Какво ще прави България с отработеното руско ядрено гориво

България намали своята зависимост от руския газ, но не и от руския петрол, нито от руското ядрено гориво. За да произвежда АЕЦ “Козлодуй” електроенергия - над една трета от националното електропроизводство, свежото ядрено гориво се доставя от Русия, а касетите с отработено гориво се връщат пак там.

Вместо търг - избор

Една новина хвърли светлина върху трудното начало на диверсификацията за ядреното гориво. Два дни преди Коледа в София беше подписан договор между АЕЦ „Козлодуй” ЕАД и “Уестингхаус Електрик Швеция АВ” за доставка на свежо ядрено гориво за 5-ти блок на атомната централа. За да се стигне дотук, горивото на американската компания вече е лицензирано. По неофициална информация френската “Фраматом” е подала документи за лиценз за гориво само за VI блок.

През юни т.г. Чехия подписа споразумения с “Уестингхаус” и “Фраматом” за доставка на ядрено гориво за АЕЦ “Темелин”, която е оборудвана с два реактора ВВЕР-1000 - каквито са пети и шести блок в “Козлодуй”.

Двете компании бяха и спряганите за основни конкуренти в търга за свежо ядрено гориво, който служебният министър на енергетиката Росен Христов обеща още преди 2 месеца. Подписаният договор е доказателство, че такъв няма да се състои. Ден преди сключването му, на запитване от Дойче Веле кога ще бъде насрочен търгът и кога ще се възобнови изпращането на касетите с отработено ядрено гориво към Русия, от “Козлодуй” отговориха, че не могат да се ангажират… със срок на отговора.

Ускорена диверсификация

На 9 ноември парламентът възложи на служебното правителство да ускори процедурата по сключване на договор за доставка на неруско ядрено гориво за 5-и блок на АЕЦ “Козлодуй”. Депутатите поставиха и срок, в който да се осъществи доставката на първите касети - април 2024 г. (До края на 2024 г., когато е годишното презареждане на Пети блок и могат да се подменят част от касетите, България има осигурено гориво за реактора.) С гориво на “Уестингхаус” работят половината реактори в Украйна, които са от типа на пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй”. А “Фраматом” използва елементи на руски технологии за горивото си, аналог на произвежданото от руската компания ТВЕЛ, което ползва “Козлодуй”.

Опитът да се скъса със зависимостта от руско ядрено гориво предизвика нападки както между политическите сили, така и от служебното към предишното редовно правителство за лобизъм в полза на едната или другата компания. В парламента, например, проруската “Възраждане” обвини ГЕРБ, че работят в полза на “Уестингхаус” с предложението си за диверсификация на ядреното гориво. Служебният кабинет пък отмени решение на правителството на “Продължаваме промяната”, което забраняваше участие в доставки на ядрено гориво на компании, използващи руски технологии. Това оставя възможности само за “Уестингхаус” и напълно изключва “Фраматом”, коментира преди време служебният енергиен министър.

Блокираният път

Откакто е започнала войната в Украйна, България не е успяла да извози нито една касета отработено ядрено гориво към Русия. Това се разбра от отговор на служебния енергиен министър на парламентарно питане. Касетите се съхраняват на площадката на АЕЦ “Козлодуй” и ако не се намери начин да бъдат транспортирани, предназначеното за тази цел хранилище ще се запълни до 2031 г.

Извозването на отработеното ядрено гориво се извършва по договор с две компании - ФГУП “Маяк” и ФГУП ГХК, част от руския държавен холдинг “Росатом”. От 1998 г. до края на 2021 г. Русия е приела 5527 касети от българската атомна централа. Но процесът е блокиран и предвидените за първите 6 месеца на 2022 г. два превоза с пет контейнера и общо 118 касети не са реализирани.

Причината е трудността да бъде намерен застраховател, след като в края на февруари започна войната в Украйна. През юни т.г., когато управляваше редовното правителство на “Продължаваме промяната”, Министерският съвет реши да сключи договор с руското СПАО “Ингосстрах” за застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорност за ядрена вреда на АЕЦ “Козлодуй” при двата превоза. Заради спадналите през лятото води на Дунав те не са били осъществени, но и по-късно също няма движение.

Пак заради войната в Украйна временно е отнет и лицензът за внос на отработено ядрено гориво на “Маяк” от Федералната служба за технически и експортен контрол на Русия. Засега българските товари са отложени за 2023 г., но Евратом трябва да одобри удължаването.

Ядрените погребения

Диверсификацията на доставките на ядрено гориво обаче не отменя въпроса какво ще се прави с отработеното ядрено гориво, както и с отпадъците от преработеното досега. Дали ще е американско, дали френско, то не може да бъде преработвано в Русия, коментира наскоро по БНР Сергей Цочев, председател на УС на държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци” и бивш шеф на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР).

България не е намерила решение къде да бъде дълбокото геоложко погребване на остъклените високорадиоактивни отпадъци, които Русия трябва да връща, а и на отработено ядрено гориво - независимо че проблемът е известен от години. Националното хранилище за радиоактивни отпадъци на площадка “Радиана”, разположено в двукилометровата зона с контролиран достъп на АЕЦ, не е предназначено за такъв тип отпадък.

Този проблем стои не само пред България. Около 300 000 тона високорадиоактивни отпадъци, предимно отработено ядрено гориво, са “временно” складирани по цял свят. Държавите-членки на ЕС трябва да докладват на Европейската комисия за своите национални програми за управление на ядрените отпадъци съгласно Директива 2011/70/Евратом.

Докато Финландия чака лиценз за експлоатация за своето геоложко хранилище в Европа, други ядрени държави, сред които и България, изобщо липсват от процеса, според доклад от май т.г., който анализира на какъв етап са проектите за дълбоки геоложки хранилища. Трети пък, като Словения и Хърватия, които заедно с АЕЦ “Кръшко”, се надяват на мултинационални решения. След половин век търсене Швейцария е избрала място за своето дълбоко геоложко хранилище, където смята да погребва отпадъците от 2050 г. нататък. Засега България ще се ограничи само до разнообразяване на доставчиците.

Автор: Емилия Милчева