Фасадна демокрация

Напълно правилно беше решението на президента Радев да не присъства на клетвата на новите конституционни съдии. Ако беше отишъл на тази церемония, това щеше да означава, че се солидаризира с действията на управляващата коалиция, която все по-очевадно замества истинската демокрация с фасадна. Да, на пръв поглед изглежда, че всичко е както си трябва – сроковете са спазени, процедурите също. Само че най-важното нещо е загърбено. Духът на закона го няма. А без дух законът се превръща в празна обвивка, с която можеш да загърнеш и най-неморалното съдържание. Хайде сега да си припомним как бяха назначени, защото това е правилната дума, двамата нови конституционни съдии. Без никакви сериозни дебати, без да се чуят различните мнения по предложените кандидатури. Шефовете на партии в коалицията просто са се разбрали: на теб – това, на мен –онова.

Можете да бъде сигурни, че оттук-насетне точно на този принцип ще стават назначенията във всички важни регулаторни органи. Управляващите няма да напуснат властта, докато не уредят цялата си клиентела на ключовите държавни позиции. Или както много точно се изрази бившият генерал и бъдещ председател на Народното събрание депутатът от ПП-ДБ Атанас Атанасов – за всички ще има място под слънцето. Явно в представата на подобни хора демокрацията е точно това – да уредим всичките си приближени на подходящи места. Разбира се, това не се прави просто от симпатия. Основно се прави, за да могат днешните управляващи да разчитат на назначените от тях хора и в бъдеще време, т.е. във времето, когато вече няма да са управляващи.

Ето това означава фасадна демокрация. Уж спазваш всички закони, включително и желанията на избирателите, но всъщност работиш само за себе си и за приближените от твоя политико-икономически кръг. И после някакви хора, от онези, които ходят по всички телевизори и имат обяснения за всичко, се кахърят, понеже избирателите не гласували. Ами как ще гласуват, когато знаят, че щом влязат във властта, избраниците им ще почнат да правят точно обратното на онова, което са обещавали. Тези, които доскоро наричаха Десислава Атанасова "калинка", днес я направиха конституционен съдия. Тези, които щяха за разграждат модела "Борисов" и да освобождават съдебната система от "хватката на Пеевски", днес са първи другари и с Борисов, и с Пеевски. И, разбира се, всеки път, когато ги попиташ защо са толкова непостоянни, меко казано, в позициите си, те ти отговарят с любимото си оправдание: Ааааа, няма как, ако не направим това, Путин ще ни завладее.

Не знам дали можем да се утешаваме с факта, че точно същото политическо лицемерие и точно същите глуповати оправдания биват проявявани и от редица други политици в много други държави. И е съвсем в реда на нещата хората да негодуват срещу тази безпринципност, да излизат на протести срещу своите управляващи. Фермери и железничари в различни европейски страни протестират както заради влошаващия се стандарт на живот, така и заради категоричния отказ на властта изобщо да разбере причините за техния гняв. Ето това е най-важният въпрос. Управляващите – било в рамките на една отделна държава, било в наднационалния институции, като ЕС – тотално са се откъснали от тревогите на обикновените хора. Политическите елити живеят в своя измислен Давоски свят и нямат никакво желание за разберат какви са истинските грижи на хората. А управляващите у нас, изглежда, се вълнуват единствено от това как да се сдобият с личен асансьор или как да си доберат до триминутна среща с Байдън.

Няма никаква изненада във факта, че същите тези политици, веднъж добрали се до властта, почват да се страхуват от същите тези механизми на демокрацията, благодарение на които управляват. Вижте как разсъждават в момента за изборите. Ауууу, притесняват се те, ама да не се окаже, че някакви "неправилни" партии и политици могат да бъдат избрани на европейските избори или на изборите в САЩ или където и да било другаде. Изобщо управляващите обичат демокрацията само ако могат да се възползват от нея. И я намразват в момента, в който почне да застрашава властта им.