Микела Мурджа - интелектуалката, която дразнеше редица италиански политици

Преди два месеца Италия бе разтърсена от кончината на бившия премиер Силвио Берлускони, починал след битка с левкемията. Противоречивата му личност не попречи на италианските политици, общественици и медии, а също така и на обикновени италианци да му отдадат почит. А погребението на Берлускони, излъчвано по телевизията и събрало много политици, се превърна в истинско послание за сплотяване на италианската десница в труден момент.

Два месеца по-късно, на 10 август, на 51 години от рак на бъбреците почина интелектуалката Микела Мурджа, успяла години наред да дразни с неконформизма си редица италиански политици от десния спектър. Темата за нейната кончина и за интелектуалното и социалното наследство, което тя оставя, също заля италианските медии, а погребението ѝ в събота бе повод за редица италиански интелектуалци и представители на левоцентристите да призоват за продължаване на делото ѝ в момент, в който те се чувства застрашени и ограничавани от идването на власт на консервативната десница.

Микела Мурджа е родена в Кабрас, на остров Сардиния, на 3 юни 1972 г. Завършва теология. По-късно разказва, че е избрала точно тази специалност, за да разсее съмненията, които е имала относно църквата и да разбере къде се къса връзката между духовниците и вярващите, а не защото се е съмнявала в самия бог.

През годините, преди да стане известна като творец, Мурджа работи разнородни неща – преподавател по религия в различни училища, служител в данъчна служба, административен кадър в топлоцентрала, нощен портиер и служител в кол център на голяма международна компания за продажби по телефона.

Първият ѝ роман "Светът трябва да знае. Трагикомичен роман на една телефонистка с несигурна съдба", появил се през 2006 г., е вдъхновен именно от опита ѝ като служител в кол център. Първоначално тя пише впечатленията си под формата на блог, който после превръща в роман дневник. В него тя разкрива какви са инвазивните техники на продажба, прилагани от служителите в колцентрове, говори за психологическия тормоз от страна на шефовете над служителите, за странните техники за мотивиране на персонала, за абсурдите, които служителите са принуждавани да говорят по телефона на клиентите, за да пласират продукцията си. Книгата изобличава като цяло агресивния свят на кол центровете и Мурджа си спечелва бързо слава. По романа е създадена пиеса и филма, озаглавен "Целият живот пред теб", в която самата Мурджа участва.

Световна слава ѝ носи вторият ѝ роман "Акабадора", преведен и в България. Заглавието в превод от сардински диалект означава "онази, която прекратява живота". Книгата разглежда болезнената за силно католическата Италия тема за евтаназията. В романа Мурджа говори за първи път и за нов тип семейни отношения, които не се основават на биологична връзка, и въвежда понятието "духовно дете" – дете, за което заможен човек решава да се грижи като за свое собствено дете, без да се минава през процедура по осиновяване. Понятието, въведено от Мурджа, се отнася за грижи не само за деца, но и за млади хора, озовали се в състояние на безпътица и подпомагани безвъзмездно от по-възрастни хора. Романът има огромен успех и Мурджа получава за него три престижни италиански награди – "Деси", носеща името на сардинския писател Джузепе Деси, "Мондело", връчвана от интелектуалци и учени от остров Сицилия, и "Компиело”, връчвана по инициатива на предприемачи от областта Венето.

Следват романите "Срещата" и "Киру", посветени съответно на темите за разделенията на обществото, предизвикани от решения на църквата, и за сложните отношения между зряла жена и по-млад мъж. Последният роман на Мурджа е озаглавен "Три купички. Ритуали за една година на криза", в който се разглежда темата за радикалната промяна в живота на хората и който е публикуван в момент, когато писателката разбира, че отново има рак.

Мурджа е известна и с научните си трудове, които ѝ навличат и доста критики и неприятели от страна на онези, които в Италия се асоциират със строгите и консервативни политически възгледи, с традиционните християнски ценности, на представители на партии, произлезли от неофашистки формации, както и на членове на крайнодесни политически сили. В труда си "Аве Мария. И църквата измисли жената" писателката анализира влиянието на християнството върху възприятието за жената в обществото. В "Инструкции, за да станеш фашист" Мурджа използва техниките на иронията и на парадокса, за да предупреди сънародниците си да не се поддават на изкушението на отживелиците, стереотипите и предубежденията от фашисткото минало на Италия. Трактатът ѝ спечелва ненавистта на членовете на политически сили, дефинирани като постфашистки. Следват две книги, които Мурджа пише заедно с писателката Киара Таляфери и които са озаглавени: "Моргана: Истории на момичета, които твоята майка няма да одобри" и "Моргана: Богатият мъж съм аз". В първата от тези книги двете авторки представят историята на известни жени, които са пораждали разнородни реакции, като концептуалистката Марина Абрамович, дизайнерката Вивиан Уестууд, фигуристката Тоня Хардинг... Във втората книга от поредицата са представени предприемачки, артистки, спортни шампионки, жени политици, интелектуалки, които за заплатили висока цена за желанието си да бъдат свободни. Трактатът се опитва да разбие все още доминиращия модел, че една жена успява само ако се обвърже за богат мъж. "Никой не насърчава жените да опитат сами да натрупат богатство и да кажат после: "Нямам нужда от богат мъж, защото богатият мъж съм аз", казва често Мурджа. В творбата "Млъкни!" и други девет фрази, които не искаме да чуваме повече" интелектуалката се спира върху лингвистичните опити да се заличи постигнатото от жените, като се започне от това, че някои държат професиите да се представят само със съществително за мъжки род. Този труд се превърна от една година в трън в очите за привържениците на настоящата италианска премиерка Джорджа Мелони, която от идването си на власт държи да бъде наричана председател, а не като председателка на италианския министерски съвет и като премиер, а не като премиерка. Нещо, заради което Мурджа остро я разкритикува. В книгата "Ние сме бурята. Истории без герои, които са променили света" Мурджа се спира върху колективния героизъм, който мнозина подценяват, за да се кланят на индивидуалните герои. В "Хора, които трябва да познаваш" Мурджа говори за обикновени хора с техните обикновени истории, в които няма нищо героично, но които заслужават също да бъдат разказани, защото всеки човек заслужава да има своя написана история. В книгата си "Убих я, защото я обичах. Но това е лъжа" Мурджа разглежда болезнената и актуална и днес тема за убийствата на жени от техни съпрузи, партньори, роднини, при които често пъти убийците се измъкват от ударите на закона. В "Бъдещо минало" Мурджа се спира върху съдбата на онова поколение, заклещено между поколението, работило за реиндустриализацията на Италия и поколението на дигиталните технологии, тоест върху едно поколение, което търси своето място между едно славно минало, случило се без него, и едно убягващо му от технологична гледна точка бъдеще, към което не може да се адаптира толкова бързо.

Последният трактат на интелектуалката е "Бог да пази куиъра" (игра на думи от класическото пожелание "Бог да пази кралицата" заради близкото звучене на английските думи queen и queer). В него Мурджа се опитва да обясни как успява да балансира между своята католическа вяра и своя феминистки активизъм. Чрез модерното днес понятие "куиър” в заглавието на книгата интелектуалката не препраща само към въпроса за половата идентичност и сексуалната ориентация, а го разглежда в много по-широк аспект, като невписване в общоприетото, в стандартното, в класическото и стереотипното. Мурджа въвежда и понятието „куиър семейство", което не обрисува хомосексуална двойка, отглеждаща общите си деца, родени с помощта на сурогатна майка, както биха си помислили привържениците на традиционните християнски ценности в Италия, а семейство, в което връзките прехвърлят отношенията в традиционното италианско семейство. Според Мурджа едно семейство не се основава непременно на брака. То не е задължително съставено от двама разнополови родители, създали две деца. "Куиър семейството" може да включва пет, десет души, възрастни и деца, събрали се в общ дом по различни причини. Според Мурджа този тип семейни отношения са много по-силни от отношенията, скрепени с брак – виждания, които отново не се харесват на привържениците на консервативните десни на власт в Италия.

Книгите на Мурджа ясно показват какви политически теми тя е защитавала през целия си живот и заради които нейните противници често пъти я дефинират като крайно либерална, като социалистка, комунистка, аморална, скандална и отвратителна. Мурджа е феминистка, привърженичка на инклузивността в най-широкия смисъл на думата, а не само на инклузивността, свеждана например до интегриране на мигрантите в обществото, до приемане на хората от друга раса или от различна полова ориентация. За Мурджа приобщаването трябва да бъде насочено към онези, които са уязвими и маргинализирани, защото са различни от общоприетото. Писателката е отявлен критик на крайнодесните сили, сред които са партиите на Матео Салвини и на Джорджа Мелони. За Мелони тя неведнъж е казвала, че не е достатъчно да си жена, за да бъдеш феминистка. А със Салвини Мурджа често пъти влизаше в индиректни вербални сблъсъци.

Преди девет години Мурджа се кандидатира на областните избори в Сардиния, но не успя да спечели място в местния областен съвет, тъй като се класира на трето място. Тогава амбицията ѝ беше всъщност да бъде избрана за областен управител на острова, но получи едва 10 процента. Четири години по-рано тя сподели пред медиите желанието си да види Сардиния независима. В миналото Мурджа е подкрепяла Движението за независима република Сардиния. Две от книгите на писателката са посветени именно на родния ѝ остров. "Пътуване в Сардиния. Единадесет прехода из острова, който не се вижда" е вдъхновена от безмерната ѝ любов към Сардиния, възприема днес от мнозина само като доскорошно убежище на руски олигарси или на италиански магнати от калибъра на покойния Силвио Берлускони, или като място за разюздано купонясване. Книгата "Адът е един добър спомен. Видения от "Мъглите на Авалон" на Марион Зимър Брадли", пък прави паралел между Сардиния и митичния Авалон от книгите на американската писателка и от легендите за крал Артур.

Творчеството на Мурджа не се свежда само до трактати и романи. Тя пише всичко каквото може да бъде написано, от поеми и статии до анализи. Мурджа е и много активна в театъра. Пиеси са създадени и по романа ѝ "Акабадора", по трудовете ѝ "Катерина от Сиена" и "Инструкции, за да станеш фашист". Мурдажа е автор и на няколко пиеси, сред които "Къде са жените", в която критикува факта, че жените не са достатъчно силно представени в италианските институции. Тя дебютира и като актриса в продукцията "Почти Грация", в която изпълнява ролята на сардинската писателка Грация Деледа, известна като първата жена кандидат за депутат в италианския парламенти и като носителка на Нобеловата награда за литература, връчена ѝ през 1927 г. , което я прави и първата италианка, печелила "Нобел" в която и да е категория на отличието.

Мурджа е авторка и на подкаста "Моргана", който е в два сезона и 22 епизода, базиран върху книгите, които е написала заедно с Киара Таляфери. Във всеки един епизод се разказва за живота на една жена или един мъж, които вървят срещу течението.

В телевизията Мурджа се появява в няколко програми. Във "Варварски нашествия" – ток шоу по телевизия "Ла сетте", излъчвано от средата на първото десетилетие на 21 век в продължение на 10 сезона, Мурджа води рубриката "Варварски", в която коментира актуални въпроси, позволявайки си да се отклони от общоприетите схващания. В програмата "Колко истории" по РАИ Тре, започнала да се излъчва през 2016 г., тя прави рецензии на книги. В програмата "Чакра" по РАИ Тре, излъчвана през 2017 г. Мурджа влиза във вербален дуел с различни противници по различни теми. В програмата "Призрачен хотел" по телевизия СКАЙ Мурджа играеше ролята на портиерка на хотел, в който оживяват призраците на знаменитости от сорта на писателя Труман Капоти, на шпионката Мата Хари, на писателката Анаис Нин или на изобретателя Никола Тесла.

Тази богата кариера на Микела Мурджа обяснява и защо кончината ѝ породи силни емоции в Италия. Материали за Мурджа тези дни заливат разнородни издания, от модните списания "Вог" и "Венити феър" през класическите всекидневници "Република", "Стампа" и "Кориере дела сера" и специализираните арт сайтове като "Арт трибуне" до финансови издания като "Соле вентикуатро оре". Политици от всички части на политическия спектър също изразиха съболезнования за кончината на Мурджа. Сред тях бяха и нейните традиционни противници от консервативната десница, сред които вицепремиерът и министър на транспорта, лидерът на крайната десница Матео Салвини и председателят на Сената Иняцио Ла Руса, на когото приписват фашистки пристрастия. Самата премиерка Мелони заяви сутринта на 11 август, когато стана ясно, че Мурджа е починала: "Микела Мурджа се бореше за своите идеи. Уважавам я”. Съболезнователни послания дойдоха и от центристкия лидер Карло Календа, от лидерката на Демократическата партия Ели Шлейн, от бившия премиер Джузепе Конте. Демократката и бивша председателка на Камарата на депутатите Лаура Болдрини подчерта, че Италия вече усеща една голяма празнота, защото Мурджа е била една уникална жена в италианската панорама – писателка, интелектуалка, творец, свободен глас, феминистка с развенчаващи конвенционалността и лицемерието възгледи. Представителката на левицата и бившата евродепутатка и еврокомисарка Емма Бонино също коментира, че в една страна, в която нещата се премълчават, гласът на Мурджа е бил най-силен. Вестник "Кориере дела сера" предпочете да се спре върху думите на Мурджа, че не възприема рака си като враг, който я разрушава, а като съучастник в нейната собствена комплексност, заради което тя не се чувства губеща в този живот въпреки приближаването на края му. Вестник "Стампа” открои факта, е Микела Мурджа е показала на хората, че всеки жест може да има своето политическо значение. Списание "Венити феър" говори за "дръзката интелигентност на Мурджа, осветила пътя на хората". А в. "Република" изтъкна, че за Микела Мурджа писането е било начин на живот". Телевизия РАИ припомни, че по време на участие във вече сваленото от програмната схема предаване "Ке темпо ке фа" Мурджа повдигна въпроса защо когато един мъж и една жена говорят едни и същи неща, за мъжа казват, че е убедителен, а за жената, че е агресивна и арогантна.

На погребението на Мурджа в събота в римската базилика Санта Мария ин Монтесанто, известна и като Църквата на артистите, присъстваха редица интелектуалци. Сред тях беше и писателят и разследващ журналист Роберто Савиано, който припомни, че Мурджа е била истински боец за идеите си и че най-голяма ѝ болка е била да вижда как някои хора не искат да заемат позиция по даден въпрос. В претъпканата църква, на погребението присъстваха и лидерката на демократите Ели Шлейн с партньорката си Паола Белони, което отново припомни на хората, че Мурджа бранеше каузите на левицата. Присъстваха и певицата Паола Турчи и бившата дългогодишна годеница на Берлускони - активистката Франческа Паскале, които преди повече от година сключиха граждански съюз и се превърнаха в икони на ЛГБТ-движението в Италия, което също бе издигнало Мурджа в култ. На траурната церемония отекна и химнът на съпротивата срещу фашизма "Бела чао”, което пък напомни, че до последно Мурджа се бореше и срещу всякакви модерни форми на фашизъм и расизъм.

В личен план Мурджа оставя четири синове, които не са нейни биологични деца, а така наречените от нея духовни деца. Най-големият е на 35 години, а най-малкият е на 20 години. Тя оставя и своето така наречено "куиър семейство", съставено от хора, които тя е решила да допусне в живота си. В случая с Мурджа това специално семейство е съставено от четирите ѝ духовни деца, от майката на едното от тях, от двете писателки Киара Валерио и Киара Таляфери. В семейството на Мурджа влиза и актьорът и режисьор Лоренцо Теренци, който е с 16 години по-млад от нея. Двамата са работили заедно по време на спектакъла, в който Мурджа играе ролята на Грация Деледа. Мурджа и Теренци сключиха брак на 15 юли тази година, но не защото Мурджа изведнъж започна да вярва в класическото италианско семейство, а защото, както тя заяви на онези, които ѝ честитиха сватбата, в Италия трябва да си женен, за да може да бъдат извършени някои формалности в края на живота ти и след смъртта ти. Писателката има и още един брак зад гърба си, с компютърен специалист, но споделяше неведнъж, че го е разтрогнала, когато той е започнал да ѝ казва как мечтае да остарее заедно с нея. "Никога не съм вярвала в двойките. Винаги съм смятала, че една връзка между двама души е недостатъчна", казваше Мурджа.

Микела Мурджа ще остане в историята с други емблематични изказвания. "Надявам се, че ще доживея да видя, че Мелони не е премиер”, бе заявила тя през май, когато в интервю за "Кориере дела сера" разкри, че е болна от рак във финална фаза. В отговор на което Мелони каза, че пожелава на Мурджа същото - "да е жива, когато тя няма да е вече премиер". Това така и не се сбъдна. "Не ме е страх да умра. На петдесет години съм, но съм живяла 10 живота и имам ценни спомени", сподели Мурджа в същото интервю за "Кориере дела сера", в което призна, че е болна от рак. "Не позволявай на никого да те кара да си мислиш, че струваш само толкова, колкото плащат за труда ти", написа Мурджа още в дебютния си роман. А в книгата си "Ние сме буря" тя каза: "Да си болен в известен смисъл означава да си специален, но само ако има някой, който реши да обича тази специалност такава, каквато е. Иначе да си специален, е само любезен начин да се каже, че си сам" и също: "Ако животът те лишава от нещо и те прави уязвим, не силата на другия ще ти е от полза, а това да знаеш, че твоята слабост е приета и разбрана, че никой не се страхува от нея или бяга от нея".