Безсилието на страхливците

Когато нямаш аргументи, за да обориш една истина, се използва изпитаният метод – лъжата, клеветата и агресивната риторика. В последно време това се прилага за събития и факти свързани с Русия - Руско-турската война 1877-1878 г., националния празник и всякакви други събития. Русофобската вълна е агресивна, преднамерена и до голяма степен свободна интерпретация на тема Освобождението на България. Упорито се повтаря една абсурдна теза как не Руската империя, а украинците са освободили българите. Няма значение, че тогава украинци е нямало. Те са се е наричали малоруси. Във войната Русия преследва своите цели, но това не са Проливите. Босфорът и Дарданелите са извън имперските интереси по време на тази война. Тези, които твърдят обратното, явно не са запознати с руските дипломатически и военни архиви по този въпрос. Незнанието обаче е сила когато не си изправен срещу историк, който е работил с документи и е наясно с нюансите и цялостната картина на политическото и военно формиране на стратегията на Петербург.

Непрекъснато се повтаря, че 3 март не трябва да е национален празник на България като се изтъкват различни тези, които предизвикват повече насмешка, отколкото да се приемат насериозно. Другите държави не били определили своята национална дата съобразно освобождението си от османска власт. Защо трябва отново да се съобразяваме с останалите? Светът все още се състои от държави, които имат своята история. Третата българска държава се появява на европейската политическа карта на 3 март, когато се подписва предварителният договор между Руската и Османската империи. С него много ясно се отговаря и на въпроса, кой е освободил българите от османското иго. Измислените спорове за датата на националния празник на България поставя под съмнение и държавността ни.

Заиграването с националния празник повдига още един въпрос. Изреждат се много дати, свързани с различни събития от българската история. Задокеанският натиск за отказ от дати и събития, свързани с Русия, е толкова голям, че се наблюдават своеобразни рекорди и смешни лапсуси в изказванията на представителите на различни български институции. Освобождението било дело на българското освободително движение, а след това на българското опълчение и „украинските“ войски, а създателят на Сан Стефанския договор граф Николай Игнатиев бил българофоб и убиец на апостола на свободата Васил Левски.

И тъй като през последните дни станахме свидетели на засилващата се риторика в публичното пространство за преместване или разрушаване на различни паметници, свързани с българо-руската история, трябваше да има факти, за да се изпълни със съдържание този процес. Първо се появи „героят“, който разруши плочата на паметника на Съветската армия в София, а през нощта на 3 срещу 4 март беше облят с бяла боя паметникът на граф Игнатиев във Варна и изкъртена плочата с картата на Сан Стефанска България към него. Проф. Андрей Пантев нарече този акт парвенюшка комплексарщина, а според мен е безсилието на страхливците.

Не е случайна поръчковата атака срещу граф Игнатиев. Приписва му се участие за обесването на Васил Левски, за което няма никакви доказателства. Всички вече разбират от руска история. Знайните и незнайни апологети на лъжата даже не си правят труда да четат документи. През 2020 г. излезе сборник „Левски пред съда на Портата. Процесът в София (1872-1873) в османотурски дипломатически и домашни извори“. В тях много ясно е представена политиката на руския посланик в Османската империя граф Игнатиев, който в секретни указания до руските консули по българските земи последователно, прокарва тезата да се омаловажава и съзнателно да се настоява пред българите да се въздържат от радикални действия, за да не се разберат размерите на българското освободително движение. Целта е да се определят по-леки присъди и да не се дават допълнителни поводи за репресии върху българското население. В това време английският посланик Х. Елиът настоява пред великия везир точно обратното – мащабно разследване, масови арести и строги присъди. Австро-Унгария също е последователен противник на българското освободително движение.

Задачата, която е поставена за изпълнение днес е ясна. Основната цел на дискредитирането на граф Игнатиев и поругаването на неговия паметник във Варна е да се постави под съмнение Сан Стефанският договор, чийто създател е той. Няма значение, че с този договор се възстановява България на европейската геополитическа карта. Нихилизмът е полезен, когато се заменя с нещо друго. Драмата е в това, че дерусификацията, която е поставена като задача на българския евроатлантически елит, е на принципа след мен и потоп.

Фразата, която през последните седмици често се повтаря е „тук не е Москва“. Идеята е вероятно да се твърди „тук е Вашингтон“. Смешно и жалко, защото тук е България,