Милиони, милиарди. Кратък обзор на данните за странно платени държавни пари

Откакто минаха предишните избори, се говори за нередности и съмнителни договори, сключени от предишното правителство. Числата са винаги милиони или милиарди.

Тук събрахме цялата информация за това на едно място – за колко пари става дума, на кого са дадени и как е станало това. Данните са взети само от официални проверки в министерства или от доклади на Сметната палата.

Общата стойност на необяснимо сключените договори по държавни поръчки е много над 9,242 млрд. лева за трите последни години. Има и други суми, за които са споменавали властите, но те се отнасят до други периоди или до различен вид нередности и не могат с прецизност да бъдат добавени тук.

Четири механизма за необясними плащания

Милионите и милиардите са били предоставени на различни фирми по четири съмнителни начина, става ясно от данните, изнесени от служебното правителство. Един от тях стана известен още от заседанията на парламентарната комисия за наследството на ГЕРБ през месец май. Той е във възлагането на поръчки без конкурс.

Механизъм №1 е възлагане на поръчки без конкурс

Това е едно от обвиненията, на които предишното правителство успя да отговори. Бившата регионална министърка Петя Аврамова каза, че е напълно законно да се правят така наречените „вътрешни поръчки“ (in house). Това се случва, когато държавата възлага на своя собствена фирма да извърши определен вид дейности. Тогава не се предвиждат конкурси.

По-късно стана ясно, че макар и да са законни, вътрешните поръчки трябва да отговарят поне на две изисквания: първо, в тях да има елемент на спешност, и второ, фирмата, на която се възлагат поръчките, да има капацитета да ги изпълни. Тези условия не са били спазени. Тъй като съответната държавна фирма не е имала капацитет, тя е сключила договори с различни подизпълнители. Така парите фактически са се озовали в трети лица, които са ги получили без конкурс, а са били частни фирми. За примерите – след малко.

Механизъм №2 е авансово плащане

Вторият механизъм стана ясен от проверките на служебното правителство. Той е в авансовото плащане на поръчките. В някои от случаите така са били изплащани 100% от поръчките. В други случаи е платено авансово за дейност, за която още няма разрешително.

Бившият премиер Бойко Борисов каза, че по този начин са били мотивирани изпълнителите да изпълнят работата в срок, инак би следвало да върнат парите и да платят неустойки.

Механизъм №3 са ниските неустойки

Третият механизъм обезсмисля тезата на премиера. Той е в символичните неустойки по някои от договорите. Както Свободна Европа писа, съществуват договори, по които неустойката е само 0,11% от парите, получени авансово, а не е било предвидено връщане на парите в случай на неизпълнено задължение.

От ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не е имало коментари за размера на неустойките.

Механизъм №4 са цените, които са над пазарните

Четвъртият механизъм е в определянето на стойността на някои проекти по цени над пазарните. За това съобщи министърът на икономиката Кирил Петков.

Колко са парите

Най-голямото число досега е споменавано от министъра на финансите Асен Василев. На 30 юни 2021 той съобщи за 8,6 млрд. лева, които са стигнали до частни фирми без обществени поръчки. Числото се отнася само за периода януари 2019 – април 2021 г.

Министърът каза, че тази сума е равна на парите за пенсии за 9 месеца. По документи сумата е отишла за свлачища, пътища и язовири, които в много случаи или не са били построени, или са били отчетени като построени, но не работят.

Преди и след тези думи на министъра отделни представители на служебното правителство говориха за странни сделки в отделни области, без винаги да е ясно дали нередностите, които описват, са част от споменатите вече 8,6 млрд. лева или са нещо отделно.

Язовирите и Държавната консолидационна компания (ДКК)

В България има 416 язовира, предвидени за ремонт, каза на 17 юни министърът на икономиката Кирил Петков. 82% от договорите за тях са били поверени на само 7 компании. Резултатът е, че са отчетени само 10 завършени язовира, които „даже не са напълнени“, каза той.

Парите за язовирите са били дадени от ДКК на дъщерното ѝ дружество „Монтажи“, с което са подписани най-малко 266 договора през 2018. Тази дата означава, че сумата по договорите е извън онези 8,6 млрд., които беше споменал министър Василев.

„Монтажи“ са получили над 631 млн. лева авансово през 2018 г. 50% от тази сума на свой ред е била предоставена авансово на частни подизпълнители.

5 дни по-рано министърът лично беше отишъл до язовир „Пазар дере“ край Ловеч, за да установи, че за него са платени 2,3 млн. лева, а „резултатът е една локва“. Цените за бетона са били два пъти над пазарните, а за транспортните разходи – 5 пъти над пазарните.

От ГЕРБ реагираха остро и обвиниха министъра в това, че сам е източил язовира, за да хвърли вината върху партията им. Министърът отрече. От държавното предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ обясниха, че язовирът е в този вид, защото по документи е още в ремонт и трябва да стои празен.

Пътищата и „Автомагистрали“ ЕАД
За нередности в строежа на пътища се говореше много пъти от месец май досега, но не винаги това ставаше след извършена проверка от компетентен орган. Тук приемаме за вярно числото, посочено след одит на Сметната палата в държавното дружество „Автомагистрали“ ЕАД за периода 2016-2020.

През това време дружеството е похарчило близо 4 млрд. лева, без да е бил провеждан конкурс и без компанията да има реален ресурс, с който да изпълни поръчките.

Времевият период, посочен от Сметната палата, само частично съвпада с този, за който е направил проверка министър Василев. Това означава, че засега не е възможно да се направи изчисление колко от въпросните 4 млрд. лева за пътища влизат в общата сума на нередностите (8,6 млрд. лева за периода ат януари 2019 до април 2021).

От 2016 до 2020 са похарчени 4 млрд. лв. без конкурс за пътища

За нередности в „Автомагистрали“ говореше още Мая Манолова, която председателстваше парламентарна комисия за разследване на управлението на ГЕРБ. На 10 май тя каза, че „Автомагистрали“ е получила „вътрешни поръчки“ без конкурс и е прехвърлила 87% от дейността си по тях на 400 фирми. Числото не беше оспорено от министърката на ГЕРБ Петя Аврамова. Тя възрази само на обвинението, че става дума за „фирми на ГЕРБ“.

Сред тези 400 фирми, които фактически са получили заобиколно държавни поръчки, са "ПСТ Груп", "Инфра строежи", "Грома холд", ГБС, "Хидрострой", "Галчев инженеринг", "Пътища и мостове", "Щрабаг", "Пътстройинженеринг".

Част от договорите са били изплатени, без да има още разрешително за строеж. Най-малко в един от договорите за „Хемус“ са платени „на зелено“ 84 млн., а като неустойка за неизпълнението е предвидено плащане на едва 100 хил. лева.

Ръководството на „Автомагистрали“ беше сменено едва на 2 юли, защото дотогава съдът отказваше да впише новото ръководство на държавното дружество.

От ГЕРБ твърдят, че служебното правителство просто иска да спре строителството на "Хемус".

Спортът, хазартът, договори на Васил Божков

Фирма на Васил Божков или консорциуми, в които тя е участвала, са печелили в продължение на 10 години всички поръчки за нов софтуер за Българския спортен тотализатор (БСТ).

Фирмата е „Декарт“ и е част от черния списък на дружествата, санкционирани от САЩ. От 2011 до 2021 тя е получила поръчки за над 20 млн. лева. Тази сума не е част от проверката на финансовия министър.

В тези договори са били завишени разходите за т.нар. външни услуги – за комисионни договори, за изработване на рекламни материали, за правни и други услуги, макар че БСТ има самостоятелен капацитет в същите области.

Тези данни бяха изнесени на 29 юни.

На 4 юли министърът на спорта Андрей Кузманов съобщи резултатите от друга проверка – за обществени поръчки за физкултурни салони, в които 100% от парите са били дадени авансово. Поръчките са на обща стойност 11,5 млн. лева. Договорите са били 14 и са били подписани за 6 дни. В 7 от случаите фирмите са били регистрирани на един и същи адрес.

Бившият спортен министър Красен Кралев реагира гневно, като каза, че цялата процедура е законна. От ГЕРБ твърдят, че служебното правителство иска да спре развитието на спортните салони в училищата.

Бел.ред.
Хората вярват, че новият парламент ще защити мажоритарните избори. Линк към резултатите