Единствените аргументи

В биографията на Бил Клинтън има един интересен пасаж, посветен на следването му в университета Йейл. В средата на 70-ти години на миналия век, преподавател по конституционно право е професор Робърт Борк. Професор Борк е неоспоримият авторитет в конституционното право от този период на американската история. Успоредно с преподавателската си дейност, той става съдия в Апелативния съд на окръг Колумбия, а през 1987 е номиниран от президента Роналд Рейгън за съдия във Върховния съд на САЩ.

В преподавателската си дейност Борк се е отличавал с безкрайните дискусии със своите студенти, относно практическите казуси, които са поставяни по време на лекциите му. Както и да са се извъртали студентите, каквито и факти и примери да са давали, професор Борк повтарял една и съща своя гледна точка. До полудяване. Естествено, рано или късно някой ставал и извиквал: Ама професоре, това е побъркващо! Вие непрекъснато повтаряте едни и същи аргументи!

С каменна физиономия професор Борк отговарял: Разбира се! Просто тези аргументи са най-добрите!

Аналогията с днешния ден е пряка и очевидна. Да не говорим за съвпадението, че въпросния професор е бил преподавател именно по Конституционно право, също както своя колега Токушев, дал неволно началото на вълната от студентско недоволство.

Както и да бъдете атакувани, с каквито и доводи да бъдете придумвани, с каквато и пропаганда да бъдете облъчвани, дано днешните студенти и будители участвате в дискусията точно по този начин – повтаряйки едни и същи аргументи, до постигане на краен резултат.

Оставка на правителство, което е формирано незнайно как и незнайно от кого.

Оставка на правителство, в което неясно как и неясно кой предлага за шеф на сигурността на държавата успял млад човек с опел, за когото парламента дни по-рано е нагласил законите и изискванията, който чрез медийната си империя /с която няма нищо общо/ страхува всички неудобни, и който заради едната Лавка щраква с пръст и променя закони и мораториуми.

Оставка на правителство, което обявява за заместник-министър човек, който по същото време не е в България, не знае че е предложен, не е давал съгласието си, и не желае да заема поста.

Оставка на правителство, което се намира в тежка международна изолация, и чиито парламентарен фикус обяви коалиционния си партньор ДПС за противоконституционен, посланиците на ЕС за колонизатори, и оскверни минутата мълчание в памет на Вилфред Мартенс.

Оставка на правителство, което назначава и уволнява журналисти, и чиито министерски медийни съветници, изключително сполучливо наречени от Сашо Диков „Сульо Пулев”, диктуват какво, къде и как да бъде или да не бъде излъчено.

Оставка на правителство и парламент, които вместо закони и правила създават абсурди, ненавист и омраза. Власт на задкулисието и задните входове. Обсадени, отчуждени, откъснати.

Ще кажат: Ама стига с тази Оставка! Нека влезем в диалог. Нека разговаряме. Нека дадем шанс – на премиера хамелеон, на този с опела, на онзи с фикуса.

Не. Останете с вашите аргументи. Нищо, че са едни и същи. Нищо,че са повтаряни от месеци. Това са единствените верни и правилни аргументи. За вас, за нас, за хората.

Просто тези аргументи са най-добрите!