Пратете Джамбазки в Скопие!

Да спре боевете и палежите! Той и ербапите от ВМРО, които сееха вражда с години, да съчетаят думите с дела. Дойде време за жътва. Всички защитници на "Историческата (българска) истина" да ги придружат. Вместо книги да си носят каски, защото там ги чака дъжд от "домати".

Това пожелание няма да се сбъдне, защото всички които са изкарали по някой лев от "македонския въпрос" знаят, че разпространяват част от истината, а не цялата. Криенето на истината се нарича лъжа! Затова лъжците, като стане напечено постъпват като лалугери. Крият се и се ослушват.

Антибългарските бунтове в Скопие, срещу "френското предложение" за премахване на ветото и пречките пред Македония по пътя към Европа, бият камбаната за оповестяване на Истината. Не само "българската", но и "македонската". Предупреждавал съм няколко пъти, че "Историческа комисия" няма място в процеса на сближаване, защото Историята ни е обща! Казвах го, защото беше повече от ясно, че "Историята" се ползва в София и в Скопие за вътрешнополитически цели. Или "научните среди" от двете страни са тръгнали за никъде.

С малки изключения, мнението ми не получи голяма подкрепа. Аз обаче правя това което мисля, че е най-добро и за едните и за другите. Разбирам гнева на македонците от Скопие, защото съм говорил с тях, чел съм учебниците им и съм запознат с Титовата диктатура измислила чрез лъжи и насилие македонската нация. Политическият успех на Белград се дължи преди всичко на многобройните български грешки по "македонския въпрос". България, член на Европейския съюз, единствената страна представител на "кирилицата" е с явно предимство по отношение на Македонската позиция. По-силният печели не само с удари, но и с великодушие. Поради това нашата страна вместо фронтална конфронтация има интерес да печели време. Времето лекува всички рани.

Началото на недоразумението започва с костите на Гоце Делчев. Апостолът, заради когото се разкъсваме със Скопие, е роден в Егейска Македония и дава живота си за своята родина - Егейя.

Връзката му с България е доказуема и не се нуждае от никакъв спор. Спорът е кощунството спрямо тленните останки на Гоце Делчев. Български македонци от леринско /днешна Гърция ги пазят 20 години и след като България губи тази своя територия, ги носят в Пловдив и в последствие са закопани с почести в софийските гробища. Втората световна война приключва с поредната загуба и комунистическата диктатура се настанява в България. Още с първите дни и часове по нареждане на Москва, започва "преброяването" с цел откъсване на Пиринска Македония от България. От софийските гробища са изровени костите на апостола и занесени в Скопие. Това извършват български милиционери, не руски! Същите органи на МВР избиват хиляди "горяни" в Пирин, българи вдигнали се на оръжие против "македонизацията".

Отзвукът на събитията се разпространява освен край Вардар, но и до Америка, Канада и Австралия, където има македонски общности. Погледа на македонската диаспора към София става антибългарски. Понятието "Майка България" е изтрито от паметта на емиграцията. В България настъпва гузно мълчание, но в паспортите на сънародниците ни от Югозападна България пише - народност македонска, националност българска! Най-ярките фигури между македонските българи са пратени в Белене. Не всички оцеляват. Един от тях е Димитър Талев от Прилеп. Медиите мълчат. Властите - също. Тито е обявен за враг, но за насилието върху българите край Вардар и лагерите "Голи Оток" и други, нито дума. Това престъпно мълчание, съпроводено с бездействие, чак до промените през 1989 година позволя на "Сръбската пропаганда" да създаде нова национална съвест, език и история в съзнанието на хора, с които пишем с едни и същи букви, с които се кръстим по един и същи начин и чийто деди са наши роднини.

България, член на европейската 450 милионна общност, може много да спечели в спора със Скопие, като започне с една добронамерена "Българска изповед" по македонския въпрос. Още не е късно. И не е Франция, която ще се изповяда на наше място.