Огнян Минчев: Членството в НАТО е не просто гаранция за сигурност

Стара истина е, че човек не оценява по достойнство това, което притежава. Като го загуби - ако го загуби, тогава вече е в състояние да разбере какво е притежавал. През 2001 г. мой познат си купи апартамент в хубав софийски квартал за 365 долара на кв. метър. Година и половина по-късно му се наложи да го продаде и да замине за чужбина. Цената на кв. метър бе вече ... 650 евро. Българското членство в НАТО проработи незабавно като гаранция за политически риск - още преди ратификацията и официалното присъединяване през 2004 г.

Членството в НАТО е не просто гаранция за сигурност -

в много от най-основните измерения на сигурността то е единствената гаранция. През тези две десетилетия България преживя много предизвикателства, раздели се с много илюзии, реализира много важни постижения - както и пропусна драматично много възможности за модернизация и просперитет. През този период поредица български правителства не направиха почти нищо за модернизацията на българската армия. Оръжието, с което БА разполага и до ден днешен са морално и физически остарели образци от заварената след 1989-та съветска техника. Година след година, мандат след мандат българските правителства отклоняваха възможностите за придобиване на съвременни образци на въоръжение, с което разполагат нашите партньори. Вместо това те "ремонтираха" безнадежно остарелите съветски оръжейни системи в кокошкарски сделки със "съветските другари", превърнали се в руски олигарси.

Превъоръжаването на българската армия не бе приоритет

и поради обстоятелството, че продължаващата многостранна зависимост на България от Москва не позволяваше модернизацията на българската армия по стандартите на НАТО. От Москва строго следяха България да остане в състояние на пълна беззащитност - да изчака "добрите времена", в които Кремъл ще се върне като империя в източна и южна Европа. Измамно близките отношения между Запада и Русия чак до края на второто десетилетие на нашия век благоприятстваха добре ръководеното безгрижие на българската политическа класа спрямо реформата на въоръжените сили. Един вид - живеем в нова Европа, война няма и няма да има, не е изобщо мислимо да има.

Но безгрижието на българската управляваща класа спрямо приоритетите на интеграция в НАТО не пречи на многобройната кремълска пета колона в България да истеризира българското членство в Алианса като "най-голямо зло" за България. Всяко руско дьонме - в парламента, в партиите, в медиите - счита за свое задължение да започне своите публични изказвания с отхвърлянето на НАТО. Дори и недостатъчно интегрирана в структурите на Алианса, самото членство на България в НАТО представлява мощно препятствие за окончателното завладяване на страната ни от възродения кремълски неоимпериализъм. Тази денонощна пропаганда намира гостоприемство в съзнанието на мнозина българи, които наистина не оценяват какво притежава България като ресурс за своята сигурност в редиците на НАТО. Две десетилетия, през които никой не се е осмелил да постави публично под въпрос българския суверенитет, национален интегритет и териториялна цялост - въпреки лекомислената ни беззащитност!

През последните две години наблюдаваме драматични събития на изток от България.

Кремъл нахлу в Украйна с откровената цел да прекрати нейното държавно съществуване.

Азербайджан мобилизира своето новопридобито могъщество от петродолари и подпомогнат от Турция си върна сепаратиския арменски анклав Нагорни Карабах. Цялото арменско население на анклава напусна домовете си и емигрира в Армения. Ереван е страна членка на ОДКБ - организацията за сигирност на Русия и нейните постсъветски сателити. Армения разчита единствено на протекцията на Русия. Заради тази протекция, Армения доброволно се превърна в безгласен протекторат на Моксва и остана бедна, неразвита държава след разпада на Съветския съюз - в надежда, че Русия ще я защити. Русия не си мръдна пръста... Примерите могат да продтължат...

Ние трябва да знаем с какво разполагаме като ресурс за сигурност с членството си в НАТО. И трябва да се се стремим да бъдем достойни партньори в НАТО - а не скатаващи се тарикати - консуматори на сигурност. Светът е все по-опасно място, включително защото всяка нация разширява своите критерии и стандарти за сигурност в условията на нарастваща международна криза. Ние не можем да стоим разсеяно и да не забелязваме този процес. Българската стратегия за сигурност е максимално ефективно вписване в сигурността на НАТО, която предоставя колективни гаранции на своите членове. Но тези гаранции не падат от небето - те се съвкупен резултат от усилията на всички страни членки, включително България. Честита 20 годишнина от българското членство в НАТО!