Време е да си спомним за Колю Фичето

Днес медиите продължават темата за срутените мостове в Царево. Очевидно е, че някъде нещо не е наред. Но къде? Какво ли би казал майстор Колю Фичето? Да си припомним една известна и стара история. Понякога човек трябва да си припомня старите поучителни истории.

Строи Колю Фичето моста при Бяла. Пашата го плаща… Но преди да плати, пашата изразил съмнения за здравината на моста с идеята да няма плащане. Колю Фичето му предложил да събере цялата си налична войска, заедно със снаряжението си от оръдия, топове и всичко останало и да минат по моста. Събрал ги пашата, тръгнала войската по моста, от двете страни на реката се събрал народа да гледа какво ще се случи, а Колю влязъл в реката и застанал под централната арка - мястото, където се предполага, че е най-критичната точка на един мост. Преминали през моста - а той стои в цялото си великолепие. Народът ликувал с гръмки викове. Излязъл Колю Фичето от реката, застанал пред пашата, а той го питал: - А бе, ефенди, ти защо жертваш живота си за един мост?! И майсторът му отговорил: - Защото, ефенди, един ден, когато мене и тебе няма да ни има, мостът ще е тука и хората ще минават по него. И като минават няма да питат кой го е платил, а ще питат кой го е построил. И като им се отговори кой го е построил, пак ще питат: А този човек от чий род беше? И ще им отговарят: От българския… Ей затова го направих, ефенди.

"Защо 200 и 500 - годишни мостове стоят непоклатими като скали, устояли на бури и наводнения десетки човешки живота, а тези, построени в наше време, се рушат като пясъчни кули при първите по-силни дъждове? Дали в миналото не е имало дъждове, снегове и буйни реки, излезли от коритата си? Естествено, че е имало. Просто старите майстори като Колю Фичето са ги правили с мисълта всичко, което са съградили да остане за идните поколения, а днешните гледат само да оправят финансовото си състояние... Това е разликата." /Цитат/