Европа се щура като патица без глава, объркана от изчезването на вчерашния свят

След споразумението, подписано със Съединените щати на Доналд Тръмп на 27 юли в Шотландия, Европа навлиза в своя "век на унижението". Това твърди в интервю за френския всекидневник Le Figaro икономическият журналист и колумнист за TF1-LCI и RTL Франсоа Лангле.

LE FIGARO: Като част от споразумението с Тръмп, Европейският съюз се съгласи да наложи тарифи до 15% върху почти целия си износ за Съединените щати и нито получава нещо в замяна, нито налага контрасанкции. Възможен ли беше друг резултат?

ФРАНСОА ЛАНГЛЕ: Не, това споразумение е всичко друго, но не и изненадващо. То въплъщава баланса на силите между Америка на Тръмп и Европа: всичко за мен, останалото за теб. Това е следствие от новата роля, която Съединените щати заемат в световните дела, "непокорната свръхсила", по думите на американския академик Майкъл Бъкли. Тоест, сила номер едно, която няма друга амбиция освен да се укрепва за сметка на другите, започвайки с бившите си съюзници - те са тези, които предлагат най-добра възвръщаемост на изнудването, защото са слаби. Най-поразителното в тази афера е, че Европейският съюз е щастлив. Унижен и доволен. Въпреки че освен митата, Брюксел потъпква собствените си политики, за да угоди на Тръмп.

Така той се съгласи да инвестира 600 милиарда в Америка, докато отливът на инвестиции е именно основният проблем, подчертан от доклада Драги... Той се ангажира да купува американски оръжия, като същевременно призовава страните-членки да укрепят своята отбранителна индустриална база...

Той се ангажира да купува камиони с американски газ, докато работи за нулеви въглеродни емисии! Що се отнася до предполагаемата "предсказуемост", предлагана от споразумението на износителите, това са пълни глупости. Човек, осъден на десет години затвор, очевидно може да се поздрави с предсказуемостта на условията си на живот през следващото десетилетие.

LE FIGARO: Лондон получи от Белия дом най-ниската възможна митническа ставка до момента (10%). Допринася ли тази "победа" за дискредитирането на Европейския съюз?

ФР. ЛАНГЛЕ: Търговията на САЩ с Обединеното кралство не е в дефицит, което може да обясни по-благоприятното отношение, което Лондон получи. В йерархията на кралствата, зависими от Американската империя, ние заемаме междинна позиция между Обединеното кралство, което се справя по-добре, и Япония, от която Тръмп получи плащането на няколкостотин милиарда директно в американската хазна. И всички онези, които сега са заплашени от 30% или 40% удар, ако не постигнат споразумение тази седмица.

LE FIGARO: Това, че Европейският съюз не е в силна позиция, може ли да се обясни с факта, че той не контролира никоя от стратегическите си позиции в мащаба на глобалната икономика?

ФР. ЛАНГЛЕ: Да, без съмнение. Трябва да се помни, че Европейският съюз не е създаден да упражнява влияние на световната сцена. Основната цел на Брюкселската комисия е да наблюдава държавите-членки, за да гарантира, че те спазват правилата на единния пазар и конкуренцията. Брюксел беше създаден, за да премахне границите и икономическия национализъм в рамките на Съюза. Изграждането на този единен пазар беше освен това полезна подготвителна стъпка за овладяване на глобализацията, особено за Франция и нейната бюрокрация.

Но времената се менят. Глобализацията се променя по своя характер и обхват; фрагментира се поради преориентацията на доминиращата сила към нейните изключителни интереси за сметка на световния ред. Глобализацията е невъзможна без самопровъзгласил се господар на света. Следователно Комисията би трябвало да се осланя на границите и да практикува един вид европейски национализъм, за да защити държавите-членки в голямата конфронтация между империите. Тя не е способна да го направи, защото това би изисквало да се откаже от договорите. Затова тя тича наоколо като обезглавена патица, дезориентирана от изчезването на вчерашния свят.

Силна Европа е химера, поддържана от федералисти, които все още искат да спасят мечтата си. Това е последният етап на отричане, преди да се приеме реалността: Европа навлиза в своя "век на унижението", подобно на Китай през 1842 г., след Опиумната война. Тръмп, точно както британците от онова време, принуждава пристанищата ни да отворят. С тези споразумения Европа подписа Нанкинския договор, който подчини Поднебесната империя на британските търговски интереси.

Но в защита на Брюксел, трябва да се каже, че проблемът е по-сериозен от самата Комисия. Самите граждани са тези, които се противопоставят на властта и жертвите, които тя би изисквала от тях. "Не се изплашихме", е заявил Еманюел Макрон веднага след подписването на това споразумение за капитулация. Проблемът с това да те е страх, разбира се, е че имаш средства за отмъщение, но преди всичко зависи дали ще имаш желанието да ги използваш.

Брюксел прекара седмици в разработване на наказателни контрамерки за Съединените щати, обяснявайки, че ние няма да ги използваме... Бюрократите изобретиха търговската версия на пистолета с капси. Още по-лошо, френските служители обясниха в навечерието на споразумението, че няма да има ответни тарифи, защото икономистите са изчислили, че те ще бъдат вредни за нашите потребители!

LE FIGARO: Не цели ли Тръмп с тези тарифи предимно да премести производството в Съединените щати?

ФР. ЛАНГЛЕ: Да, той иска да отслаби глобалния растеж. Той отхвърля позицията на "потребител от последна инстанция", която винаги е била заемана от господарите на света - Съединените щати през 20-ти век, Великобритания през 19-ти. Напротив, той иска да реиндустриализира страната си. Ето защо той иска мита и слаб долар, за да насърчи производителите от цял свят да се установят в Съединените щати. Той няма да спре дотук. Тези мита ще бъдат използвани, за да принудят партньорите да преоценят валутите си или да финансират американския дълг безплатно, с известните облигации с нулев купон, застъпвани от един от вдъхновителите на Тръмп, Стивън Миран.

Другата цел е, разбира се, бюджетна. Митата ще напълнят хазната на Вашингтон. Само споразумението с Европа би могло да ѝ осигури допълнителни сто милиарда долара годишно. Това е необходимо за финансиране на "Големия и красив бюджет" - данъчните облекчения, приети от Конгреса миналия месец. И в двата случая това е хищническа стратегия: Америка източва инвестициите, за да напоява почвата си, и финансовите ресурси на други страни, за да ги преразпредели към своите компании под формата на данъчни облекчения.

LE FIGARO: Не надценяваме ли победата на Тръмп? Европейските ангажименти за покупки и инвестиции нямат никаква друга стойност освен политическа...

ФР. ЛАНГЛЕ: Вярно е, че цифрите са толкова безумни, че не са достоверни. Урсула фон дер Лайен се ангажира с покупки на втечнен газ за 250 милиарда евро годишно, докато ние, за цяла Европа, в момента сме под 100 милиарда евро... Но това все още създава натиск за следващите години и несъмнено това е целта на американските преговарящи.

Колкото и неразумни да са, тези суми очевидно са приети от Европа. И освен съображенията за цифри, трябва да се научи един урок: достъпът до международните пазари си има цена, защото има стойност. И тази цена се покачва от избирането на Тръмп. Следователно Европа би трябвало да помисли за цената на достъпа до собствения си пазар, един от най-големите в света, и за това как да договаря бъдещи търговски споразумения.

LE FIGARO: Какво можем да очакваме конкретно в търговски план?

ФР. ЛАНГЛЕ: Въпросът е кой ще плати митата. Логично е американският потребител да се сблъска с по-високи цени на вносните стоки. Не с 15%, защото разходите за дистрибуция представляват до една трета от крайната цена. В действителност, всеки от участниците в търговската верига - износител, превозвач, вносител, дистрибутор и потребител - ще бъде подложен на натиск да намали маржовете си или да плати малко повече.

Разпределението на тези усилия ще варира в зависимост от баланса на силите на пазара, който варира значително в зависимост от сектора. Всичко това би трябвало да намали търговските потоци към Америка. Въздействието върху растежа във Франция обаче ще бъде по-малко тежко, отколкото в Германия и Италия, които са по-експортно ориентирани, както вече е видно от данните за второто тримесечие на 2025 г.

LE FIGARO: Кои сектори ще бъдат най-засегнати?

ФР. ЛАНГЛЕ: Компаниите, които произвеждат луксозни стоки, могат да издържат както на увеличение на цените, така и на свиване на маржовете си, които са значителни. От друга страна, за млечните продукти и сирената, едни от основните ни износни стоки, потребителите ще бъдат по-малко склонни да плащат. Износителите ще трябва да поемат капиталовата загуба, ако не искат да загубят пазарен дял. Същото важи и за козметиката, която също е една от силните ни страни в износа.

Високият клас ще оцелее благодарение на силата на марките и имиджа "произведено във Франция", но се очаква продуктите за масовия пазар, които са по-чувствителни към цената, да пострадат. Автомобилната индустрия е засегната само косвено, тъй като не изнасяме френски автомобили през Атлантика. Френските производители на оборудване, подизпълнители на европейски производители, обаче биха могли да пострадат от натиска върху германските износители.

Във всички тези области производителите ще се опитат да произвеждат повече в Съединените щати, за да избегнат данъци. Това би могло да доведе до нова вълна от офшоринг. И накрая, някои сектори, като например фармацевтичната индустрия, остават в неизвестност, тъй като митническият им режим все още не е определен.

LE FIGARO: Можем ли сега да очакваме маргинализация на Европейската комисия? Ще се превърне ли фон дер Лайен в приятелката, която държавите-членки вече не приемат?

ФР. ЛАНГЛЕ: Търговските въпроси винаги са разделяли Европа, както между държавите- членки, които нямат едни и същи интереси, така и между секторите в рамките на една и съща страна. Този път обаче континентът не е наистина разделен; той е разделен между примирени губещи и облекчени губещи. Облекчени, защото са се страхували от по-лошо - силата на Тръмп е, че е смекчил сделката по време на преговорите, след като е заплашил с още по-строги наказателни тарифи.

Отвъд мрънкането, няма реално желание да се оспори споразумението, одобрено от председателя на Комисията. Освен това, няколко от търговските партньори на Съединените щати вече са глътнали хапчетата си: Япония, Южна Корея и всички чакащи в коридора на Белия дом...

Китай сега е единственият, който се изправя срещу Америка. Да се надяваме, че тази афера поне ще е разкрила на Европа, нейните граждани и нейните лидери мащаба на промените, които се случват в международните отношения. В засилващата се конфронтация всичко е стратегическо, включително търговските въпроси. Всичко си има цена. Всичко е лост за придобиване на влияние или ресурси.

Това изисква наша собствена революция в идеологията и действията, след четиридесет години, в които свободната търговия се смяташе за естествено състояние на международните отношения, независимо от политическите въпроси и изгодна за всички. Търговията се връща на мястото си, подчинена на политическите цели. От тази гледна точка Тръмп ни учи на болезнен, но много полезен урок.

Ако използвам афоризма на икономиста Марк дьо Ситиво, в дългата история на ритниците в задника, не винаги кракът е най-виновен.