На България й трябва политик като Виктор Орбан

Пресцентърът на партия „Ред, законност и справедливост” разпространи авторската позиция на Георги Марков – бивш конституционен съдия, създател и първи председател на РЗС, по повод 50-ия рожден ден на унгарския премиер Виктор Орбан.

Предлагаме я на вниманието на нашите читатели.

На 31 май петдесетгодишен юбилей празнува най-успешният десен политик в бившия социалистически лагер – унгарският премиер Виктор Орбан.

В далечната 1988 г., когато у нас се говореше плахо за перестройка, той създаде Партията на младите демократи (ФИДЕС) за борба с комунистическия режим. През юни 1989 г. едва 26-годишният юрист разплака цяла Унгария с уникална трогателна реч при реабилитирането на убития от комунистическите сатрапи Имре Наги и публичното му погребение на Площада на героите. Тогава Орбан първи настоя за изтеглянето на съветските войски, което стана факт.

Партията му с либерална насоченост влиза в парламента още през 1990 г., където неизменно е и до днес, а по-късно прераства в дясноцентристка. Той е зам.- председател на Либералния интернационал, а след това и на Европейската народна партия. През 1998 г. печели изборите и става най-младият премиер на страната – само на 35 години. По негово време Унгария влиза в НАТО, цъфти икономически, печелейки най-високия за страната до този момент процент западни инвестиции. Дори и в опозиция ФИДЕС не пада под 40% подкрепа.

Обвиняван в екстремизъм, Орбан спаси унгарската демокрация. Управлението на социалистите в периода 2002-2010 г. заедно с либералите съсипа Унгария. На закрит пленум премиерът-социалист Дюрчани призна, че е лъгал народа си сутрин, обед и вечер, квалифицирайки го като „шибан”. Унгарската общественост настръхна, особено младите унгарци, на които той препоръча да последват българските си връстници и да тръгнат на Запад.

Подвластната на тогавашните управници национална телевизия мълчеше, мълчаха и европейските институции. Чашата преля – унгарците щурмуваха и подпалиха телевизията, а за първи път след 1956 г. танк тръгна към парламента. Орбан се разграничи от изстъпленията и отказа да вземе властта чрез пуч.

През пролетта на 2010 г. Виктор стана за втори път премиер на Унгария със световен рекорд – 68% от мандатите в парламента. След половин година разгроми и социалистите, и либералите на местните избори.

С уникалното си мнозинство ФИДЕС прие новата унгарска конституция, в чийто първи ред пише: „Боже, благослови унгарците!”, признавайки ролята на християнството за съхранение на нацията. Всъщност това е текст от химна на страната от 1844 г. (маджарите не си сменяха химна като нас). Престъпленията на комунизма бяха приравнени на тези от фашизма и останаха без давност.

Орбан спаси стотици хиляди унгарски семейства от заробващи договори със западни банки с крилатата фраза: „Ерата на банките свърши!”. Това не уплаши инвеститорите, наскоро премиерът откри заводите на Mercedes в град Кечкемет и новите заводи на Opel край границата с Австрия. Будапеща прелива от туристи, а известните салами и колбаси „ПИК”, „ХЕРЦ” и „Дюлай” заливат буквално целия световен пазар.

Унгарският премиер е човек с голямо достойнство. Той не сложи наколенки пред европейските чиновници, които с кухите си послания отдавна омръзнаха на европейските народи. Първото му посещение не бе в Брюксел, а в най-близката до унгарския дух Варшава.

Орбан бе подложен на яростни атаки от европейските социалисти и либерали, държащи мощни медии на Стария континент. Наложи се със забележителната си реторика да им припомни да не учат унгарците на демокрация, защото те единствени през 1956 г. въстанаха срещу комунизма, но бяха предадени от Запада и се биха сами срещу съветските танкове.

Опитът да бъде сплашен с улични протести бе комичен. Около 30 хиляди социалисти и либерали получиха отговор от 500-хилядно шествие, което носеше плакати: „Обичаме Орбан, защото обичаме Унгария!”. При думите му „Не сме колония на ЕС!” чудесните мостове на Дунава потрепериха от виковете, пълни с възторг.

В личен план Орбан е с безупречна репутация: християнин, баща на 5 деца, името му не е замесено в корупция, педофилия и оргии с леки жени, което е типично за някои западни политици днес.
България плаче за политик като Орбан, но как да го имаме, като не сме имали „българската 1956”?

Честит рожден ден, Виктор! Желаем ти трети мандат догодина!