Николай Слатински: Жал ми е за България!

Какво може да прави един пенсионер, който сега изведнъж се е сдобил с много свободно време, седи си вкъщи и чете книга след книга, след като съвсем доскоро е имал най-големия хорариум и от една лекция е влизал в друга, ръководил е по повече от 20 дипломни работи и е напътствал талантливи докторанти?
Какво може да прави ли?

Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.

Ами например да си чете дневниците, водени през годините. И да си спомня. А като си спомня, да сравнява сегашното неопределено време с миналото зле свършило време… И да си мисли какво да извлече от тези дневници и да му даде гласност.

Напоследък все по-натрапчиво си мисля за Беровото правителство. Тогава то стана възможно заради БСП. Въобще през годините БСП никога не пропусна възможността ако има да се направи огромна глупост с колосални последици, тя да я направи.

Опасявам се, че и сега БСП няма да пропусне тази възможност.
И така да допусне създаването на второто Берово правителство.
Жал ми е за България. Много ми е жал.

В същото време си казвам – а дали пък не е добре да има второ Берово правителство?
То може да нанесе много и най-жестоки бели, но поне ще свали всички маски и ще накара обществото да се опомни и като отново настъпи мотиката и тя свирепо и болезнено го удари по ниското чело, да вземе да поумнее и вместо да си задава най-тъпия възможен въпрос – Какво става?, да си зададе най-сетне единствено правилния въпрос Защо става?

Казват, че някога имало три сина на Старото шимпанзе. Друг път ще разказвам как единият син станал прародител на днешните шимпанзета – при тях най-силният получава всичко, силата е решаващият фактор, сиреч дебелият врат, бицепсите и трицепсите.

Вторият син станал предтеча на днешните шимпанзета бонобо – те за всичко – и в спор и в съгласие използват като главно разменно средство сексът. От мисъл за секса и за това с кого да се съешат, не им остава време за нищо друго – нито за духовна, нито за материална култура.
А третият син дал началото на онези двукраки голи маймуни, които се очовечили и станали хора. Но първото, което този син направил не е било да отнеме нечия женска от ближния, нито да се съеши с първата му попаднала женска. Той седнал върху един камък и се замислил. И като се замислил, си задал най-важния въпрос: Защо?

И сам не знам защо говоря за въпроса Защо?
Но не е зле да си го зададе БСП. Ала БСП не си задава верните въпроси, тя има само неверни отговори. Поне засега винаги е било така.

Дано поне обществото ни да си зададе този въпрос – Защо? Защо все настъпваме мотиката? Цялото ни чело е в синини и подутини от тези настъпвания. Вероятно затова е толкова ниско.