Премълчаването на важна “неудобна” версия за взривовете в Елин Пелин напомнят на съветската пропаганда след Чернобил

Ставаме и лягаме с новини за продължаващата серия от експлозии и пожари в Елин Пелин, т.е. в покрайнините на столицата ни.

Това коментира Иво Инджев.

Всъщност истински новини няма-щеше да има, ако имаше промяна към подобрение. Превърна се в рутина отчитането на факта, че огънят си гори и взривовете не само не са приключили, но щяло да става и по-страшно ако бъде засегнат главния склад с пиротехника.

Пиротехника? Мнозина (вече) не вярват. По липса на доказателства за обратното пълзят като горски пожар слухове за складирани боеприпаси в този обект. Ако има нещо вярно в тях, следва въпросът кой е най-ядосаният на България, обяви я за враг и многократно заяви, че българската помощ за Украйна ще доведе до последици за страната ни?

Правилно се досетихте. Този път не е Америка, заподозряна от любителите на конспиративни теории, че ни трови от небето. Само че нито веднъж не съм чул някой фактор в държавата да отрече неофициалния разговор за евентуална намеса на ръката на онези, които взривиха складове с боеприпаси в Чехия и България и отровиха у нас водещ частен производител на оръжие, продавано чрез посредници на Киев.

Без някаква следа, макар и една от многото като разследвана версии, можем да подозираме руzка връзка само по аналогия.

Все пак днес ми привлече вниманието казаното от вътрешния министър Калин Стоянов и потвърдено на терен пред телевизионните камери от експерт, че не пожар, а взрив е първопричината за трагедията в Елин Пелин. При това става дума за взрив в ръцете на опитния специалист, първият обявен за загинал от общи четири жертви до момента. И не къде да е, а в офиса му.

Кой “идиот” би експериментирал със взрив, па макар и сватбарски, в офис край погребите с експлозивни вещества”. “Идиот” може и да може, но не и доказан специалист. Освен ако…

Освен ако става дума за друго, за каквото не намеквам, а допускам като възможна посока за размисъл по линия на аналогията и интереса от страна на държава, която, пак припомням, ни е обявила за враг. Дистанционното взривяване или задействането на експлозив чрез някакъв друг механизъм е нещо, което всяка “специална служба” го може. Стига да е насъскана от началството.

На българските управляващи и техните подчинени в службите им отне половин година, за да се съгласят с хипотезата, че именно от проиранската групировка “Хизбуллах” са извършителите на атентата в Сарафово от 18 юли 2012 г.. Чак след като ЕС единодушно призна тази версия за доказана, София също прие за вярно това твърдение, появило се в първите часове след атентата в САЩ, Великобритания и Израел.

Да, разликата е най-малко във факта, че тогава беше ясно от първия миг, че става дума за атентат. Сега се говори единствено и само за човешка грешка или дори за природно явление, като кълбовидна мълния. Но ще почакаме, ей го къде е Брюксел. Може пък до половин-една година да стигнат до заключение, с което да се съгласим пак.

Така постъпи Тройната коалиция на Станишев-Сакскобургготски-Доган през август 2008, когато просто се присъедини без собствен коментар към позицията на Брюксел, осъждаща агресията на Путин срещу Грузия.

Така, както вече отбелязах, постъпи и властта на генерала от милицията с пожарникарско образование и опит във връзка с терористичния акт край Бургас.

Няма причина да изключим вероятността, че нещо подобно ще се потрети и по отношение на “инцидента” край София, който може да не е ядрен, но прилича по някои свои параметри на Чернобилската катастрофа и последвалото шикалкавене на съветските власти през пролетта на 1986 година.