго да гледаме, друго да търсим у себеподобните. И у себе си.

„Ние научаваме за хората по сърцето, а не по очите или интелекта“ – казал нявга Марк Твен.