Европейският съюз - три кризи, три провала

Дипломацията познава добре ситуацията, в която Европейската комисия бе поставена последните месеци в търговските ѝ преговори с американската администрация. Тази ситуация се нарича "контрол на щетите". В нея инициативата за предоговаряне на съществуващото положение идва от другата страна, тя държи "силните козове" и отново тя ще е тази, която ще спечели от промяната на констелацията.

Затова въпросът за Европейския съюз при търговските преговори със САЩ не бе какво Брюксел може да спечели от тях, а по-скоро да се ограничат задаващите се загуби.

"Контрол на щетите" - ако обстоятелствата предполагат инкасирането на загуби, то поне те да са възможно най-малки. Ако ще се удряме, да не е по лицето. Шутовете в бъбреците болят, но поне не се виждат като посиненото око.

След срещата си с Доналд Тръмп, осъществена в голф комплекса на американския президент в Шотландия, окото на Урсула фон дер Лайнен получи издайническа синина.

Да, ЕС прояви разум и отказа да се въвлича в тежка търговска война със САЩ. Брюксел заслужава уважение и за това, че не пожела да наказва европейските потребители, налагайки мита на американския внос. Понеже именно човекът, разположен на крайната верига на потреблението, заплаща цената на наложените мита.

Още повече, че за редица европейски държави, с особен акцент тези от Източна Европа, въпросът за отношенията със САЩ дори не преминава толкова през търговията, колкото през сигурността. Оттук и тяхната нагласа към търговските преговори със САЩ: ако цената на сътрудничеството със САЩ в сферата на сигурността и отбраната предполага отстъпки в търговията, казват тези (източно-) европейски страни, нека е така.

И без това никой здравомислещ човек, при наличието на ирландско уиски, френско вино, чешка бира, полска водка или казан за ракия в двора, няма да посегне към американския бърбън или стероидната им царевица. Но системата за противоракетна отбрана "Пейтриът" е друга бира. Единствената американска "бира", която всъщност бихме използвали.

Въпреки това, ЕС не успя да инструментализира в преговорите си със САЩ ключови свои активи.

Единият е, че Брюксел традиционно е най-големият търговски партньор на САЩ (за разлика от Обединеното кралство). Но Лондон в своето търговско споразумение с американците получи наказателна 10% универсална ставка, а Брюксел - 15%.

Вторият, че все пак ЕС и САЩ са съюзници в НАТО (за разлика от Япония). Но в търговската си сделка с Вашингтон Токио се е ангажирал с по-малка сума, която да инвестира в американската икономика, отколкото е обещаната от европейците (ако източноазиатската държава е обещала инвестиции на стойност 550 млрд. долара за американското стопанство, то тези на ЕС са на стойност 600 млрд. долара, като към тях трябва да добавим и заявката, че Брюксел ще закупи американски LNG, ядрено гориво и технологии на стойност 750 млрд. долара в следващите три години).

Разбира се, нека да не бъдем заложници на тези суми, тъй като те така или иначе са трудни за реализиране - и в японския, и в европейския случай. Но маршът на рекета е просто различен.

Естеството на търговското споразумение между ЕС и САЩ не е такова, каквото биха сключили съюзници или приятели, споделящи общи ценности.

Няма и как да бъде, след като американският президент гледа на ЕС като на конкурент (въпреки че Брюксел му е най-големият търговски партньор) и на НАТО като на бреме (въпреки че държави като Полша, Обединеното Кралство, Нидерландия, Италия и т.н. продължават да са основни клиенти на американския военно-промишлен комплекс). Договорената сделка между Брюксел и Вашингтон прилича на спогодба между партньори, всеки един от които е воден от собствения си интерес.

Интересът на САЩ - да осигури по-голям достъп на американски стоки на европейските пазари, да получи повече европейски инвестиции в американската икономика и да вземе "твърди" пари от наложените мита. Интересът конкретно на Тръмп - да се опита да балансира търговския дефицит на САЩ с ЕС и да каже, че е сключил "най-голямата търговска сделка" в света.

Интересът на ЕС - да се избегне търговска война със САЩ. Тя би довела до наказване на европейските потребители чрез въвеждането на реципрочни проинфлационни мерки като митата и до по-нататъшни колизии в отношенията с Вашингтон в условията на руската милитаризация на изток от Стария континент.

Един потребител в "Екс" много успешно успя да обобщи търговското споразумение между САЩ и ЕС: "The Americans got the deal. The Europeans got the bill" (американците получиха сделката, европейците - сметката).

Всъщност ЕС някак е свикнал през последните години да се озовава накрая със сметката в ръце.

Продължаваме да я получаваме следствие на мигрантския натиск върху Стария континент, осъществяван на различни вълни от 2011 г. насам покрай Арабската пролет и последвалата война в Сирия.

Именно мигрантската криза причини две колосални щети на Европа, вътрешна и външна.

Вътрешната бе двояка: набраздяването на Стария континент с гета от чуждоземци и последвалата популистка вълна на евроскептицизъм. Именно тези нагласи биват експлоатирани и до ден днешен от руската пропаганда.

Външната щета: превръщането на ЕС в лесна мишена за изнудване от страна на трети държави, които имаха отношение спрямо контрола на наплива на бежанци по външните граници на ЕС (Турция, Либия, Алжир).

На фона на разгръщащата се мигрантска криза, ЕС закъсня - и със сключването на споразумението с Турция за борбата с нелегалната имиграция, и с въвеждането на политиката за завръщане и реадмисия на мигрантите, и с охраната на външните граници си граници и пресичането на човешките потоци в Средиземноморието.

От 2014 година насам пък руската агресия се разлива в Украйна.

Предназначените да решат по мирен начин конфликта между Киев и Москва Мински споразумения, създадени в преговори с участието на Германия и Франция, бяха толкова слаби, че и Русия, и Украйна се надпреварваха коя да ги наруши по-цинично.

А когато конфликтът между двете враждуващи страни доби своя военно-конвенционален характер в началото на 2022 година, вместо да се ангажира с реални действия, ЕС отговори с едно протяжно суетене, бавно и мъчително чудене. Ама ще се изпращат ли на Украйна офанзивни оръжия? Ако да, трябва ли те да включват ракети с далечен обсег на действие? Ще бъде ли позволено на Киев да нанася удари по руска територия? А ще бъдат ли снабдени украинците с бойна авиация? Отговорът на всички тези въпроси бе утвърдителен, но той идваше със скоростта на охлюв и на цена, която Киев заплаща и до ден днешен.

За разлика от мигрантската криза обаче, поне руската агресия спрямо Украйна имаше и положителен ефект върху Европа: ЕС най-сетне разбра, че са необходими допълнителни инвестиции в политиката му за сигурност и отбрана. А това мина през увеличаването на собствения военно-промишлен комплекс и осигуряването на вериги за доставки на ценни и редки минерали, необходими за производството на военен хардуер. Междувременно НАТО прие своите нови членове в лицето на Финландия и Швеция.

Във всяка една от тези кризи обаче - мигрантската от Близкия изток и Северна Африка, руската военна агресия спрямо Украйна и хибридната пропаганда срещу Европа, дори търговските преговори със САЩ - Европейската комисия ходеше след обстоятелствата.

Това са три кризи, всяка една от които поставя Европа под различни рискове. И във всяка една от тях Европейската комисия просто не бе на висотата на положението, на което трябва да бъде.

Може би единственият шанс Урсула фон дер Лайен да е на страната на спечелилите е, ако тя започне да преговаря сама с себе си. Но и тогава, струва ми се, трябва да изчакаме да видим какви прогнози ще дадат букмейкърите.