Защо "Левицата" отне съня на Корнелия Нинова?

В „Здравей, България“ по НОВА Корнелия Нинова отново показа завидна словесна еквилибристика по отношение на копията в политиката и тяхното качество.

Ясно е че появата на „Левицата“ не се отрази положително върху комфорта на лидерката на БСП, но и тя не подхожда по новому към този проблем, а се опитва да го вкара в рамките на своите закостенели тоталитарни разбирания, което само по себе си е странно, предвид седесарския ѝ генезис, пише в свой анализ standartnews.com.

Корнелия Нинова все още не е разбрала, че живеем в условно демократично общество с плуралистична политическа система, в което не можеш да разглеждаш партийните активисти, членове и симпатизанти като крепостни селяни, длъжни да проявяват безпределна лоялност към самодържеца. За тяхното доверие, за тяхната подкрепа и лоялност трябва да се бориш, но това става изключително трудно, когато сам достатъчно си се постарал ръководената от теб структура вече в ничии очи да не представлява политическа алтернатива.

Тъй като политическото пространство не е устроено да търпи наличието на вакуум, логично алтернативи възникват и то най-често върху труповете на доскорошните политически исполини.

БСП беше именно такъв исполин преди управлението на Корнелия Нинова. Вярно, бавен, тромав, на моменти нерешителен, но все пак важен политически фактор и преграда пред появата на всевъзможни, претендиращи за леви, популисти и търгаши. Благодарение на Корнелия Нинова БСП се превърна в това, от което до преди няколко години ни опазваше.

За мнозина от нас днес е трудно да си представим как партия, чието ръководство задаваше организационния, интелектуалния и културен модел в българската политика, без значение дали е в управлението или в опозиция, днес се е превърнала в това треторазрядно посмешище, което се налага ежедневно да наблюдаваме по телевизията.

Разбира се, и в другите партии не можем да видим кой знае какво, поради което на мнозина случващото се в партията може да се струва нормално, но по-притеснителното е, че дори на фона на всеобщата катастрофа на политическото БСП все повече прилича на кръжок по политпросвета.

Такива резултати обикновено са следствие от отрицателен подбор, защото слабият ръководител е склонен да се обгражда с превъзхождащ го по посредственост антураж, чийто политически принос трудно може да бъде валидиран. Едва ли партийната история ще отреди на тези субекти подобаваща роля в своя неподобаващ край.

Всъщност Нинова беше права в някои свои твърдения. Наистина „Левицата“ е създадена, за да „тегли от БСП“. Това е очевидно и за да го констатираме не се изисква кой знае каква дълбочина на анализа. У нас има огромен брой избиратели, които споделят леви ценности и идеи, но все по-малко виждат в БСП на Корнелия Нинова техен изразител. Това не е клише, нито пък опозиционна мантра, а реалността на изборните резултати.

Поне в това отношение в демократичната политика е лесно – минаваш периодична атестация и се виждаш колко струваш. В този смисъл, е напълно логично „Левицата“ да тегли именно от БСП, защото, пак ще повторя, гласоподавателите на БСП не са крепостни селяни, нито са длъжни с нещо на Корнелия Нинова, нито пък трябва да им се вменява вина, че са предпочели друг ляв субект. Тъжно е, че толкова опитни политици все още не са разбрали, че се намираме в конкурентна политическа среда и ако не си припознат трябва да промениш нещо в себе си, а не да обикаляш студиата, за да се жалваш.

Темата дали „копието е по-слабо от оригинала“ има най-малко три страни – организационна, идейна и персонална.

По отношение на организационната можем да кажем, че едва ли „Левицата“ ще се стреми в нещо да подражава на БСП в този и вид, защото това е очевидно неефективно. Това, което бе в организационен план БСП преди Нинова, няма нищо общо с това, което е сега. Ако след изборите предприемете изкачване по тъмните стълбища на „Позитано“ 20, от първия до шестия етаж с труд ще откриете някой. По места положението не е по-различно и мнозинството активисти отказват да признаят този факт само от партийна дисциплина.

За кадровата политика и обученията дори няма коментираме, защото настоящото партийно ръководство успешно ликвидира партийната академия и внедри на ръководни позиции хора, нямащи нищо общо с БСП.

В идеен план все още е твърде рано да кажем кое е копието и кое оригиналът. Факт че, БСП все още се движи по инерцията на последната си програма, писана от Георги Пирински преди десетилетие, което не е изненада, предвид немощта на сегашното ръководство да генерира смислена платформа.

Фактът, че през последните години БСП все по-малко се държи като лява партия със сигурност в идеен план ще благоприятства участието на „Левицата“ на тези избори.

Ако разгледаме въпроса с качеството на „копията“ в персонален план, няма как да не заключим, че БСП изостава драматично. Отсреща са все бивши активисти на партията, но те нямат нищо общо със сегашното ръководство. През първото десетилетие на XXI век, в което БСП трябваше да излиза от тежка криза, голяма част от тези лица заемаха ключови позиции. Това е времето на двата президентски мандата на Георги Първанов, който днес застава зад „Левицата“.

Можем да си припомним, че Татяна Дончева и Мая Манолова са последните две кандидатури, подкрепени от БСП, които достигнаха до балотаж в кметските избори в София, а Георги Кадиев също остана втори през 2011 г. Можем да си припомним също и мажоритарните победи на Костадин Паскалев като кмет на Благоевград. Не бива да се забравя, че БСП жънеше победи, когато Румен Петков бе начело на предизборния щаб и дори побеждаваше Бойко Борисов района, за който той отговаряше като член на Изпълнителното бюро. Толкова за „копията“.

В същото време днешният антураж на Нинова имаше малко по-различна битност. Кой в приватизирани от Иван Костов държавни предприятия, кой начело на младежките структури на СДС. Едни в листата на дясната партия „Гергьовден“, други във вражеския печат на изчезналия вестник Демокрация. Някои минаха през следствения арест, други коленопреклонно носеха чантата на Сергей Станишев. Все хора с устойчиви принципи, изправен гръб и силно изразен политически характер. Иронично, разбира се.

И за непросветените е видно, че тук за „копия“ не може да става и дума, актуалното ръководство на БСП нито в колективен, нито в индивидуален план няма да бъде запомнено. Както се вижда, за тях е трудно и да се споделят някакви политически успехи. Те не могат да бъдат „копия“, защото не им стиска да напуснат и да водят борба, като прикриват тази своя слабост зад вездесъщата „партийна лоялност“, която отдавна деградира до индивидуална преданост.

Толкова за оригиналите и копията. Правият път ще покажат изборите. БСП можеше да бъде флагман на голяма лява коалиция, но не пожела. Сега остава да видим какво ще покажат резултатите.