Посолството на Китай: Твърдението, че Тайван и Китай са две независими суверенни държави издава непознаване на историята

Във връзка с публикувания във ФАКТИ материал "Посланикът на Тайван в Гърция отговори остро на статия, публикувана от Китайското посолство в българска медия", в редакцията бе получено право на отговор от посолството на Китайската народна република в София, което предлагаме без редакторска намеса:

Неотдавна г-н Гуо Шънан, „ръководител на представителството на Тайпе в Гърция“ (титулуващ се погрешно в оригиналния текст като „посланик на Тайван в Гърция“) направи редица коментари по повод публикуваната на 30 август от посланика на Китай в България Н. Пр. г-н Дун Сяодзюн статия „Принципът за „един Китай“ не може да бъде променян“, в които се правят безотговорни твърдения, изпълнени са с непознаване на историята и международното право, показва се незачитане на международната система, чието ядро представлява Организацията на обединените нации (ООН). В тази връзка, говорителят на посолството на Китайската народна република в България би искал да опровергае с факти твърденията на г-н Гуо Шънан.

Преди всичко, твърдението на г-н Гуо, че Тайван и Китай са две независими суверенни държави и не са подчинени една на друга, демонстрира непознаване на историята, което обаче на практика е нейното изопачаване. Тайван принадлежи на Китай от древни времена и това е както очевидност, така и правен факт. Най-ранното споменаване на острова в китайската литература датира от 230 г., а правителствата след династиите Сун и Юен са създавали административни учреждения, които да осъществяват юрисдикцията им в Тайван. През 1885 г. правителството на династия Цин обявява формално Тайван за 20-та провинция на Китай. В 1949 г., след като претърпяват поражение в гражданската война, армията и поддръжници на партията „Гоминдан“, се оттеглят на острова. Макар и в състояние на политическо противостоене, това никога не е променило факта, че двете страни на Тайванския проток принадлежат на един Китай, и чийто суверенитет и териториална цялост остават неделими. Ако г-н Гуо Шънан твърди, че Тайван е „независима държава“, може ли той да каже кога е постигната тази независимост и колко страни са го признали?

На второ място, г-н Гуо отрече открито правната сила на Каирската и Потсдамската декларация и се обяви в подкрепа на т.нар. Мирен договор от Сан Франциско, който сам по себе си представлява непознаване и незачитане на международното право. Г-н Гуо посочи, че, когато са обявени Каирската и Потсдамската декларации Япония „все още е притежавала законно Тайван“, като употребата на самия термин „притежава законно“ по отношение на японското колониално управление на острова е потресаваща. Според обявената през 1943 г. от правителствата на Китай, САЩ и Великобритания Декларация от Кайро, трите страни си поставят за цел връщането на отнетите от Япония територии китайски територии като Североизточен Китай, Тайван и архипелага Пънху. С подписаната от Китай, САЩ и Великобритания през 1945 г. Потсдамска декларация, към която по-късно се присъединява и Съветския съюз, се потвърждава, че „условията в Каирската декларация ще бъдат изпълнени“ и се призовава Япония да капитулира. На 2 септември същата година Токио капитулира безусловно, ангажирайки се „да изпълнява добросъвестно задълженията, предвидени в Потсдамската декларация“. През октомври китайското правителство обявява „възстановяване на суверенитета над Тайван“ и провежда в Тайпе церемония по приемане на японската капитулация. Така, в резултат на редица юридически обвързващи международни документи де юре и де факто Китай си връща Тайван.

Що се отнася до т. нар. Мирен договор от Сан Франциско, то той е незаконен и недействителен документ, обявен от Съединените щати след края на Втората световна война, за да събере някои страни за сключване на мир с Япония, изключвайки от него Китайската народна република и Съветския съюз. Този документ нарушава положения, залегнали в подписаната през 1942 г. от 26 страни, в това число Китай, САЩ, Великобритания и СССР, „Декларация на Обединените нации“, Устава на ООН и основни принципи на международното право, както и всички разпоредби отнасящи се до правата на Китай, свързани с неговия суверенитет и териториална цялост, както суверенитета над Тайван, и в този смисъл е незаконен и недействителен. Още от самото начало китайското правителство е декларирало официално, че счита т.нар. Мирен договор от Сан Франциско за незаконен и недействителен, тъй като той бе иницииран, подготвен и подписан без участието на Китайската народна република, следователно тя никога няма да го признае. Съветският съюз, Полша, Чехословакия, Северна Корея, Монголия, Виетнам и други страни също отказаха да признаят този „договор“.

За пореден път, г-н Гуо напълно изопачи съзнателно Резолюция № 2758 на Общото събрание на ООН, заявявайки, че ООН отдавна се поддава на политическия натиск от страна на Китай, това представлява незачитане на международната система, чието ядро е ООН. ООН е международна организация на суверенни държави, а Тайван, в качеството си на китайска провинция, няма нито право, нито квалификация да бъде част от нея. През октомври 1971 г. 26-ото Общо събрание прие с огромно мнозинство Резолюция № 2758, в която се казва ясно: „Възстановяват се всички права на Китайската народна република, представителите на нейното правителство се признават за единствените законни представители на Китай в ООН и се отстраняват незабавно представителите на Чан Кайши от местата, които те заемат незаконно в ООН и всички нейни органи“. Вярваме, че г-н Гуо би трябвало да разбира значението на изразите „заема незаконно“ и „незабавно се отстраняват“ тук, а не да дава вид за обратното. Тази резолюция не само разрешава недвусмислено въпроса за политическото, законово и процедурно представителство в ООН на цял Китай, включително Тайван, но също така е пределно ясна, че страната има само едно място в световната организация и не съществуват такива постановки като „два Китая“ или „един Китай и един Тайван“. В официално юридическо заключение на Службата на ООН по правни въпроси се посочва, че „в качеството му на провинция на Китай, Тайван няма независим статут“, а „властите на Тайван не разполагат с държавен статут под никаква форма“. Считаме, че г-н Гуо би трябвало да разбира всичко това. На практика, наименованието, което ООН използва е „Тайван, провинция на Китай“.

Напоследък, генералният секретар на ООН, над 170 страни и редица международни организации изразиха своето отношение и поддръжка за принципа за „един Китай“, подкрепяйки Пекин в защитата на неговия суверенитет и териториална цялост. Сред международната общност отдавна съществува консенсус относно принципа за „един Китай“. Той е общопризнат базов принцип на международните отношения и неизменна част от глобалния ред след края на Втората световна война, така че по никакъв начин не може да се говори за оказване на политически натиск от Китай към ООН по този въпрос.

Г-н Гуо отправи също така обвинения, че с действията си континенталната част на Китай ескалира напрежението в отношенията между двете страни на протока и предизвика сериозна глобална загриженост за регионалния мир и стабилност. На практика обаче, причината за напрежението е пределно ясна за всички и тя е стремежът на тайванските власти да постигнат независимост на острова с помощта на САЩ, и плановете на САЩ да използват Тайван, за да контролират Китай. Вашингтон и Тайпе бяха тези, които първи извършиха провокация, така че Пекин бе длъжен да реагира решително. Нашата позиция е справедлива, разумна и легитимна, а мерките – твърди, мощни и адекватни. Целта им е да изпратят предупреждение към инициаторите на кризата и да накажат силите, стремящи се към независимост на Тайван.

Китайците от двете страни на Тайванския проток са част от едно семейство и ние сме готови да проявим необходимото търпение и толерантност, да създаваме условия за подобряване на обмена и се надяваме, че мнозинството тайвански сънародници ще покажат уважение към историята и реалностите, ще застанат твърдо на правилната страна на историята, ще бъдат достойни китайци и ще участват активно в справедливото дело за мирното обединение на родината ни. Единството на Китай би било не само гаранция за неговата собствена стабилност и развитие, но също така за по-нататъшното укрепване на приятелските отношения и сътрудничеството с останалите страни, както и за мира и развитието в Азиатско-тихоокеанския регион и в целия свят.

Повече подробности по темата може да намерите в следните документи на правителство на Китайската народна република и посолството ѝ в България:

Бяла книга „Тайванският въпрос и обединението на Китай в новата епоха“:

https://english.www.gov.cn/archive/whitepaper/202208/10/content_WS62f34f46c6d02e533532f0ac.html

„Принципът за „един Китай“не може да бъде променян“ (статия на Н. Пр. Дун Сяодзюн, посланик на КНР в България):

http://bg.china-embassy.gov.cn/bjly/dtxw/202209/t20220901_10758983.htm