Защо ми идва да крещя, за да станем хора!

Следващите редове са свързани с поредната тежка катастрофа, с поредните невинни жертви, с поредната тъга за близките, с поредните несбъднати мечти, с поредния малшанс да си в неподходящия момент на неподходящото място.

Ето затова ми идва да крещя, за да станем хора.

И няма да се впускаме в подробности с колко е карал Георги Семерджиев при инцидента край НДК, бил ли е дрогиран и т.н. Това ще го определят компетентните органи. Около цялата тази трагедия друго нещо се набива в очи. Покорството, безразличието, бездушието, липсата на лична принадлежност към общество и т.н. Това да се скриеш, да си замълчиш, да подминеш, да се скатаеш, да се наведеш, да не си създаваш проблеми – колко е типично и просто.

За какво става въпрос

Преди да се размаже Георги Семерджиев с джипа си вечерта, той е имал и друг инцидент. Ударил е кола на Околовръстното в София. Самият пострадал по-късно пусна клип, а след това и разказва за случката. Как е бил засечен от Семерджиев, как е бил забърсан,

НО НЕ Е ПОДАЛ СИГНАЛ.

Защо не подал сигнал, защото не била голяма щетата.

Ето в това е проблемът. Капсулата, в която всеки живее, защото така си е подредил живота. И точно това капсуловане, в което другите не те интересуват, доведе по-късно до голямата трагедия.

Какво щеше да се случи, ако въпросният господин бе подал сигнал?

100% Георги Семерджиев щеше да бъде издирен. Дали щеше и да е задържан… Трудно е да се каже. Но щеше да бъде издирен. Когато някой направи катастрофа, защото ожулването на кола е ПТП, и избяга, това е тежко нарушение. Полицията със сигурност издирва водача, защото се води, че той по презумпция е употребил алкохол или дрога, след като бяга. Каквито и да са номерата, каквато и да е колата, полицията има начини как да си свърши работата. И ако всичко това се бе случило, ако имаше подаден сигнал, вероятността Семерджиев вечерта да не кара, а двете момичета да са си живи и здрави, е много голяма. И ето така на първи поглед едно скатаване сутринта, за да си нямаш проблеми, доведе до смърт.

Така че нека да спрем да се скатаваме, нека спрем да бъдем безразлични. Когато видим неправда, да я посочим. Да, може после да ни викат като свидетели, може да си загубим лично време, може претърпим лични щети, но ще си е струвало. Защото пакостникът ще си получи наказанието.

То може и да не е такова, каквото ни се иска, но ще сме си изпълнили дълга пред обществото да бъдем активни. А това определено не е трудно. При другия вариант – скатаването, просто ще си останем малки човечета, живеещи в сивотата си.