Защо Путин иска да преговаря? Защото санкциите болят

Анализът е публикуван най-напред в личния блог на журналиста международник Веселин Желев - Jelev.info. 

Руският президент Владимир Путин се обади на американския си колега Барак Обама с молба да обсъдят предложение на САЩ за решаване на международната криза около Украйна.

Досега Путин пренебрегваше протестите на демократичния свят срещу действията му в Крим. Изведнъж той иска да разговаря. Защо? Вероятно защото започва да осъзнава цената, която би се наложило страната му да плати оттук нататък за украинската си авантюра.

САЩ и Европа ясно заявиха в сряда, че ще наложат на Русия икономически санкции, ако Путин не смени курса. Те подчертаха, че са готови да понесат жертвите, които такива мерки ще изискват от тях. Западът изключва да се конфронтира военно с Русия, но икономически той остава много по-мощен от нея дори насред най-тежката си следвоенна криза.

Досегашните европейски и американски ограничения прекъснаха преговорите на Русия за ново двустранно споразумение между нея и ЕС, извадиха я от клуба на водещите индустриални държави, връщайки го във формат Г-7 от Г-8 и забраниха на 30-ина души около Путин да пътуват до Европа и САЩ, като им замразиха и банковите сметки на Запад. Москва се надсмя над тези мерки. Много медии и наблюдатели побързаха да ги определят като „меки“ и „символични“. Вероятно наистина изглеждат така, съпоставени с анексията на територия на съседна държава през 21-ви век.

Защо обаче Путин не иска те да отиват по-далече? Ето няколко причини:

Парите

Газът и нефтът правят 76,3 на сто от руския износ за Европа. Приходите от него са властовата база на руския президент Владимир Путин. Тя осигурява финансова стабилност на държавата, сигурност и по-високи доходи на руснаците. При Путин тяхното жизнено равнище се подобри въпреки оставащите големи социални неравенства. Дали обаче той ще може да го поддържа, ако не разполага с парите от износа на газ? Голяма част от тях не са в Русия, а в банки извън нея. Путин днес има рейтинг-мечта, основан на патриотичния подем. Но колко ще издържи той, ако се окаже, че международната изолация излиза скъпо?

Олигарсите

Парите на тези влиятелни господа са на Запад, затова те са и ще са сред главните цели на санкциите. Поне първите им два кръга недвусмислено показаха това. Олигарсите са втори важен стълб на режима на Путин. Те държат цели отрасли от икономиката, следователно – работните места и гласовете на заетите. Те не могат без политическата протекция на режима, но и той не може без тях. Колко би издържала лоялността им, ако външната му политика им носи все по-големи загуби и затруднения?

Само за ден в началото на кримската криза руските компании изгубиха 60 милиарда долара от стойността си на борсата в Москва. Световните пазари, от които Русия не може да се изолира, реагират чувствително на политическия риск. Моментално се влошиха котировките на руския дълг, а това означава по-скъпо външно финансиране както за държавата, така и за бизнеса. Това днес не боли при постоянните приходи от износа на нефт и газ и стабилния валутен резерв. Но без тях?

Миналото

Съветският блок изгуби Студената война, защото не издържа на икономическата конкуренция на Запада. Путин е видял това с очите си като бивш резидент на КГБ в Източна Германия. Той знае, че евентуално връщане към блоковото противопоставяне от миналото ще е дългосрочно, ще разруши трудно изграждано доверие със западните партньори, ще наложи на Русия огромни разходи, ще „изяде“ постигнатото от нея досега и ще забави развитието й. Руснаците сравнително отскоро могат свободно да пътуват по света, да притежават, да потребяват, да печелят – все неща, които Студената война им беше забранила. Хотят ли русские войны? Имаше такава песен по съветско време.

Едновремешният контрол над съзнанието на хората и над общественото мнение е невъзможен в епохата на глобалните комуникации. Съветската цензура и пропаганда вече не работят по технически причини. Но дори когато ги имаше, преди 25 години, те изгубиха битката със Запада.

Дори в раболепното си окръжение Путин вижда, че войнственият курс към Украйна го постави в почти пълна международна изолация. След като изхарчи 50 милиарда долара да рекламира държавата си със Зимните олимпийски игри в Сочи. Дори българските социалисти се престрашиха да осъдят действията му в Крим. Дори те няма да наложат вето над евентуални нови европейски санкции. Путин уж е победител, а е сам в печалната компания на Куба, Северна Корея, Венецуела. Дори Китай предпочита да бъде неутрален. Днес никоя държава не може да издържи сама срещу всички. Дори САЩ, дори Русия. Затова Путин иска да преговаря.

Веселин Желев

журналист