Какво вършат ромските босове

Просещите ромчета по улиците на западните градове не са там случайно - те работят за своя клан, в който цари строга йерархия. Начело е чорбаджията и именно той обира лъвския пай, експлоатирайки останалите, коментира Дойче веле.

Безнадеждната бедност е само едната страна на проблема с наплива на български и румънски роми в Западна Европа. За този проблем в последно време се говори много, но има и нещо, което се премълчава - че ромите, прииждащи от България и Румъния, често са част от много печеливш бизнес модел. Начело на който са отново роми - шефовете на кланове, заемащи най-горните места в йерархията. Не всички непременно експлоатират хората от клана си, но тези, които го правят, са много и живеят не в нищета, а в разкош. Вилите им са внушителни, а гаражите им са пълни с луксозни мерцедеси.

Бизнес модел по ромски

"За това обаче никой не отваря дума - за да не засили още повече предубежденията срещу ромите", казва Норберт Чайпек, който ръководи център за безпризорни деца във Виена. Повечето от децата, за които се грижат в центъра, са ромчета. Те са изпратени в австрийската столица, за да крадат и просят за своя клан.

Чайпек показва на компютъра си снимки от един ромски клан в Румъния: селището се състои от примитивни бараки, край които се търкалят боклуци. В центъра обаче се издига луксозна многоетажна вила - собственост на тартора на клана, който не пропуска случай да демонстрира богатството си: златни бижута, скъпи автомобили, конюшня с мраморна настилка...

Кланът има свои правила и закони, които определя шефът. Той нарежда кой от подчинените да работи, кой да се жени, кой да ходи на училище. Ромите по долните нива на йерархията са оставени умишлено без достъп до образование - защото ако са неграмотни, могат лесно да бъдат манипулирани. Младите биват изпращани в Западна Европа - да припечелват за тартора с кражби, просия и проституция.

Те печелят повече от родителите си

Зависимостта е и основа за бизнес модела на търговията с деца, от която шефовете на ромски кланове печелят милиони. Бизнесът функционира на прост принцип: шефът разпраща своите "куриери" да следят дали в някое семейство се е разболяло дете. Болното дете получава сиропче за кашлица, а не след дълго "куриерите" чукат на вратата, за да поискат от родителите пари за сиропчето. Те обаче не могат да платят и тогава им се поставя ултиматум да дадат "назаем" за няколко месеца три от децата си. Бащата е наясно какво очаква чедата му, но се съгласява - доволен е, че ще храни три гърла по-малко, а и се страхува, че ако откаже, ще го изхвърлят от клана.

"За ромите кланът е важен за самото им оцеляване", казва Чайпек. А "куриерите" чукат не само на една, а на още пет врати и така в крайна сметка набират петнайсетина малолетни ромчета - под 13 години, за да не подлежат на съдебно преследване в страни като Германия и Австрия.

Дете, което припечелва пари, се ползва с уважението на клана. Чайпек разказва за момиче, което буквално денонощно просело по улиците на Виена, а после било продадено като слугиня. "Баща ми печели по 120 евро месечно, а аз изкарвам 150 само за два дена", споделило гордо момичето. То изобщо не се възприемало като жертва.

Взетите "назаем" от родителите им деца биват изпращани на групи в Западна Европа, където ги поемат посредници, които също са роми. Те се грижат за подслона им, а той обикновено е някоя жалка дупка - тясна стая с няколко матрака на пода в пренаселена квартира. В подобни жилища се е случвало да живеят по над 150 роми, припечелващи като просяци, чистачи или разносвачи на вестници.

Порочен кръг, от който няма излизане

Всяко дете, изпратено в Западна Европа, трябва да "доставя" по 350 евро на ден. Не успее ли да изкара нормата, го продават за няколко дни да слугува, за да "навакса". Оттам нататък може да се пресметне какви суми получава един шеф на клан - при положение, че в различните западни градове за него се трудят десетки деца.

Малко преди да изтекат трите месеца, в които може да се пребивава без регистрация в Австрия или Германия, групата вече се е върнала при клана. Децата се виждат за кратко с родителите си, а после отново ги пращат на Запад, в други градове, с други спътници на тяхната възраст и с тяхната съдба.

"Влезе ли веднъж в този порочен кръг, никое дете не може да излезе от него", казва Чайпек. Шефът на клана намира все нови и нови начини да вкара родителите в  дългове. А станат ли по на 15-16 години, момичетата биват продавани на друг клан, който плаща за това добра сума, очаквайки в замяна момичето да роди много деца - за да бъдат осигурени следващите ромчета, които ще бъдат изпратени да просят, крадат и слугуват в Западна Европа. Само така бизнес моделът може да работи без прекъсване.