10 легендарни футболисти, които не успяха да спечелят "Златната топка".

„Златната топка“ несъмнено е най-престижната индивидуална награда в света на футбола. Тя представлява приз за индивидуалните качества на един играч, спомогнали по най-сериозен начин за постиженията на неговия отбор. Преди няколко дни тя бе връчена на Кристиано Роналдо, който през последните 7 години води непрестанна борба за този приз с вечния си опонент Лионел Меси. С третата „Златна топка“ той се изравни до футболни легенди като Мишел Платини, Йохан Кройф и Марко Ван Бастен. И ако цяла плеада от най-големите звезди в историята на играта заслужено са били удостоявани с тази награда, то има друга група от не по-малко велики играчи, които поради една или друга причина никога не са били удостоявани с приза поради една или друга причина.

Тиери Анри

Французинът е един от най-добрите нападатели в историята на футбола. Той за винаги ще си остане една от най-големите легенди в историята на Английската висша лига, а головите му рекорди през годините само потвърждават неговата класа. Анри обаче така и не бе удостоен със „Златната топка“, може би главно заради това, че клубът на Арсенал, в който прекара златните години от своята кариера, така и не стъпи на световния връх. Все пак имаше поне две години, през които французинът можеше да получи наградата. През 2004 г. той беше основна част от т.нар. непобедим Арсенал, който спечели шампионската титла в Англия без да допусне нито една загуба. През сезона Анри отбеляза общо 39 гола във всички турнири, 30 от които в английския шампионат. Все пак през тази година призът беше даден на Павел Недвед, който направи много силно Европейско първенство с националния отбор на Чехия.

През 2006 г. пък Анри най-сетне игра на финал на Шампионската лига със своя Арсенал, макар и той да бе загубен от Барселона. През сезона той отбеляза общо 33 гола във всички турнири, а през лятото игра на финал на Световното първенство с Франция, който бе загубен от Италия. Въпреки това отличието бе връчено на капитана на световните шампиони Фабио Канаваро. Французинът достигна до трофея в Шампионската лига през 2009 г. с отбора на Барселона, но тогава вече беше прехвърлил златните години на кариерата си. Той не е печелил „Златната топка“, но може да се утеши с това, че е спечелил всички възможни отборни отличия, било на клубно или национално ниво.

Ференц Пушкаш

И до днес приза за най-красив гол на ФИФА носи името на унгарския нападател. Пушкаш беше една от най-големите звезди на световния футбол през 50-те и 60-те години на миналия век. Той беше  звездата на Световното първенство през 1954 г., където изведе своята Унгария до финала, който бе драматично изгубен от ФРГ с 3:2. След това унгарецът направи невероятен фурор във великия отбор на Реал Мадрид, превръщайки се в една от най-големите легенди на „кралския клуб“. За Пушкаш паметна ще си остане 1960 г., в която отбеляза 4 гола на финала на турнира за Купата на европейските шампиони, в който Реал Мадрид спечели 5-ия си трофей от турнира след победа със 7:3 срещу Айнтрахт Франкурт.  Прз същата година Пушкаш отбеляза феноменалните 47 гола във всички турнири, но остана подгласник за наградата на плеймейкъра на Барселона Луис Суарес. Въпреки, че унгарецът никога не печелил наградата и до днес той си остава един от най-големите голмайстори в историята на играта.

Алесандро Дел Пиеро

Дел Пиеро спокойно може да бъде определен като легенда номер 1 в историята на Ювентус. Той бе част от великия отбор, изиграл 3 поредни финала в Шампионската лига през 90-те години на миналия век и спечели едно отличие. Италианецът изведе Юве и до четвърти финал на турнира през 2003 г., който бе загубен от Милан. Въпреки, че Дел Пиеро спечели всичко на клубно ниво и стана световен шампион с Италия през 2006 г., той така и не бе удостоен със „Златната топка“. Той можеше да получи приза през 1996 г. когато бе един от основните фактори за триумфа на Ювентус в Шампионската лига, но бе засенчен от Матиас Замер, който триумфира на Европейското първенство с отбора на Германия.

Най-силния сезон в кариерата си Дел Пиеро направи през 1997-1998 г., когато отбеляза 32 гола във всички турнири и отново игра финал на Шампионската лига, но тогава нямаше как да се пребори със своя съотборник Зинедин Зидан, който стана световен шампион с Франция. Въпреки това италианецът завинаги ще си остане един от големите идоли на световния футбол.

Кени Далглиш

Шотландският нападател е идол за всеки един от феновете на Ливърпул. Той бе част от най-златната епоха на отбора и триумфира с три трофея от турнира за Купата на европейските шампиони. Далглиш беше нападателят и капитанът, с който феновете на „мърсисайдци“ свързваха техните европейски успехи. Между 1977 и 1979 г. Далглиш отбелязва 56 гола в 116 мача за Ливърпул във всички турнири, печелейки и КЕШ през 1979 г. Той обаче така и не успява да се пребори за приза с Кевин Кийган. Далглиш просто е нападател, който се състезава в ера на велики нападатели. През 1980 и 1981 г. призът отива в Карл Хайнц Румениге. Далглиш е може би най-близо до „Златната топка“ през 1982 г. , когато извежда Ливърпул до нова титла в КЕШ, но тогава призът отива в Паоло Роси, който блести на Световното първенство, където неговата Италия извоюва титлата. През 1983 г. пък остава подгласник на Мишел Платини.

Шави Ернандес

Геният на испанския футбол. Шави беше крайъгълният камък, около който се въртях успехите на Барселона и националния отбор на Испания през последните 10 години. Той е гениален плеймейкър, способен да върти играта на всеки отбор, в който попадне. Въпреки, че спечели всичко възможно на национално и клубно ниво обаче, испанецът никога не получи „Златната топка“. Вероятно той имаше малшансът да изживее златните си години в ерата на Роналдо и Меси, или просто беше геният зад завесата в една епоха, в която всички ценят най-вече головете.

През 2009 г. плеймейкърът беше в основата на требъла, извоюван от Барселона, но в класацията остана трети след Меси и Роналдо. Шави беше близо до отличието през 2010 г., когато изведе Испания до световната титла в ЮАР, но бе пренебрегнат за сметка на Меси. На следващата година пък спечели Шампионската лига с Барселона, но отново аржентинецът беше предпочетен пред него. Неговият последен шанс беше през 2012 г., когато спечели и Европейското първенство с Испания, но отново нямаше как да се справи с конкуренцията на Меси и Роналдо. Въпреки това Шави винаги ще си остане един от големите гении на футболната игра.

 

Уесли Снайдер

Холандецът не е точно един от най-постоянните футболисти, но няма кой да му отрече феноменалния сезон през 2009-2010. Тогава плеймейкърът беше основния иргач на отбора на Интер, който триумфира в Шампионската лига и направи требъл с титлата и купата на Италия. През лятото пък Снайдер изведе Холандия до финалния мач на Световното първенство в ЮАР, ставайки един от голмайсторите на турнира с 5 отбелязани гола. До края на 2010 г. непрестанно се спекулираше, че холандецът е фаворит за „Златната топка“, но за изненада на всички, той дори не попадна в тройката. Снайдер ще си остане един от играчите правили наистина невероятни сезони, но така и не достигали до „Златната топка“.

Паоло Малдини

Легендата на Милан и може би най-добрият защитник в историята на футбола. Малдини спечели цели 6 трофея от Шампионската лига с Милан и игра финал на Световното първенство с Италия през 1994 г. Той обаче така и не стигна до „Златанта топка“, просто защото защитниците трудно могат да се доредят до това звание. Все пак Малдини попадна в тройката през 2003 г., но не успя да се пребори за приза с Андрий Шевченко. През последните години на неговата кариера дори се спекулираше, че може журналисти и футболисти да му присъдят приза, водейки се основно от цялостните постижения през неговата кариера. Вероятно Малдини щеше да спечели наградата през 2006 г., когато Италия спечели световната титла, ако вече не се беше оттеглил от националния отбор. Все пак той завинаги ще си остане идол за всеки един фен на футбола.

Жюст Фонтен

Нападателят, който и до днес държи рекорда за най-много голове отбелязани на едно Световно първенство. На Мондиала през 1958 г. той наниза цели 13 гола за своята Франция, която спечели бронзовите медали. Тогава в класацията за „Златната топка“ обаче той остана трети, като трофея отиде в неговия сънародник Раймон Копа, който през същата година бе спечелил и КЕШ с Реал Мадрид.

На клубно ниво кариерата на Фонтен ще се запомни с постиженията му във френския Реймс, с който той игра на два финала за КЕШ. През същата 1958 г. на клубно ниво нападателят отбеляза 39 гола във всички турнири. През 1959 г. Фонтен вкара 36 гола и игра финал за КЕШ, но остана в сянката на Алфредо Ди Стефано. Французинът беше един от най-добрите нападатели на своето време, но сякаш просто остана в сянката на гении като Раймон Копа, Алфредо Ди Стефано и Луис Суарес

 

Алън Шиърър

Вероятно най-добрият централен нападател през 90-те години на миналия век. Шиърър беше същински голов тайфун, който не спечели „Златната топката“, просто защото не игра в подходящия отбор. Нападателят постави редица голови рекорди с Блекбърн между 1992 и 1996 г., а след като спечели и титлата на Англия през последната година, вратите на всички големи отбори в Европа бяха отворени за него. Тогава Шиърър отбеляза 34 гола в английския шампионат и попадна в тройката за „Златната топка“, но призът отиде у Матиас Замер. Алекс Фъргюсън до последно го искаше в своя Манчестър Юнайтед, но в последния момент нападателят реши да премине в Нюкасъл.

Шиърър продължи да бележи умопомрачително много голове през следващите години, но те така и не бяха подплатени с трофей или голям пробив в Европа, което предопредели липсата на наградата. Вероятно ако през 1996 г. Шиърър бе избрал да премине в Манчестър Юнайтед поне една „Златна топка“ щеше да му е на 100% сигурна, но едва ли щеше да е този идол, който е за феновете на Нюкасъл.

Раул

Най-големият голмайстор в историята на Реал Мадрид. Испанецът беше голова машина, шестваща из Европа и донесла на своя клуб 3 трофея от Шампионската лига. Раул спокойно можеше да вземе трофея през 1998 г., 2000 г. и 2002 г., когато неговият Реал триумфира в надпреварата, но винаги бе засенчван от някого. През 2000 г. той стъпи на европейския връх и отбеляза 29 гола във всички турнири, но остана в сянката на Луиш Фиго. Най-близо до „Златната топка“ Раул беше през 2001 г., когато отбеляза 32 гола във всички турнири, но Майкъл Оуен го изпревари с малка разлика в точките. През 2002 г. пък испанецът остана в сянката на Роналдо.

За свой малшанс Раул не успя да стане част от златната епоха на националния отбор на Испания, който напусна точно преди победата на Европейското първенство през 2008 г. Все пак той винаги ще си остане идол за испанските фенове.