Иво Сиромахов пред ФАКТИ за Народния театър: Грозното е, че става въпрос за арогантна демонстрация на власт

Скандалът в Народния театър, на който сме свидетели от края на миналата година, между режисьора Александър Морфов и пиара Велислава Кръстева търпи развитие. Именно той коства поста на служебния културен министър Велислав Минеков в новия кабинет на Румен Радев. За рокадата, за случващото се театъра… Пред ФАКТИ говори Иво Сиромахов - писател, сценарист, актьор и драматург.

- Г-н Сиромахов, президентът Румен Радев направи само една промяна в служебния си кабинет. На мястото на Велислав Минеков сложи Найден Тодоров. А Велислав Минеков взе отношение по скандала в Народния театър. Назидание, наказание или просто размаха пръст, въпреки че сме го виждали да размахва юмрук. Какво показа с тази рокада държавният глава…
- Не зная какви са били намеренията на президента, а и не ме интересуват. Найден Тодоров е чудесен артист и изключително успешен директор на Софийската филхармония. Надявам се да постигне успехи и като министър. Минеков се опита да потърси сметка за безобразията в Народния театър. Дано да не е било това причината да отпадне от новото правителство.

- Станахме свидетели и на нещо нетипично неприлично. Артисти от Народния театър се жалваха на среща при Румен Радев от министър Минеков и в защита на директора Васил Василев. Това някаква мелодрама ли е…
- Добре е политиците да се срещат с хората на изкуството и да сверяват часовника си с тях. Отделен въпрос е, че президентът няма власт над Народния театър и не би могъл по никакъв начин да реши проблемите му.

- Трупата на Народния театър е раздвоена. Албена Колева и Валери Йорданов искат оставката на директора и събират подписи, а над 40 артисти се жалват на среща при президента. Що за постановка е това, която не е включена в официалния репертоар на театъра?
- Не са само Албена Колева и Валери Йорданов. В писмото на актьорите, които подкрепят директора, не видях имената на най-изявените актьори от театъра – Валентин Ганев, Руси Чанев, Марин Янев, Мария Каварджикова, Стоян Алексиев, Валентин Танев… Това, че трупата е разделена, е ясен сигнал, че нещо в театъра не е наред.

- И всичко това тръгна, следа като Александър Морфов написа на вратата на ПР-а на те-атъра Велислава Кръстева „ДПС“ и „Изчезвай“. Има ли място партия, която и да е тя, в театъра?
- В една демократична държава всеки гражданин има безусловното право на партийни пристрастия. Но в случая не става въпрос за това. Проблемът е, че не може да си едновременно пиар на ДПС и на Народния театър. Народният театър е храм, който изисква да му се посветиш изцяло. Няма как да си хем на работа в театъра, хем да пърхаш около агата, докато гласува. Недопустимо е.

- И ако се върнем в хронологията на събитията, след като избухна скандалът, станахме свидетели на напускането на главния драматург Захари Карабашлиев и на режисьора Явор Гърдев, защото и те не бяха съгласни с назначението на Кръстева. Но от техния акт нямаше последствия… Това вече какъв знак бе…
- Това е знак, че пиарката на Доган е по-важна за театъра от Захари Карабашлиев и Явор Гърдев.

- От друга страна чухме от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, че депесар не е нещо лошо и че хора от партията също имат право да работят. И добави: „На Марс ли да ги пращаме депесарите…“ И в този ред на мисли - дали на Марс се играе театър…
- Разбира се, че хората от партията имат право да работят. Никой не оспорва това тяхно право. Грозното в тази история е, че всъщност става въпрос за арогантна демонстрация на власт. Подобна демонстрация беше назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Подобна демонстрация беше назначаването на Вежди Рашидов за председател на Народното събрание, при положение, че той дори не знае правилника на парламента. Тези жестове отправят ясно послание към народа: „Ние разпределяме порциите и ще сложим когото искаме, където искаме. Пък нека раята да недоволства. Ние сме по-важни от нея“.

- Имат ли място в този скандал думи като съвест, доблест, чест, достойнство. Как мислите… - В една от великите си песни Висоцки пее: „… и го мъчи съвестта този, който я има…“ Остана ли ни днес съвест…
- В Народния театър са работили най-светлите умове на България като Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Гео Милев, Николай Лилиев. Това поставя много висока летва на очаквания към хората, които пристъпват да работят в тази свещена българска институция. Не знам дали си дават сметка какви титани са стъпвали през годините по коридорите зад сцената. Очевидно е, че днешните администратори не могат да се съизмерват с великите си предшественици, но би трябвало поне да се срамуват от тях.

- И в същото време ще гледаме Джон Малкович на сцената на Народния театър… И това е нещо нетипично…
- Чудесно е, че ще гледаме Джон Малкович. Той е изключителен актьор. Надявам се в театъра да продължим да гледаме и представленията на най-успешния български режисьор за последните 30 години Александър Морфов. На тази сцена той създаде спектакли на световно ниво като „Бурята“, „Дон Кихот“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Хъшове“, „Животът е прекрасен“. Спектакли, които винаги се играят пред пълни салони и изтръгват силни емоции от публиката… Талантливите хора в България се броят на пръсти. Би било свинщина, ако ги прогоним.

- Как ще продължите думите на поета Никола Вапцаров – „Живот ли бе - да го опишеш? Живот ли бе - да го разровиш? Разровиш ли го и ще мирише и ще горчи като отрова“, отнесени към случващото се у нас в политиката и в театъра… Нали за партии и постановки говорим?
- Не мога да продължа думите на един гениален поет. Твърде малък съм за това.