Втора част: Ива Лазарова разкрива пред ФАКТИ какви са партийните субсидии след последните избори

Темата със субсидиите, за която с Ива Лазарова говорихме преди дни, предизвика огромен интерес сред читателите, а от коментарите стана ясно, че може още да се говори не само по нея, но изобщо и за парите на партиите. Сега разширяваме обхвата на политическите субекти, защото в първия материал коментирахме ГЕРБ, ДПС и БСП, закото са едни от основните формации в политическия ни живот. Сега продължаваме с въпросите, защото знаем, че през годините Институт за развитие на публичната среда следи темата за партийното финансиране. Ето какво ново сподели Ива Лазарова пред ФАКТИ.

- Г-жо Лазарова, нека продължим с въпроса кои са политическите партии, които в настоящия момент получават държавна субсидия?
- На парламентарните избори през ноември 2021 г. 7 формации преминаха бариерата от 4% и получиха представителство в парламента, което им предостави възможност да получат държавна субсидия. Това са коалициите Продължаваме промяната, ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „БСП за България“ и партиите ДПС, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Извън парламента, но преминала задължителния 1%, за да получи държавна помощ, е и партия ВМРО-БНД. Това са формациите, които към момента получават подкрепа от държавата, за да развиват политическата си дейност.

- Може ли да се посочи какви приходи на ден от субсидията получава всяка от тези осем формации?
- Според действащото законодателство партиите, отговарящите на условията и споменати по-горе формации, получават годишно по 8 лв. за всеки получен действителен глас на парламентарни избори. Информацията за средствата, които биват превеждани към партийните каси на всеки три месеца, се публикува от Министерство на правосъдието. Според тези данни, за първите три месеца от 2022 година, формациите са получили общо 4 465 038 лв. Тук е мястото да отбележим, че със свое решение „Има такъв народ“ прие да получава само по 1 лв. на получен действителен глас. И също така партия „Продължаваме промяната“ формално не получава субсидия, защото е регистрирана тази година. Коалиционният формат, който носи наименованието „Продължаваме промяната“, включва три партии - ВОЛТ, Средна европейска класа и Социалдемократи. Към техните сметки се насочват средствата от държавната помощ. Разпределението на субсидията на ден по формации, е както следва: коалиция „Продължаваме промяната“ - 14 959 лв.; ГЕРБ-СДС - 13 255 лв.; ДПС - 7 578 лв.; „БСП за България“ - 5 951 лв. (в коалицията има 5 партии, сред които се разделя държавната помощ); ИТН - 694 лв.; „Демократична България“ - 3 710 лв. (в коалицията има три партии); „Възраждане“ - 2 835 лв.; ВМРО-БНД - 629 лв.

- Все по-ясно става, че се задават поредни предсрочни избори. Колко може да струва една кампания?
- Законодателството е поставило лимит от 3 млн. лева разходи, които партиите и коалициите могат да правят за кампаниите си за парламентарни избори. Така например, последната кампания за парламентарните избори през ноември, 2021 г. струваше около 7,320 млн. лева на участниците. Това показват подадените пред Сметната палата отчети.
Тогава коалицията „Продължаваме промяната“ отчете най-много похарчени средства - 1 860 970 лв., следвана от „Демократична България“ с 1 815 566 лв. На трето място, но с три пъти по-малко разходи, бяха ГЕРБ-СДС със 645 293 лв.

- Имат ли партиите ресурс да си платят кампаниите? И кое е “най-скъпото” перо по време на избори?
- Традиционно по време на предизборните кампании най-много са парите, заделяни за медийни услуги. Това е най-голямото перо, като в последните избори то представляваше почти 70 % от всички разходи - за реклама в медиите бяха отделени 4,982 млн. лв. В тази сума са включени и държавните средства от медийни пакети - 715 159 лв., които партиите, които не получават субсидия, имат право да ползват. В каква степен партиите са готови да платят задаващите се поредни предизборни кампании… Това зависи от способността им да набират средства и да увеличават приходите си. Към приходите на партиите се отнасят както субсидията (за тези, които я получават), така и постъпления от членски внос, от недвижими имоти, от дарения от физически лица, от лихви по парични депозити и доходи от ценни книжа, от стопанска дейност. Предстои да видим как ще изглежда фондонабирането по време на кампанията, особено като се има предвид, че анализът на ИРПС показва, че миналата година се е отразила доста негативно на партийните каси - декларираните от партиите загуби са в размер на почти 11 млн. лева.

- Споменавате даренията като начин за финансиране. Могат ли партиите да разчитат само на дарения за кампаниите си?
- Вече сме били свидетели на някои изключително успешни кампании за набиране на дарения по време на избори. Пионерът във фондонабирането на дарения за партия е Николай Бареков. Неговата формация „България без цензура“ набра за кампаниите за европейския и за българския парламент през 2014 г. съответно 860 000 лв. и 1.02 млн. лв. През 2016 г. инициативният комитет, издигнал Румен Радев за президент, събра 723 хил. лв., а на последните парламентарни избори през ноември миналата година от „Продължаваме промяната“ успяха да привлекат 1.324 млн. лева.