Може ли Турция наистина да постигне амбициите си да стане оръжейна сила

В последната седмица на юли турската отбранителна индустрия изживя един от най-силните си моменти на международната сцена - представители на над 100 държави се събраха в Истанбул за 17-ото Международно изложение на отбранителната индустрия (IDEF).

Въпреки че се организира от турските въоръжени сили, IDEF най-вече служи като витрина на местните производители на оръжие, които демонстрират новите си разработки.

И наистина, много от тях представиха впечатляващи проекти - нови крилати ракети, бързоходни бойни катери и различни безпилотни системи. Допълнително внимание привлече новината, че Индонезия планира да закупи 48 броя от бъдещия турски изтребител от пето поколение "Каан", както и два построени в страната фрегата от клас "Истиф".

Тези съобщения засилиха ентусиазма на коментаторите, готови да възхвалят технологичния напредък на Турция. Англоезични медии, базирани в страната, разпространиха позитивни материали, а международни издания също публикуваха хвалебствени оценки за бързо растящата турска оръжейна индустрия.

Така се затвърди наративът, изграден през последните години, според който Турция се превръща във военна сила, пише Райън Гингерас в анализ за Foreign Policy.

Статистиката изглежда подкрепя това твърдение. Турските производители на дронове държат вече 65% от световния пазар. По износ на отбранителна продукция страната заема 11-о място в света.

Все повече държави купуват турски кораби, леко оръжие и безпилотни системи. Някои анализатори дори смятат, че европейските страни трябва да се обърнат към турски фирми, за да модернизират общата си отбрана.

Въпреки това по-внимателният поглед към сектора очертава по-различна картина. Голяма част от проектите, представяни като "водещи" за бъдещите способности на Турция, все още са в процес на разработка. Тоест е рано да се каже доколко модерни и надеждни ще бъдат новите системи. В страната почти не се води дебат за потенциалните оперативни трудности, които могат да възникнат при въвеждането на нови кораби, самолети и оръжия.

Въпреки бързия темп на развитие, прекомерните очаквания може да се сблъскат с реалността. Турските медии и социалните мрежи ежедневно излъчват позитивни новини за сектора. Сухопътните войски отдавна чакат на въоръжение да постъпи национално произведеният танк "Алтай". Флотът също се очаква да получи около 24 нови кораба от различни класове.

Най-големи надежди обаче се възлагат на изтребителя Kaan и на безпилотния самолет "Байрактар Къзълелма". Но изпитанията и интеграцията на тези системи вървят много по-бавно, отколкото изглежда от официалните репортажи. Плановете за "национале танк" датират още от 2007 г., но едва тази година започва серийното производство. По информация в медиите до края на 2026 г. армията ще получи едва 14 машини.

По-значителен напредък има във военноморската сфера - от 2011 г. досега Турция е спуснала на вода редица кораби, включително лек самолетоносач и многоцелеви фрегати. Въпреки това повечето все още нямат сериозен боен опит, а флотът няма кораби, способни да защитават самолетоносача далеч от бази.

"Байрактар Къзълелма" и "Каан" пък извършиха първите си успешни полети едва през миналата година. Безпилотният изтребител трябва да влезе на въоръжение през 2026 г., но досега е построен само един прототип, а за догодина се предвиждат "повече от 10". Що се отнася до "Каан", прогнозите са, че ще минат още поне пет години преди реално да се включи в бойни мисии.

Без обстойни тестове и реална употреба, за ефективността на тези платформи може само да се спекулира. Същото важи и за системите от местно производство, монтирани на новите кораби - оръжия, радари, софтуер. Засега няма ясни доказателства, че те са равностойни на чуждите.

Въпреки самохвалството за "национална и местна" продукция, реалността е, че Турция все още няма собствени двигатели за танка "Алтай", за изтребителя "Каан" или за дрона "Байрактар Къзълелма". Примери от други държави показват колко трудно е създаването на модерна отбранителна индустрия.

Южна Корея, например, има значително по-дълъг опит и сериозни успехи в износа, но също се сблъсква с трудности. Нейният изтребител KF-21 Boramae, рекламиран като по-евтина алтернатива на американския F-35, е в разработка от началото на 2000-те, но още не е преминал всички необходими бойни изпитания.

Подобни примери има и в самата Турция. Дронът Bayraktar TB2 дълго бе представян като символ на турската мощ, особено след успехите му в първите месеци от войната в Украйна през 2022 г.

Но с времето руските системи за радиоелектронна борба и противовъздушна отбрана разкриха неговите ограничения. Днес TB2 вече не е основно оръжие за украинската армия.

Това не означава, че турските системи са неуспешни или безполезни. Напротив - с времето те могат да докажат своята стойност. Но чуждите правителства не бива да се увличат прекалено от шумните реклами и да забравят колко предизвикателства крие внедряването на ново въоръжение.

Голяма част от амбициите на Турция все още са в сферата на бъдещето. Дори при успешни тестове не е ясно дали танковете "Алтай" или изтребителите "Каан" могат да се сравняват с вече доказани системи, управлявани от добре обучени екипажи. Това крие сериозни рискове както за Турция, така и за клиентите ѝ.

Индонезия например разчита, че "Каан" и "Истиф" ще обновят нейния остарял флот и авиация, но поръчките са направени без ясни договорености за съвместно производство или доставки. Това поставя под съмнение дали новите самолети и кораби ще бъдат готови навреме, за да ѝ осигурят предимство в региона.

Същевременно напрежението на Турция с Израел заради Сирия създава риск от директен сблъсък. Израелски самолети вече са поразили сирийски бази, за които се подозира, че са предназначени за бъдещо турско военно присъствие.

Въпреки това турските коментатори остават оптимисти, вярвайки, че Израел няма да се осмели да влезе във война, а ако го направи - турските самолети, ракети и танкове ще нанесат още по-силен удар. Ако тези нагласи действително споделят и Ердоган и неговите съветници, турската общественост може да бъде неприятно изненадана.