4 Ноември, 2024 23:01 1 483 21

Уникална страна: историите на една българка в Япония

  • българи-
  • българка-
  • япония-
  • японска култура-
  • мурата-
  • юлияна антонова

Там учтивостта е на пиедестал, псувни няма, а уважението към другия е част от ДНК на хората

Уникална страна: историите на една българка в Япония - 1
Снимка: Shutterstock
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

В Япония трилогиите най-често завършват с фиаско. Цифрата четири пък носи нещастие. Юлияна Антонова-Мурата обаче не е суеверна. Даже напротив - тъкмо си е купила жилище в Токио на четвъртия етаж и е издала четвъртата книга от своята поредица с истории за Япония. Това, в което вярва истински, е силата на доброто, красотата и любовта. "Не можем да свикнем с грозотата, не можем да свикнем с грозните обноски, с лошите думи. Не се свиква с тях", убедена е Юлияна. "В Япония никога няма да чуете псувня, защото такива думи просто не съществуват", казва тя. И споделя, че когато нещо ги ядоса или обиди, японците просто ще замълчат и ще се отдръпнат. "В Япония преди образованието акцентът е върху възпитанието. Те държат всеки да бъде възпитан", подчертава писателката.

"Хай хай, Япония"

"Кам сан", "госпожо костенурке"... Юлияна разказва как малкият ѝ внук се обърнал към животинката, когато ѝ подал храна. Звучи сладко и по детски наивно, но това никак не е изолирано явление. В Япония "сан" - господин или госпожа - са не само непознатите, но и хората в семейството. Обръщението към майката е "окáа сан" - "госпожо майка", с което се цели да се отдаде уважение към нея и към ролята ѝ. Немислимо е някой да бъде наречен само по име, нито пък на по-възрастен човек да се каже "бабо" или "дядо".

Зародило се веднъж в семейството, уважението се предава нататък по веригата - към приятелите, към учителите, към съседите. Това отношение далеч не е просто формалност. То изгражда характера на японците от ранна възраст и се отразява върху самосъзнанието им като нация. "Японците се припознават като един народ, като едно семейство, голямо семейство - и техният дом е не само вкъщи, техният дом е и на улицата, в града им, в страната им", наблюдава Юлияна. Спомня си как, когато веднъж шеговито подметнала на съпруга си японец да се преместят в България, ако Япония я застигне голямо земетресение, той ѝ отговорил: "Разбира се, но преди това ще останем тук, в Япония - за да помогнем на останалите, ако сме здрави и не сме пострадали".

"Японците много ни харесват"

Вече повече от 20 години Юлияна Антонова-Мурата живее в Япония. За пръв път там я отвежда любовта. В България тя се запознава с японец, за когото се омъжва. По-късно се мести със семейството си в Токио, където работи като културно аташе към българското посолство. Историите, които разказва, Юлияна сама нарича свои уроци. Надява се чрез книгите ѝ те да достигнат до още поне един човек. Тази година излезе "Хай хай, Япония", последната книга от японската ѝ четирилогия.

"Xай хай" е поздрав, който изказва симпатия и добро чувство. Тази добронамереност се откроява не само в последната, но и във всички книги от поредицата. Те нямат за цел да сравняват България с Япония, нито пък да изтъкват недостатъците в едната държава. Напротив, сърцето на Юлияна е изпълнено с много любов към България и тя обича да разказва за родината си в Япония. А на японците много им допада неподправената българска емоционалност, така контрастна на тяхната норма за поведение. "Те много харесват нас българите. Има такова чудесно отношение към нас, че чак е трогателно. Смятат, че сме един интелигентен, умен народ, че сме красиви, образовани - и ни уважават, ценят ни, обичат ни", разказва Юлияна.

В разговора ни писателката обръща внимание на една важна особеност: "От особено значение за японците е да не навлизат в периметъра на другия. Много често разглеждам тази тема в историите си", отбелязва авторката.

"Не знаем кой какъв кръст носи и колко тежък е той"

За японците навлизането в личното пространство се случва не само с действия, но и вербално. Taм уроците по съобразителност започват още от ранна детска възраст. Те не се ограничават само до това да не се пречи на околните, а изграждат и фина чувствителност, благодарение на която човек да може да усеща чуждата болка.

"Много е хубаво, когато ние не сме само онзи интровертен тип, който слуша единствено своите желания, а погледнем с очите си и към околните. Не знаем кой какъв кръст носи и колко тежък е той", казва Юлияна. Макар да не е суеверна, писателката вярва в чудеса. Убедена е, че те наистина се случват, когато добротата е отворила човешкото сърце за тях. И най-вече за чудото любов.

Автор: Стеа-Мария Митева


Поставете оценка:
Оценка 5 от 7 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Благодаря!

    25 5 Отговор
    Най-накрая една смислена и поучителна статия!

    Коментиран от #17

  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 3 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 4 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 5 Малко халосия

    10 6 Отговор
    не вреди. Като си понавият на масрафа разни като нея и почват да раздават безплатни акъли и да се превъзнасят до небесата от халосии.
    Не съм бил в Япония никога, но мога да ви кажа, че знанието им за България се изчерпва с две основни неща; Мейджи-бургария йогорто и Котоошу.
    Малко по-сериозно, живеем във века на информацията и всеки, който се интересува може сам да си изгради мнение за всичко и навсякъде.
  • 6 колко му е

    2 10 Отговор
    голям меча на японеца?
  • 7 Ба, те кат слушам

    4 3 Отговор
    заритали за нас…
  • 8 Факт

    3 7 Отговор
    Няма по големи расисти от оризарите
  • 9 DW - Пропаганден машинен

    5 1 Отговор
    "ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати."
    Друг път, цензурирахте брутално грозната истина!
  • 10 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 11 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 12 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 13 в историята друго пише

    7 2 Отговор
    Колко милиона китайци и корейци са избили през ВСВ .
  • 14 А В СВЕТА НААААЙ ДЪЛГИТЕ И

    2 2 Отговор
    ЦВЕТИСТИПСУВНИ СА ТУКААААА....НОМБЪР УАН СМЕЕЕЕ

    Коментиран от #16

  • 15 а нещо за тамошната мафия

    6 0 Отговор
    Там престъпност няма ???
  • 16 Про Стачка

    2 0 Отговор

    До коментар #14 от "А В СВЕТА НААААЙ ДЪЛГИТЕ И":

    Така си мислиш само ти , защото не си чул как псуват боснанците !
  • 17 Ти си

    1 3 Отговор

    До коментар #1 от "Благодаря!":

    А бе хубава и смислена ама защо DW трябва да ми разказва историите на една българкс в Япония ?
    Те нямат ли си там дойчовци та да пишат за тях ....
  • 18 Лесно се плямпа

    1 5 Отговор
    от Япония.
    Тъй било, инак било, нам как било, па като че ли някой му дреме какво плямпа.
    Като е голяма отварачка да дойде в нашенския батак да я видя кви ще ги плещи.
    Ама не се връща.
    Айде, къш…
  • 19 плюс минус

    0 0 Отговор
    В домашната библиотека имам няколко интересни книги, преведени от японски.
    В тях битува отношенията между тях, традициите им, техния начин на живот. ...
    Япония е далечна и интересна страна, страна на изгряващото слънце.
  • 20 Град Козлодуй

    0 0 Отговор
    Япония е близо само на 40 километра от Русия,а са толкова далеч в техническо отношение
  • 21 Бай Пешо

    0 0 Отговор
    Наистина, Япония е една мечта за българите-още помня 70те год.как се възхищавах на часовника Касио електронен,а после в казармата имах Сейко5-красота и изящество.