Записки по българските избори

Сякаш няма спор, че новина №1 на изборите в неделя е първото място на „Продължаваме промяната“, доколкото беше неочаквано и непредвидено.

В скоби – нито една социологическа агенция не успя да направи приблизително точна прогноза – нито за процентите, нито за подредбата на участниците. Горе-долу уцелиха само резултата на ГЕРБ-СДС.

Нещо подобно беше и на изборите през април, докато през юли социолозите бяха близо до истината.
Сривът на социологическите прогнози може да има множество причини, но съобщава поне две важни неща, които може да са свързани, но може и да не са.

Това коментира във "Фейсбук" Георги Даскалов.

Първо, надеждността на социологическите проучвания е ниска и като така те в много малка степен могат да служат за вземане на решения, които засягат обществото.

Второ, възможно е сбърканите прогнози да са следствие или от грешна методика, или от бързо менящи се обществени настроения и нагласи; или от двете.

Ако е в сила второто, никое правителство не може да има последователна политика, понеже улицата си сменя мнението на всеки няколко месеца, а в обществото се е наслоила култура, в която даже не големи, но добре организирани и финансирани групи могат да налагат дневен ред чрез протести и крясъци.

Освен първото място на ПП, другите важни според мен неща:

1. След като ГЕРБ-СДС и ДПС, а вероятно и „Възраждане“ са изключени от преговорите за управление, без БСП няма да може да има основа за мнозинство в Народното събрание. ПП се оказва елегантен начин БСП (БКП) да се върне във властта.

2. ПП и БСП заедно ще имат между 95 и 100 депутати и дори към тях да се присъедини ДБ, бройката за мнозинство пак не стига. Ще трябва и ИТН.

3. Ако коалицията от точка 2 бъде сглобена, което все пак е по-вероятното, ДБ и ИТН ще се стопят още повече в електорално отношение, а БСП макар и по-бавно, ще продължи да се обезкръвява.

4. Ако това се случи, политическата поляризация в България ще продължи да се засилва.
И пето, 2/3 от българите не се интересуват от избори, не се интересуват кой ще бъде премиер и кой – президент. Тези българи се справят с живота без помощта на политическата власт и в голяма степен – без държавата. Даже въпреки тях.

Що се отнася до бъдещеоо правителство, няма драма. Има първа политическа сила, по конституция тя получава мандат да състави правителство и това е демокрация. Ако успее, в Народното събрание ще има някакво мнозинство, ще има и ясна опозиция и така е в нормалните държави.

А каква политика би водило новото българско правителство, предстои да видим. Щото досега само „Мутри вън“ и общи приказки.