Кметът на Карлово: Настояваме да се върви неотклонно по пътя на децентрализацията

Д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово, избран за пореден мандат за член на УС на НСОРБ, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Най-напред да ви поздравя с вашето избиране за пореден път за член на Управителния съвет на НСОРБ . Това със сигурност ви задължава.

Разбира се, това преди всичко е отговорност. Защото Управителният съвет е органът, който представлява всички общини, и ние сме хората, които много често поставяме проблеми при ресорни министри, пред Министерски съвет и пред парламентарните комисии. Т.е. натоварването е голямо и отговорността е голяма. А още повече, че когато са те избрали твои колеги, кметове, председатели на Общински съвети, ти нямаш моралното право да не работиш в интерес на българското самоуправление.

Вие сте един от най-дългогодишните кметове делегати в залата на Общото събрание. Какво впечатление ви направи сегашното заседание, различаваше ли се от предишните?

Да, имаше една отлика, и тя беше, че за разлика от събрания, които сме провеждали в различни мандати, нямаше политизация, нямаше намеса на партийни централи. Т.е. това, което се случи, беше само по волята на колегите кметове и председатели на Общинските съвети. Имаше единомислие по много от въпросите, защото проблемите пред българските общини в голямата си част са идентични. И сега вероятно ще ме питате, какво решихме? А то е твърдо да отстояваме да се върви неотклонно по пътя на децентрализацията. Това е европейската практика на успешно местно управление, това е европейската успешна практика на взаимодействие между местните и централни власти. Децентрализация – това е основното послание от 37-то общо събрание.

Д-р Кабаиванов, ние с вас колко години вече говорим за тази многострадална децентрализация, и тя уж все идва, идва и я няма. Сега какви са шансовете?

Тя започна, спира, спира, пак започва, ние пак искаме, борим се. Борбата в България, знаете, че нещата не стават бързо и лесно. Просто може би в тази част на Югоизточна Европа такива са нравите, но ние ще продължим борбата. Тя не е заради някой от нас, заради мен, заради председателя Даниел Панов, който преизбрахме за трети мандат – между другото това е прецедент, защото досега председателите са били по един или два мандата, той стана за трети път председател на сдружението, та, не е заради нас, а защото пак ще повторя, европейската практика показа, че ефективно местно самоуправление, което решава бързо проблемите на хората, решава ги с по-малко средство, т.е. пести публичен ресурс, е само това, което има децентрализация на управленски инструменти и финансов ресурс.

Във вашата работа участваха министър-председателя Николай Денков, заместник премиера Мария Габриел, министъра на финансите Асен Василев.

Точно така.

Получихте ли от тях уверение и в каква посока ще се движи тази децентрализация?

Да, думите на министъра на финансите бяха следните: "Аз не съм против децентрализацията“, а просто той очаква от нас план за действие и предложения за законодателни промени, защото без законодателни промени няма как да има децентрализация. Между впрочем президентът беше гост през първия ден, той също застана на нашите позиции, така че има предпоставките тоя процес да бъде ускорен. Ние ще бъдем активната страна, надявам се да получим разбиране, за да вървим напред.

Кога ще разработите този план, който очаква от вас финансовият министър, както и законодателната рамка към него?

Сега вече започна първото заседание на новия Управителен съвет, аз ще се присъединя към колегите, и един от въпросите, който ще дискутираме, ще бъде този. Предполагам, че може би в рамките на месец, ще бъдем готови.

А с какви други въпроси ще се занимава сега Управителният съвет?

Ще изберем зам.-председатели на Сдружението на общините и ще правим годишния план за работа.

Д-р Кабаиванов, освен децентрализацията, какви други проблеми изтъкнаха вашите колеги пред държавното ръководство?

Проблемите, които поставиха, бяха свързани с изравняване на възможностите на хората, които живеят в по-малките и средни общини спрямо областните центрове, което за съжаление досега, въпреки европейските проекти, не се е получило. Хората, младите хора особено, бягат към столицата и големия град, защото търсят по-големи възможности за работа, за отдих, за развлечение. Кохезионните фондове на Европейския съюз бяха създадени за това, за да изравняват стандарта на живот. За съжаление, в България това нещо не се получава до момента. Значи трябва да бъде променено нещо генерално, принципно, процедурно ако щете, за да може да се получи така: дали живееш на 40 км от София в малка или средна община, дали в самата столица, ти да имаш възможностите да работиш и твоите деца, и цялото ти семейство да ползват една добра база за спорт, за отдих, за развлечение. Това, пак казвам, е голямо предизвикателство, и то според мен няма как да стане само от европейски проекти, трябва да има и децентрализация – тази дума, която вие казахте, 20 години си повтаряме с вас, но не се уморяваме да я повтаряме, защото тя е ключа към решаването на много проблеми.

В какво ще се състои тази децентрализация от сега нататък?

Оттук нататък казах, представяме проект, план за действие…

А какво ще включва този проект, на какви принципи ще стъпи?

Значи вие ми задавате въпроси все едно сега с вас да започнем фундаментален разговор. Нямаме време за това, може би в няколко разговора ще стане. Финансовата децентрализация е нещо много простичко: когато местната власт е натоварена с отговорности и те все повече се увеличават, трябва да имаш управленските и финансови инструменти тези отговорности да ги изпълняваш. Като нямаш финансовия инструмент, ресурса, тези отговорности ги изпълняваш, ама, както се казва, без пари нищо не става. Простичко: имаш отговорност, трябва да имаш и финансовия ресурс да реализираш отговорността и да контролираш. Това е принципът. Той не е нещо ново, той не е измислен от нас сега, той просто е прилаган.

Вижте най-успешните държави, където се решават проблемите на хората бързо и със спестяване на публичен ресурс, това са: Федерална Република Германия, това са държави като Северна Европа: Норвегия, Швеция, Швейцария, която нали формално е извън Европейския съюз, там местното самоуправление е дотам децентрализирано, че колегите решават колко да бъде продължителността на мандата на кмета и на Общинския съвет за всяка община отделно. След това там 30% от корпоративните данъци и тези върху доходите, с които се облагат работещите хора, остават директно в общината, а не като при нас – отиват в Министерство на финансите, пък то решава под каква форма, към какви фондове и т.н. ще ги насочи. Извинявам се само за това, започна заседанието на Управителния съвет, трябва да прекъснем интервюто или поне един въпрос още и трябва да влизам. Не е уважително към колегите

На тази първа среща след местните избори през есента присъстваха както утвърдени като вас кметове, така и нови. Вие каква препоръка бихте дали на вашите колеги, които сега влизат в първия си мандат?

Първото нещо, което ще им кажа, е да не взимат прибързани решения. Второто нещо, най-важното е действието, което те предприемат, административен акт или действие свързано с изпълнение на даден проект, да бъде съобразено с три неща: първо, с интереса на мнозинството, което живее в града, в общината, в селото и т.н., т.е. на първо място зачитане на интереса на мнозинството; на второ място, всичко трябва да бъде абсолютно според изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове, тъй като там знаете, че има достатъчно контролни институции – може да си направил най-доброто нещо, ако си пренебрегнал законова норма, получаваш съответната санкция, т.е. трябва да има добър юридически екип; и на трето място, да бъдат много близко до хората, да имат постоянни срещи, за да могат от тях да получават информацията от първа ръка.