Иво Инджев: Просешко-прасешката мотивация на нашите “величия” да се снимат със световни знаменитости

Случвало ли ви се е някой да ви изпревари и да ви е приятно?

На мен ми се случи днес.

Чух депутата от ПП Христо Петров да споделя в интервю за bTV моите мисли за снимката на “едно прасе със Зеленски”, което си остава прасе.

Няма нужда да посочвам прасето. Важно е да се види как на опашката за няколко секунди слава чрез снимка със Зеленски чака Тошко Йорданов, голям путинолюбец ( в компанията на друг свой парламентарен украинофоб).

Припомням, че след руzката окупация на Крим през 2014 г. Тошко ме заклейми в студиото на своя шеф Трифонов, че съм русофоб, щом не признавам Крим за руска собственост -на 18 март, по горещите следи на руzкта анексия.

Угодническият рашистки сайт (незапознат с пълния член в българския език, видно от подзаглавието), лъже в заглавието си, че ДПС била първата партия, осъдила агресията на Русия срещу Украйна. Същото твърдеше и ГЕРБ. Не можеш да се вредиш по украинофилия от ГЕРБ и ДПС откакто се направиха на евроатланици!

Виждате ли мазния поглед на говорещия за “мазни турски кафета” Пеевски, докато се мазни на Зеленски?

Приятно ми е Христо Петров да ме изпревари. Имам спомен с 10 годишна давност. Музикантът, композиторът, младежът ( и колега като татко на момичета) ме беше посочил в свое интервю за в. “Капитал” като автор, когото чете в ivo.bg.

За мен е чест да предположа днес, че това е имало значение за възгледите на днешния политик-евроатлантик, а и да установя, че мислим все така еднакво.

Колебаех се да формулирам същата теза за прасето заради интригата със свалянето на председателя на парламента Росен Йорданов ден преди да му изтече председателството. За Желязков мнозина припомниха, че е бил посрещнат с аплодисменти на крака от парламента в Киев и лично от Зеленски преди това. Сякаш това го канонизира тук като недосегаем за критика по евроатлантическа линия.

Колебаех се, защото Росен Желязков е човек, който няма нищо общо с фермата и прасетата (по Оруел). По-скоро ме озадачава като мой познат от годините, преди да стане политик, че изобщо се е навил да вирее ( вироглаво понякога, крайно нетипично за хората от ГЕРБ) в обкръжението на авторитарния шеф на корпорацията ГЕРБ.

От няколко дни се каня да напиша, че да имаш снимка с голяма (и положителна по своето излъчване) личност не е индулгенция за НИЩО. В много случаи е обратното. Издава комплексите на просителя да се щракне.

Не важи като за “обикновени хора” обобщението за стремежа да снимаш с “голямата работа”. Нормално е те да искат да се запаметят със знаменитости. Но е 100 процента вярно за меркантилната мотивация на “величия” от мащаба на нашите другари-комплексари, които не си дават сметка как унижават България с угодническите си жестове на желаещи да се отъркат от “големите”, за да си закачат след това снимката на стената и да впечатляват жената, децата и страната.

(Текстът е от сайта на автора ivo.bg)