Поптодорова: САЩ продължават последователната си линия на дипломатическо поведение към България

Номинираният от президента Джо Байдън Кенет Мъртън бе утвърден от Сената за посланик на САЩ в България. На изслушването той акцентира необходимостта Америка да помага на страната ни за енергийна зависимост от Русия. Защо новият американски посланик си поставя за мисия енергийната независимост на България? Питаме Елена Поптодорова, бивш дългогодишен посланик във Вашингтон.

Да, този отговор ще съдържа няколко може би посоки дотолкова, доколкото си струва да поговорим въобще за посланик Мъртън като дипломатическа фигура, а също и за специалното внимание, което се отдели по време на изслушването в Сената на комисията по енергетиката. Да не забравяме, че той отговори на зададен въпрос, а самият той в изложението си се предържаше към по-общи да го наречем дипломатически цели на двустранните, регионалните отношения, и разбира се, въпросите на сигурността. А сега, посланик Мъртън отговори на въпроса за енергийната независимост по начин, по който ще ви отговори всеки американски политик или дипломат, или ако щете и посолството в момента в София в сегашния си състав. Очевидно е, че България от дълги години има две много тежки зависимости от руски източници, нарочно използвам думата "източници“, защото не става само дума за енергийни, но това е отбраната, въоръжените ни сили и енергетиката.

И ако в отбраната се направиха определени стъпки, особено в резултат на събитията от 24 февруари насам, войната на Русия срещу Украйна, но в изпълнение на отдавна вече взети решения за модернизацията на армията, които кой знае защо много се бавиха у нас, то в сферата на енергетиката имахме доста противоречиви решения в последно време. Истината е, че България все още не е постигнала тази самостоятелност, тази независимост от енергийни източници, каквото ѝ е необходима, за да може вече спокойно да се развива като не застрашена от внезапни спирания на електроенергия и въобще източници на електроенергия, или под какъвто и да е друг начин да бъде притискана от руска страна, което се е случвало в миналото.

Така че енергетиката наистина е силно приоритетен въпрос, що се отнася до дългосрочното развитие на България. И Америка никога не е била безразлична към темата. Можем да върнем лентата години назад, когато бяха големите спорове около "Белене“, когато се прокрадна за малко възможност за изграждане на два нови реактора в "Козлодуй“, вместо да се правят тези абсолютно безполезни и сервилни опити за изграждане на "Белене“. Така че това не е новост за американската политика по отношение на България, по-скоро в момента след изказването си пред Сената посланикът извади темата "Енергетика“ като специален приоритет.

А какъв знак ни дава Америка с изпращането на човек като Кенет Мъртън?

Всъщност Америка и тук продължава последователна линия на дипломатическо поведение към България. Аз неведнъж съм имала повод и с вас включително да споделя едно удовлетворение, че в България никога не е имало политически назначения като посланици на САЩ. Можем да говорим много защо е така, но една от причините, които аз предпочитам да изтъквам, е сложността на региона. Във всички случаи Югоизточна Европа, Балканите продължават в продължение на много години да бъдат повод за загриженост и в Европейския съюз, но разбира се, и за САЩ.

Но има още нещо, което трябва да кажем, и то е, че след началото на войната в Украйна Балканите бяха преоткрити отново, Югоизточна Европа беше видяна с нов поглед и от Европейския съюз, и от САЩ. Разбра се, че тук няма безметежни дни, не е приключил процесът на интеграция не само формално, но и фактически, и всъщност Балканите все още продължават да бъдат обект на нездрав интерес както от страна на Русия, така и от страна на Китай. Американската политика, американските стратегически анализи сочат, че и двете държави – Русия в краткосрочен план, а Китай в дългосрочен план, представляват риск и заплаха дори за интересите на САЩ. Впрочем подобни заключения бяха направени и в Брюксел както в рамките на НАТО, така и в рамките на Европейския съюз. Така че дойде се до един момент, в който има пълно препокриване на оценките на анализите в Брюксел и във Вашингтон. Така че посланикът, който идва при нас, посланик Мъртън, той, забележете, идва и с регионален опит, тъй като е бил посланик в Хърватия, и с опит за справяне с кризи, тъй като пък преди това е бил американски посланик в Хаити точно по време на тежкото земетресение там.

Посланик Мъртън е заемал и много позиции в рамките на администрацията на Държавния департамент, което му дава пък много добро познание на вътрешните механизми на Държавния департамент. Така че получаваме един да го нарека така: хубав, пълен пакет от умения с неговото назначение. И можем само да бъдем доволни, че е направен такъв избор. Ще ми се да добавя още нещо, което е свързано по-скоро със системата на назначаване на посланици на САЩ. Освен, че както казах, това не е политическо назначение, другото много важно нещо е, че се следва абсолютно установената система на номиниране, утвърждаване и съответно изпращане на посланика. И ще ви кажа, защо споменавам това. Помните, че пак при вас разговаряхме, и при други ваши колеги съм имала възможността да убеждавам, че обявяването на една номинация, което беше преди половин година може би, ако не и малко повече, не означава незабавната смяна на посланика, нито пък означава, както много злонамерено и целенасочено се внушаваше от определени източници, едва ли не някаква санкция към действащия в момента посланик.

Тогава се опитвах да обясня и отново го казвам, че ще посрещнем Нова година с посланик Мустафа, ще работим още известно време с нея, и така се и оказа. Така че посланик Мъртън няма да дойде тук преди април месец, това ще бъде съвсем солидно, внимателно подготвена смяна, с както се казва приемане и предаване на проблематика, на оценка за страната, оценка на това, което е вършило посолството досега. И всичко това, както казах, ще следва своя утвърден от американската система както на Държавния департамент, така и на президентската им администрация и Конгреса ред.

Ползвам възможността, защото и вие, посланик Поптодорова, отворихте темата, да ви попитам: знаете за спекулациите, които се изписаха и изговориха спрямо посланик Мустафа за намесата ѝ във вътрешните работи на България, и вероятно сте чули, че от новия посланик ще се очаква по-твърда ръка и по-ясен анализ за ставащото у нас. Как да се ориентираме? Ние сме говорили и друг път с вас за това.

Да, просто си го припомняме отново. Вижте, посланик Мустафа падна невинна жертва на вътрешните условия. За първи път се поставиха много, много категорично, много твърдо въпросите за зависимостта на България от Русия, и това се случи последната година и половина, хайде не пълни 2 години, последната година и половина. Това вече извади на показ много острото противопоставяне между онези среди в обществото ни, които искат да видят България като съвременна демократична европейска държава, и една очевидна оформена ясно група и от политици, и от активисти, които биха искали да задържат България в руската сфера.

Е, кой е очевидният най-голям виновник? Разбира се, това е била винаги Америка. И като първа фигура на преден план се поставя фигурата на посланика на страната. Аз и тогава се опитах да предупреждавам, че това са абсолютно нефелни опити. Няма как която и да е държава в демократични условия в демократичен свят да извърши тежки намеси във вътрешния политически живот на страната. Но така или иначе пак казвам, за съжаление това се случи, защото много силно беше изкушението да се препише едва ли не такава куклоподобна зависимост на предишното правителство от САЩ, което съвсем не отговаря на действителността, към всички критики, които можем да отправим към тях или недоволство поне.

Така че ще се продължи същата линия на ангажираност на САЩ с България, същите приоритети ще продължат да бъдат, докато не успеем и най-добре би било да го направим самостоятелно, но ако не успяваме по ред причини самостоятелно, то в сътрудничество и с европейските ни партньори, и със съюзниците ни от НАТО да преодолеем точно тези тежки спирачки в развитието на страната. И САЩ, да, те ще имат винаги интерес да имат солиден, предсказуем съюзник в лицето на България, а не раздирана от вътрешни противоречия държава, буквално като разпятие на кръст на обществото ни в две противоположни посоки. Така се случи с посланик Мустафа. Тя много героично премина през всичките тези трудни месеци. И аз се радвам за това, че тя кариерно ще продължи напред и нагори, така че скоро ще чуем и много добри новини за нейното следващо назначение, което ще го е заслужила напълно.