Как да свалим София от котлона

Мнението е публикувано в "24 часа"

Хващам се на бас, че българският депутат вече мечтае да нарами парламента и да се скрие с него някъде в горите тилилейски. На жълтите павета той е като риба в тиган. Отвори ли прозореца - тъпани, вувузели, огньове, голи цици и кошмарното "кой, кой, кой".

Този стрес не може да не съкращава депутатския живот. Чак при аутопсията ще може да се каже дали го е съкратил повече, отколкото са го удължили материалните придобивки. И тъй като в тази държава явно само аз милея за здравето на депутатите, през лятото ме поканиха заедно с трима професори да дам своята диагноза. От микрофона в пленарната зала им обясних как да си спасят сърцето и нервите - чрез мажоритарната избирателна система. Веднъж да я въведат - и край на мъките. Умряха си от смях.

Тогава май се надяваха, че протестите ще си отшумят до септември по естествен път. Но в ранната есен студентите пак подпалиха фитила, а тази седмица през центъра започнаха да дефилират по 4 манифестации едновременно, без да броим флашмобовете, етюдите, инсталациите и уринирането в декоративните храстчета. София все повече и повече ври и кипи.

Затова сега ще го обясня като за първолаците. Записвайте. Ако искате власт и спокойствие в България, не е достатъчно да спечелите изборите. След това идва трудното - да укротите София. За "десните" това е лесно. Но за БСП е невъзможно, дори да назначи Филип Димитров за премиер. Единственият път, когато БСП успя да си изкара мандата, бе когато се скри зад царя. В резултат монархическата идея отлетя на юг с патиците и повече не се завърна.

Защо софийската тълпа решава кой да управлява? Много ясно - заради пропорционалната избирателна система. Тя концентрира репродуктивната функция на властта в столицата. Тя се зачева тук и тук й се хвърля пъпната връв. Цялата власт в България виси на един пирон и той е побит тук, на жълтите павета. Този център пише списъците с кандидат-депутатите, той реже порциите с мандатите. Ако се абстрахираме от имената на депутатите, ще видим, че чисто аритметически в страната няма никакви 31 избирателни района. Има само един район и центърът му е в София.

Впрочем и софийският избирател е измамен точно колкото всеки провинциалист. Ето, в моя 23-и избирателен район ДПС има само 1000 гласа, но взема един мандат. Затова пък ДСБ има 20 000 гласа и не взема нито един. Ако гледаме от висините, където е побит пиронът на властта, всичко е законно и почтено. Но откъм низините, от ракурса на избирателя, всичко е една голяма шашма.

Голямата привилегия на столичаните е, че пиронът на властта им е на една ръка разстояние. Ако им кипне - веднага посягат. И никой не може да ги убеди, че така не се прави. Нещо повече, колкото по-близо сме до жълтите павета, толкова по-голям е процентът на антикомунистите. Защото тук все още живее старата буржоазия. Дислокацията е венецът на стратегията. Да разположиш тук червено управление, е все едно пансион за католически девици да си направи дамска баня посред тренировъчен лагер на  "Ал Кайда". Ще кажете - парламентът е легитимен, протестът не е. Но я вижте от гледна точка на избирателя. Нито някой знае кой му е депутат, нито депутатите знаят кой е техният избирател. Всички са общи, както жените при комунизма, само дето никоя не иска да спи с теб. Затова пропорционалният вот автоматически намалява легитимността на парламента с поне 70 на сто.

Вярно, юристите тълкуват съвсем различно понятието "легитимност", но нали тук гледаме от чисто човешкия ракурс. Да го наречем "човешка легитимност". Правото си е право, но и то понякога се рестартира, за да стъпи на земята сред хората.

Да кажем все пак, че пропорционалният вот постига 30% човешка легитимност. Но сега нещата са много по-зле. Обстановката преди тези избори наложи впечатлението, че правилата са грубо нарушени. Черешката на тортата беше костинбродската печатарска драма. Така легитимността на парламента падна от 30 на 15%. Но това важи за страната като цяло.

Пак напомням, в София поне 60% от жителите хардуерно не признават БСП. 15:3 = 5. Значи 95% от столичани са гневни, а слабините на властта са на един ритник разстояние! В тази статия не твърдя, че София е ангел, а БСП е лоша партия. Тук не става дума кой крив и кой прав. Става дума за чиста математика. Или да речем - за биология.

Някои риби си живеят чудесно на 10 000 метра под морското равнище, но за 99% от животинския свят тази дълбочина е точно толкова здравословна, колкото е София за БСП. А и за ДПС. Комбинацията от двете пък може да вирее в София само със скафандър.

София не е България, каза Станишев. И по принцип е напълно прав. Но какво от това, когато само София може да клати властта след работното време? Пак по принцип, БСП и ДПС имаха пълното право да докарат своите привърженици на Орлов мост за да покажат, че са силни. Вярно, силни са. Но силите им са нейде там, а парламентът  е тук
Ако хипопотамът не бе там, а тук, щеше да се казва хипопотук.

Та тези 60% от софиянците, които по принцип не приемат БСП, се зарадваха на митинга на БСП точно толкова, колкото парижаните са се зарадвали на войските на Хитлер. Участието на ДПС сигурно е стреснало поне още 10 на сто. В крайна сметка митингът мина и замина, а лошият вкус си остана, както би казал Бойко Борисов. Пак напомням - това е чиста математика. Няма значение кой крив и кой прав. Играта на политика иска ясни сметки, а не сълзи и сополи. Какво се случва при мажоритарния вот? Много просто - привилегията на София изведнъж изчезва. Представете си, че 240 избирателни района са си делегирали по 1 депутат, всеки от тях поотделно и независимо от центъра. В такъв случай никой софиянец не може да иска оставката на депутатите от Своге, Варна Пловдив. Защото всеки ще е легитимен пред своя си район от 20-30 хиляди жители. Който ще го е избрал със съкрушителните 51, 60, 70 на сто, а не с мижавите 4, 7 или 15, които никому не дават правото да ни решава съдбините.

А и в самата София ще се обособят 42 избирателни района, всеки сам за себе си. Моята махала няма да има претенции към човека от твоята махала. Властта няма да виси на един общ пирон и столицата няма да може да я клати. Вече половин век живея потопен до ушите в международното положение, живял съм в САЩ, в Русия и малко в Англия. Спомням си десетки масови безредици и във Франция, и в Англия, и в САЩ. Хората излизат да искат граждански права, да спрат несправедлива война, друг път просто разбиват магазините. Но никога и никъде след мажоритарни избори не са искали оставката на прясно избран парламент. Схванахте ли го? Никъде и никога. Науката не познава такъв случай.

Но да се върнем в София. Кои са най-изиграните и гневни избиратели? Сините, разбира се. Тези, които в нормални условия биха гласували за ДСБ и СДС. Но ако столицата бе разделена на 42 едномандатни района, аз ви гарантирам, че поне 25 от тях щяха да попаднат именно в сини ръце. Любимият ви син герой щеше да е депутат и щяхте да го държите на каишка, както си разхождате пекинезчето по Царя.

Както е известно, аз не съм симпатизант на сините. Но искам сините да бъдат справедливо представени. Представете си гнева на една синя махала, в която 60% от хората са за Костов, но вместо това ги представлява някой Ахмед, който тук не събира и 1%. Много ясно, че народът ще тръгне да троши парламента.

София в момента е един голям тиган, в който се пържим всички - и сини, и червени, и Иван, и Ахмед, и нормални хора, и депутати. И народ, и олигархия. Свалете го от котлона, приемете чистата и свята мажоритарна избирателна система в 2 тура, живейте и се плодете.

Доволни ще останете!