9-те най-лоялни футболисти

Кариерата на един футболист в днешни дни представлява един непрестанен кръговрат от трансфери, като всеки играч иска да достигне до възможно най-силния клуб, предлагащ му условия за много трофеи. Има обаче една група от играчи, които са отдали цялата си или по-голямата част от кариерата си на един клуб. Някои от тях са имали късмета да попаднат в златната епоха на своя клуб, но други са попадали на изключително тежки моменти, които обаче не са ги спирали да защитават цветовете на своя отбор. Има футболисти, които наистина са пренебрегвали идеята за трофеи и триумфи само, за да останат в клуба на своето сърце. За това и Факти.бг ви представя 9-те най-лоялни футболисти в историята на футбола.

Стивън Джерард

Капитанът на Ливърпул вече спокойно може да бъде определян като една от вечните легенди на клуба. Той прави дебюта си за първия отбор на „мърсисайдци“ през 1998 г. и от тогава на сам не е играл за друг клуб. Макар и да спечели Шампионската лига с Ливърпул през 2005 г., на Джерард му се налагаше да преглътне доста разочарования с тима, но все пак запази лоялността си към него. Той така и не успя да стане шампион на Англия, а през последните години дори не играеше в Шампионската лига. Въпреки това Стиви Джи остана верен на своя клуб и пренебрегна оферти на редица водещи клубове в света. През 2005 г. сериозен интерес към него проявяваха Челси, впоследствие такъв имаше и от Реал Мадрид. Джерард обаче винаги е показвал вярност само към един отбор, за който все още играе.

Алесандро Дел Пиеро

Вероятно най-голямата легенда в историята на Ювентус. Дел Пиеро дебютира за „бианконерите“ през 1993 г. и не ги напусна в продължение на 19 години. Той изживя великите триумфи на клуба , като спечелването на Шампионската лига през 1996 г. и участието в други три финала на турнира. Дел Пиеро обаче доказва истинската си лоялност през 2006 г. Тогава Юве бяха отстранени в Серия B след разкрития за уредени мачове. През последните години отборът бе доминант в първенството, но след като попада в долното ниво на италианския футбол, той бе напуснат от почти всички свои звезди. Дел Пиеро обаче показа изключителна лоялност и пренебрегвайки няколко оферти от сериозни отбори за големи пари, той остана в Юве. Дел Пиеро играе ключова роля в завръщането на отбора в Серия A и не го напусна дори в последвалите години на трудности след завръщането в елита. Капитанът напусна клуба на сърцето си едва през 2012-та по посока Австралия. Това обаче стана едва, когато Ювентус спечели отново титлата на Италия след 6-годишно прекъсване.

Паоло Малдини

Великият защитник дебютира с фланелката на Милан през 1984 г. и не я свали от гърба си през следващите 25 години. Малдини изигра 902 мача за своя клуб, в повечето, от които гордо носеше капитанската лента. Поколенията от футболисти в отбора се меняха, но Малдини винаги беше там, взимайки дейно участие в едни от най-бляскавите периоди на своя отбор. Той спечели двете поредни титли от турнира за Купата на европейските шампиони по времето на Ариго Саки. След това игра на три поредни финала на Шампионската лига, от които спечели един с Фабио Капело. Той спечели още два трофея от Шампионската лига под ръководството на Карло Анчелоти. Като прибавим към това и шест трофея от Серия А се оказва, че цяла една златна епоха в историята на „росонерите“ е била неизменно белязана от името на Паоло Малдини.

Франческо Тоти

Когато някой спомене Рома, веднага след това в съзнанието на човек се появява името на Франческо Тоти. Един феноменален нападател, който в продължение на 22 години можеше да премине във всеки един от великите европейски грандове, но никога не предаде „римските вълци“. Тоти е известен още като принца на Рим, защото никога не изостави отбора си в трудни времена, а такива определено е имало много. По негово време никога не е имало изгледи Рома да опита от триумфа на Шампионската лига, но въпреки това той безцеремонно отхвърляше оферти от Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и всеки един от италианските грандове. С Рома Тоти спечели само една титла на Италия и две купи на страната. Тези трофеи са твърде малко за неговата класа, но въпреки това нападателят все още играе за своя отбор и на този етап няма намерение да се отказва.

Шави Ернандес

Шави израстна в школата на Барселона, след което прекара 16 незабравими години в първия отбор. Той се утвърди като една от най-големите легенди на испанския футбол и един от най-великите плейкмейкъри в историята на футбола. Шави бе неизменна част от златната ера на Барса, през която спечели 7 титли на Испания и 3 трофея от Шампионската лига. Роналдиньо и Меси може и да са считани за най-големите звезди на клуба в този период, но Шави беше неговото живо туптящо сърце. Той вече е на 34 години и прекара цялата си кариера на „Камп Ноу“. Вероятно той ще напусне клуба през зимата в посока Америка.

Джанлуиджи Буфон

През последните години Буфон се превърна в емблемата на Ювентус. Той премина в торинския гранд от Парма през 2001 г. и от тогава се е превърнал в неоспорима легенда. Той кара своя 14-ти сезон в Торино, като през годините е отказвал супер оферти от отбори като Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити. Буфон не предаде клуба си и след като той бе изхвърлен в Серия B и вярно му служи до завръщането му в елита и в тежките години след това. Нито пари, нито обещания за европейски успехи не успяха да отдръпнат най-добрия вратар в света от неговия Юве. За това и до днес той е неизменен титуляр между рамките на вратата на „бианконерите“.

Франко Барези

Легендарният защитник на Милан. Неговата история е много сходна с тази на Паоло Малдини, с изключение на трудните моменти, през които е минал отбора през първите години на неговата кариера. Барези дебютира за Милан през 1978 г. и на следващата печели титлата в Серия А. През 1980 г. обаче „росонерите“ са изхвърлени от елита заради скандал с уредени мачове. По онова време Барези е най-обещаващият млад защитник в Европа и въпреки, че е обсипван от предложения не изоставя своя отбор. Той му помага да се върне в елита, за да може клубът да бъде повален от финансовата криза. Барези трябва да преглътне второ изпадане във второто ниво на италианския футбол, но отново не предава „росонерите“. В крайна сметка той дочаква златните времена след закупуването на клуба от Силвио Берлускони. След това Барези печели с Милан три трофея от Шампионската лига и остава в клуба до 1997 г., реално прекарвайки цялата си 20-годишна кариера в клуба от Милано.

Райън Гигс

Гигс е едно от най-емблематичните имена в историята на Манчестър Юнайтед. Той отрасна  в школата на клуба, след което прекара 22 години в първия отбор. Гигс игра в златната ера на Юнайтед под ръководството на сър Алекс Фъргюсан и се превърна във втората най-важна фигура в клуба след тази на мениджъра. До 2013 г. той държеше абсолютен рекорд като футболиста отбелязвал гол във всеки един то първите 20 сезона на Английската висша лига. В този период Гигс спечели рекордните за един футболист 13 титли в английския шампионат и триумфира два пъти в Шампионската лига. Той прекрати кариерата си през тази година, но в момента е част от треньорския щаб на клуба и всички специалисти го считат за бъдещия мениджър на отбора.

Мануел Санчис

Защитникът стартира кариерата си в Реал Мадрид още 18-годишен през 1983 г. След това той прекара в първия отбор на „Сантиаго Бернабеу“ рекордните 18 години, превръщайки се в сърцето на клуба. Първоначално той е част от легендарното поколение, известно като „кохортата на ястреба“. Този отбор печели две Купи на Уефа и пет поредни титли на Испания, но никога не успява да достигне до европейския връх. В началото на 90-те по-голямата част от футболистите в състава си тръгват, но Санчис остава в Реал. Тогава той преминава през трудните години на клуба, белязани от доминацията на Барселона и тежката финансова криза. Често Реал постига незадоволителни класирания, а триумфът в Шампионската лига изглежда все по-далечен. Все пак Санчис дочака идването на новото поколение и се превръща в доайена на състава, който ще стане известен като „Лос Галактикус“. С Реал той печели Шампионската лига през 1998 г. след 32-годишна пауза за тима и дублира трофея през 2000 г. Той прекрати кариерата си през следващата година като една от на великите легенди на „кралския клуб“.