В Япония трилогиите най-често завършват с фиаско. Цифрата четири пък носи нещастие. Юлияна Антонова-Мурата обаче не е суеверна. Даже напротив - тъкмо си е купила жилище в Токио на четвъртия етаж и е издала четвъртата книга от своята поредица с истории за Япония. Това, в което вярва истински, е силата на доброто, красотата и любовта. "Не можем да свикнем с грозотата, не можем да свикнем с грозните обноски, с лошите думи. Не се свиква с тях", убедена е Юлияна. "В Япония никога няма да чуете псувня, защото такива думи просто не съществуват", казва тя. И споделя, че когато нещо ги ядоса или обиди, японците просто ще замълчат и ще се отдръпнат. "В Япония преди образованието акцентът е върху възпитанието. Те държат всеки да бъде възпитан", подчертава писателката.
"Хай хай, Япония"
"Кам сан", "госпожо костенурке"... Юлияна разказва как малкият ѝ внук се обърнал към животинката, когато ѝ подал храна. Звучи сладко и по детски наивно, но това никак не е изолирано явление. В Япония "сан" - господин или госпожа - са не само непознатите, но и хората в семейството. Обръщението към майката е "окáа сан" - "госпожо майка", с което се цели да се отдаде уважение към нея и към ролята ѝ. Немислимо е някой да бъде наречен само по име, нито пък на по-възрастен човек да се каже "бабо" или "дядо".
Зародило се веднъж в семейството, уважението се предава нататък по веригата - към приятелите, към учителите, към съседите. Това отношение далеч не е просто формалност. То изгражда характера на японците от ранна възраст и се отразява върху самосъзнанието им като нация. "Японците се припознават като един народ, като едно семейство, голямо семейство - и техният дом е не само вкъщи, техният дом е и на улицата, в града им, в страната им", наблюдава Юлияна. Спомня си как, когато веднъж шеговито подметнала на съпруга си японец да се преместят в България, ако Япония я застигне голямо земетресение, той ѝ отговорил: "Разбира се, но преди това ще останем тук, в Япония - за да помогнем на останалите, ако сме здрави и не сме пострадали".
"Японците много ни харесват"
Вече повече от 20 години Юлияна Антонова-Мурата живее в Япония. За пръв път там я отвежда любовта. В България тя се запознава с японец, за когото се омъжва. По-късно се мести със семейството си в Токио, където работи като културно аташе към българското посолство. Историите, които разказва, Юлияна сама нарича свои уроци. Надява се чрез книгите ѝ те да достигнат до още поне един човек. Тази година излезе "Хай хай, Япония", последната книга от японската ѝ четирилогия.
"Xай хай" е поздрав, който изказва симпатия и добро чувство. Тази добронамереност се откроява не само в последната, но и във всички книги от поредицата. Те нямат за цел да сравняват България с Япония, нито пък да изтъкват недостатъците в едната държава. Напротив, сърцето на Юлияна е изпълнено с много любов към България и тя обича да разказва за родината си в Япония. А на японците много им допада неподправената българска емоционалност, така контрастна на тяхната норма за поведение. "Те много харесват нас българите. Има такова чудесно отношение към нас, че чак е трогателно. Смятат, че сме един интелигентен, умен народ, че сме красиви, образовани - и ни уважават, ценят ни, обичат ни", разказва Юлияна.
В разговора ни писателката обръща внимание на една важна особеност: "От особено значение за японците е да не навлизат в периметъра на другия. Много често разглеждам тази тема в историите си", отбелязва авторката.
"Не знаем кой какъв кръст носи и колко тежък е той"
За японците навлизането в личното пространство се случва не само с действия, но и вербално. Taм уроците по съобразителност започват още от ранна детска възраст. Те не се ограничават само до това да не се пречи на околните, а изграждат и фина чувствителност, благодарение на която човек да може да усеща чуждата болка.
"Много е хубаво, когато ние не сме само онзи интровертен тип, който слуша единствено своите желания, а погледнем с очите си и към околните. Не знаем кой какъв кръст носи и колко тежък е той", казва Юлияна. Макар да не е суеверна, писателката вярва в чудеса. Убедена е, че те наистина се случват, когато добротата е отворила човешкото сърце за тях. И най-вече за чудото любов.
Автор: Стеа-Мария Митева
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Благодаря!
Коментиран от #17
23:09 04.11.2024
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Малко халосия
Не съм бил в Япония никога, но мога да ви кажа, че знанието им за България се изчерпва с две основни неща; Мейджи-бургария йогорто и Котоошу.
Малко по-сериозно, живеем във века на информацията и всеки, който се интересува може сам да си изгради мнение за всичко и навсякъде.
23:28 04.11.2024
6 колко му е
23:33 04.11.2024
7 Ба, те кат слушам
23:43 04.11.2024
8 Факт
23:45 04.11.2024
9 DW - Пропаганден машинен
Друг път, цензурирахте брутално грозната истина!
23:48 04.11.2024
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Този коментар е премахнат от модератор.
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 в историята друго пише
23:52 04.11.2024
14 А В СВЕТА НААААЙ ДЪЛГИТЕ И
Коментиран от #16
23:53 04.11.2024
15 а нещо за тамошната мафия
23:54 04.11.2024
16 Про Стачка
До коментар #14 от "А В СВЕТА НААААЙ ДЪЛГИТЕ И":
Така си мислиш само ти , защото не си чул как псуват боснанците !00:25 05.11.2024
17 Ти си
До коментар #1 от "Благодаря!":
А бе хубава и смислена ама защо DW трябва да ми разказва историите на една българкс в Япония ?Те нямат ли си там дойчовци та да пишат за тях ....
00:28 05.11.2024
18 Лесно се плямпа
Тъй било, инак било, нам как било, па като че ли някой му дреме какво плямпа.
Като е голяма отварачка да дойде в нашенския батак да я видя кви ще ги плещи.
Ама не се връща.
Айде, къш…
01:36 05.11.2024
19 плюс минус
В тях битува отношенията между тях, традициите им, техния начин на живот. ...
Япония е далечна и интересна страна, страна на изгряващото слънце.
03:16 05.11.2024
20 Град Козлодуй
05:55 05.11.2024
21 Бай Пешо
06:02 05.11.2024