България търси мутант

Коментарът е публикуван в Lentata.com

Сънувах, че съм жури в телевизионно шоу.

Преди да продължа този вълнуващ текст, да споделя, че напоследък често сънувам.

Сънувам, че имам достатъчно пари да заведа семейството си на почивка по празниците.

Сънувам, че живея в страна, в която всичко е толкова уредено, че когато на улицата някой стар човек падне, защото се е хлъзнал, има толкова желаещи да му помогнат да се изправи, че той, горкият възрастен човек, е принуден да падне поне още 40 пъти, за да не обиди някого от притеклите се на помощ.

Сънувам, че по телевизията от 20.00 часа вечерта дават риалити, в което млади хора свирят класическа музика и се състезават кой ще научи по-добре втори концерт за пиано и оркестър от Бела Барток.

Сънувам, че двама тийнейджъри спорят кой е по-як – Буковски или Вонегът, а трети им се присмива и вика – „Маркес и Камю са истината бе, калъфи!“.

Сега вече знаете, че напоследъл сънувам само ужасни, невъзможни неща. Така че не се учудвайте на това, което ще ви споделя сега.

Снощи заспах към 11.45. Задрямал съм, докато гледах нещо по телевизията.

И както заспах, се случи следното.

Прожектори!

Надписи – „АПЛАУЗИ“.

И аз се озовах на една маса, заедно с още трима души. Не можах веднага да видя лицата им, но ми се сториха много познати.

„Дами и господа, аплодисменти за журито на шоуто БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ МУТАНТИ“ – произнесе глас зад кадър.

Тогава осъзнах, че шоуто се провежда не в някоя зала, а в сградата на самото Народно Събрание на Република България, известна в мрежата още като KLETA MAJKA BALGARIQ.

Оглеждам се – зад мен има публика, насядала на местата, предназначени за народни представители.

На балкона има плакати – „#ОСТАВКА“, „#КОЙ“, „#ОБИЧАМ КУНКА“, „#ПОДКРЕПЕТЕ ЖРЕБЕЦА ОТ ПАВЛИКЕНИ – ТЕЛЕФОН 12 ***“ и така нататък.

На сцената излиза първият кандидат.

„Моето момче, ти какво можеш“ – пита колега от комисията и аз в миг познавам в него чичо Лютви Местан – „Покажи ни нещо екзактно, консеквентно, изпълнено със страстна позитивност и неоромантичен афинитет“ – допълва господин Лютви.

А момчето на сцената изважда половин филия хляб. „Сега съм гладен“ - казва младия пич. След това сяда, изважда нож и вилица. Нарязва филията на малки парченца и я изяжда, без да бърза.

Докато хапва, звучи микс от песни на Napalm Death и Николина Чакърдъкова, пресичани от Дъбстеп намеси, продуцирани от Криско Бийтс.

„Сега вече се нахраних!“ – заявява момчето.

Аплодисменти!

Публиката е в екстаз!

„ От мен, моето момче има едно голямо ДА“ – казва чичо Местан – „Ти показа, как човек трябва да оценява малките неща. И да им се радва!“

„От мен имаш не“ – чувам втори глас от журито и познавам Бойко Борисов – „Ти, келеш такъв, не си ли чувал, че филияте не се яде без мас? Айде, да си научиш урока за следващия път!“ 

„Аз гласувам за! Само така ще спра Бойко от властта!“ – чувам трети глас и познавам третия си колега в журито – Волен Сидеров.

„Ами аз?“ – питам неуверено...

„Ами ти какво бе, урод“ – сопват ми се тримата – „Трай си там и гледай шоуто от първи ред.“

На сцената започват да излизат различни таланти.

Един може да оцелява 5 години без ток.

Втори може да живее със запорирана заплата, хранейки се с коприва, охлюви, джанки и киселец, които бере и събира пред блока си в Надежда 4 в София.

Трети може да работи 3 работи едновременно, почти без да спи, докарвайки си доход от 600 лева месечно.

Четвърти има болна жена и, за да плати лечението й, разпродава органите си. В момента живее без бял, черен дроб, сърце и панкреас.

Всички получават ДА от журито, публиката е в екстаз...

Аз се опитвам да кажа, че това не може да е истина, че сънуваме, че има нещо, което не е ОК... Обаче журито непрекъснато ме контрира – „Ти гледай, нали сме те пуснали на първи ред. Трай си и не се обяснявай!“.

Грандиозни аплаузи.

Идва момента, в който ще научим кой е победителя в днешното издание на БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ МУТАНТ!

И в тоя сублимен момент аз се събуждам.

6.30 сутринта е. Кучето ми има разстройство и вие в коридора. Навън вали дъжд. Съседът е станал, пуснал е силно новата тава на Цветино Джукати и весело подвиква – „Ръгъдъ – дъгъдъ – дъг – а бе, не мо‘а да се запра!“...

Придвижвам се до кухнята, правя си кафе и се чудя – как ли Фройд би изтълкувал тоя сън? Какъв ли ужасен комплекс съм отреагирал, какви ли ужасни и мръсни тайни се крият в егото ми, потискано през деня от суперегото?

И в тоя момент от балкона виждам една възрастна жена, облечена във вехти, но спретнати дрехи. Оглежда се дали някой няма да я види. Бърка в кофата за боклук и изважда една нахапана ябълка и филия хляб. Отново се оглежда със зле прикрит срам в очите си и прибра находките в чантичка.

„Знаеш ли, това е пенсионирана учителка“ – чувам жена ми, която също се е събудила от стенанията на кучето.

Чудя се как да реагирам.

И тогава се сещам.

Взимам табела, на която има написано – „10 точки“.

И я вдигам така, че жената да я види!

Какво, това с точките беше от друго шоу, нали?

Няма значение. То и ние сме от друго шоу. Кулинарно шоу, в което ни готвят на бавен огън, ама ние сме много жилави и не увираме лесно...

Май това е всичко! Лек ден и приятна почивка.

Отивам да гоня сирийци от село Розово, че не се търпи тая мъка!!!!

България на 3 планети!

И те така...