Премиерът на Косово пред Euronews: Искаме нормални отношения със Сърбия

Премиерът на Косово Албин Курти даде специално интервю за Euronews, като в него подчерта, че страната му не иска нищо друго освен нормализиране на отношенията със Сърбия. Курти напомни, че той е готов за подписване на сделка с Александър Вучич, но по думите му, сръбският президент не е проявил желание за компромис. Вижте цялото интервю в следващото видео.

Войната в Украйна провокира напрежение в целия регион на Западните Балкани, като недоверието между сърби и косовски албанци нарасна до тревожни нива. Европейският съюз е дълбоко загрижен за ситуацията. За да разговаряме по този въпрос към мен се присъедини министър-председателят на Косово Албин Курти.

Серджо Кантоне, Euronews: Г-н премиер, благодаря, че сте тук с нас. Какви са вашите очаквания за 18 март, когато ще продължат разговорите със Сърбия?

Албин Курти, премиер на Косово: Споразумението трябваше да бъде подписано на 27 февруари. За съжаление, президентът на Сърбия не пожела да го направи. И за тази цел този основен договор, който беше предложен от 27-те страни на ЕС, е солидна основа за напредък и се надяваме най-накрая да го постигнем на 18 март.

Сърбия например, иска от Косово да изпълни задълженията си за създаване на общност на сръбските общини в Косово. Смятате ли, че тази част от споразумението, постигнато с посредничеството на ЕС, е приемлива за вас?

Тук съм като министър-председател на всички граждани, независимо от тяхната националност, национална идентичност, етническа принадлежност или религиозна принадлежност. Затова искам да удовлетворя всички граждани в съответствие с техните права, нужди и искания. Но моноетнически решения поради правния ред на нашата демократична република не са възможни.

Да, но това е причината, поради която казвам, че самоопределението е изключено. Говорим за автономията.

Ето защо говорим за самоуправление на сръбската общност. В член 7 от Основния договор, който одобрихме, самоуправлението на сръбската общност се отнася и до Съвета на Европа като организация, което означава, че трябва да се позовем на Рамковата конвенция за защита на правата на националните малцинства. И мисля, че можем да направим същото и в Косово, където няма да изпаднем и да деградираме в териториален етнонационализъм, както беше в Босна.

Имаше ли някакви сигнали от членовете на Съвета на Европа, че скоро ще получите зелена светлина?

Огромното мнозинство от членовете на Съвета на Европа са положително настроени към кандидатурата на Косово и се надявам, че сега ще ускорим процедурите, за да проведем окончателно гласуване и да станем членове на Съвета на Европа. За нас това е много важно, защото ще бъде от полза за самите граждани дори повече, отколкото за страната, защото и в този диалог с президента на Сърбия в Брюксел винаги съм подчертавал, че нормализирането на отношенията трябва в крайна сметка да облагодетелства гражданите.

След руската агресия срещу Украйна, видяхме растящо напрежение в тази част на Европа. Каква според вас е връзката?

В Украйна е фронтова линия, на която се защитават демокрацията, свободата и правата на човека. В нашата страна имахме няколко последици. Непосредственият ефект беше, че травмата на хората от геноцида на Милошевич в Сърбия през пролетта на 1999 г. се завърна у хората.

Съдът не го призна за геноцид. Ако не ме лъже паметта, бяха признати военни престъпления, насилие срещу хората, етническо прочистване. Геноцидът беше относно Босна.

Има признат геноцид в Сребреница. Според мен не става дума само за Сребреница обаче. Аз също съм бил тук. Това което преживяхме беше геноцид, жени, деца, бременни бяха убити, изгаряни. Все още не е имало процес за геноцид в Косово.

Но отговорните са били съдени.

Все още Косово не е завело дело срещу Сърбия за геноцид, но това беше геноцид.

Но това не е мнението на международния трибунал.

Ще дойде ден, в който и международните трибунали ще говорят за това. За съжаление Милошевич почина в Хага в затвора, без да доживее деня, в който щеше да бъде осъден.

Но защо свързвате този епизод с войната в Украйна? Това от една и съща морално-етична гледна точка ли е, или има политическа приемственост?

Тук има два важни елемента. Първият елемент е, че през 2022 г. всяка седмица Кремъл споменаваше Косово. Ако не Путин, то Медведев или Захарова, или Лавров.

Не се ли чувствате защитени от КФОР? Войските на НАТО са в Косово.

Най-големият ни съсед Сърбия не ни признава за държава. Те не се дистанцират от Милошевич, от Путин. Отделят 3% от БВП за военно оборудване, войските им са в готовност по границата. Това не може да бъде неглижирано. Косово не е в НАТО, НАТО е в Косово. Чувстваме се защитени, не ни е страх, но сме много предпазливи.

Очаквате ли някакъв положителен резултат по отношение на взаимни отстъпки на двете страни?

Искаме нормални отношения. Разбираме, че пълното нормализиране на отношенията трябва да има за свой централен елемент взаимното признаване. Не казвам, че взаимното признаване трябва да бъде единственото нещо на масата. Готов съм търпеливо да обсъждаме всички въпроси. Не искам никакво бързане, никакво бързо решение в ущърб на нашата дългосрочна сигурност, мир и стабилност. И отново, добросъвестно, с добра воля и намерения, съм готов да сключа това споразумение, в което не участват само двата фактора Косово и Сърбия, но и Европейският съюз, който е рамката, в която преговаряме и към която искаме да се придържаме.

Но ЕС има нужда и от политически дивидент. Осъзнавате ли, че вие сте тези, които трябва да им го дадете?

Ами, аз не мога да правя споразумение сам със себе си. Трябва да се споразумея със Сърбия, с ЕС. На 27 февруари бях готов да подпиша.