Приятелите "под прикритие" на България

В настоящите "нажежени" отношения с македонските управници, един глас се отличава със своята добронамереност към България. Това е гласът на македонският албанец - Буяр Османи. Той е министър на външните работи за втори мандат. През цялото време като член на правителството, Османи не произнесе никаква нападка, нито лоша дума към страната ни. Неговите изказвания ме върнаха 30 - десет и няколко години назад.

В кантората на Ценко Барев в Париж, заварих снажен мъж, който говореше с акцент. Двамата пиеха кафе. Ценко дърпаше лулата си, а непознатия споделяше неодобрение към Тито и сръбската политика като цяло. Аз оставих ръкописа за списанието на организацията и се насочих към вратата, без да се меся в разговора им. Тогава непознатия се обърна към мен и каза на висок глас за да го чуем и двамата:

"Ние проблема с Македония ще го оправим с България - на кафé!" Той така натърти на думата "кафé", че я помня и до днес. Непознатият се изправи и аз видях, че в едната си ръка разклащаше многозначително филджана. Тогава Барев се намеси и каза - Божидаре ти нали си "македонец"? Запознай се с престолонаследника на Албания. Непознатият ми протегна ръка и каза - приятно ми е - Лека.

Малкото му име не помня. В последствие разбрах, че в съпротивата им срещу политиката на Белград, албанците в Македония и не само там, много държат на добрите отношения със София. При срещи с членове на техният политическият елит, когато им заговорим на английски те ни прекъсват и казват, че говорят български. Има и една друга подробност, която неизбежно ще се окаже от значение за в бъдеще. За разлика от македонците, в албанското общество - сърбомани, или гъркомани - няма!