Време е да си спомним за Колю Фичето

Днес медиите продължават темата за срутените мостове в Царево. Очевидно е, че някъде нещо не е наред. Но къде? Какво ли би казал майстор Колю Фичето? Да си припомним една известна и стара история. Понякога човек трябва да си припомня старите поучителни истории.

Снимка: Фейсбук

Строи Колю Фичето моста при Бяла. Пашата го плаща… Но преди да плати, пашата изразил съмнения за здравината на моста с идеята да няма плащане. Колю Фичето му предложил да събере цялата си налична войска, заедно със снаряжението си от оръдия, топове и всичко останало и да минат по моста. Събрал ги пашата, тръгнала войската по моста, от двете страни на реката се събрал народа да гледа какво ще се случи, а Колю влязъл в реката и застанал под централната арка - мястото, където се предполага, че е най-критичната точка на един мост. Преминали през моста - а той стои в цялото си великолепие. Народът ликувал с гръмки викове. Излязъл Колю Фичето от реката, застанал пред пашата, а той го питал: - А бе, ефенди, ти защо жертваш живота си за един мост?! И майсторът му отговорил: - Защото, ефенди, един ден, когато мене и тебе няма да ни има, мостът ще е тука и хората ще минават по него. И като минават няма да питат кой го е платил, а ще питат кой го е построил. И като им се отговори кой го е построил, пак ще питат: А този човек от чий род беше? И ще им отговарят: От българския… Ей затова го направих, ефенди.

"Защо 200 и 500 - годишни мостове стоят непоклатими като скали, устояли на бури и наводнения десетки човешки живота, а тези, построени в наше време, се рушат като пясъчни кули при първите по-силни дъждове? Дали в миналото не е имало дъждове, снегове и буйни реки, излезли от коритата си? Естествено, че е имало. Просто старите майстори като Колю Фичето са ги правили с мисълта всичко, което са съградили да остане за идните поколения, а днешните гледат само да оправят финансовото си състояние... Това е разликата." /Цитат/

Снимка: Фейсбук