Провал ли са английските отбор в Европа?

Навлязохме във времето на редовния въпрос в последните няколко години: Защо английските отбори са толкова слаби в Европа? Ето отговора – Те не са! Следващ въпрос… Коя е страната, която е излъчила най-много различни отбори на четвъртфиналите в ШЛ през последните 4 години? Изненада, това е Англия с 4 – Лестър, Манчестър С, Манчестър Ю и Челси. Да, английските клубове изоставaт по брой записани мачове и появи в тази фаза на турнира, но водят в разнообразието и доказват това, което подозираме: качеството на клубовете може да е под европейските еквиваленти, но конкуренцията в лигата е това, което отличава първенството от всяко друго по целия свят, което и обяснява популярността му.

Очевидно е, че Лестър няма да спечели титлата и през този сезон, което означава, че ВЛ ще има нов шампион за 9-а поредна година. Никое друго първенство в Европа, малко или голямо, няма подобно постижение. И докато това не е маркер за високи постижения, то е един знак, който винаги ще носи интерес. Кой извън Германия го е грижа за Бундеслигата? И защо да е така, след като Байерн е на път да вземе 6-а поредна титла – най-дългият период на продължително господство в страната. Същото е в Италия сега с Ювентус. Ако Старата госпожа вземе трофея отново, това ще бъде най-дългата поредица в историята на Серия А от 1929 г. Така че, това не са големи лиги. Това са големи отбори в неконкурентоспособни първенства. И това се отразява в Европа.

В последните 4 кампании в Шампионската лига имаше общо 32 четвъртфинални квоти, които бяха поделени между 6 държави. Испания е с 12, Германия 7, Франция 5, Англия 4, Италия 2 и Португалия също с 2. И все пак 12-те испански квоти са разпределени между само 3 клуба – Барселона, Реал М и Атлетико М. Байерн и Борусия Д са отговорни за 6 от общо 7-те германски такива, ПСЖ и Монако пък за всичките 5 на Франция, Юве за двете на Италия и Порто и Бенфика за двете от Португалия. Погледнато по този начин, английският футбол със сигурност не е в криза.

Да, всички на Острова бяхме горди, че половината четвъртфиналисти през 2007/08 бяха от Висшата лига и никой чуждестранен клуб не отстрани такъв от Острова. Спомнете си, Ливърпул елиминира Арсенал, Челси изхвърли Ливърпул, а Манчестър Ю победи Челси на финала. Англия е дала 5 различни носителя на трофея от Шампионската лига – Ливърпул, Манчестър Ю, Нотингам, Челси и Астън Вила. В Германия са 3 – Байерн, Дортмунд и Хамбургер, в Италия също – Милан, Интер и Ювентус.

В Испания галениците на страната Реал М и Барселона са единствените, които са печелили най-титулувания клубен турнир. И Жозе Моуриньо е прав, когато казва, че английските клубове трябва да бъдат много повече от 1 на четвъртфиналите в европейските клубни турнири. Но трябва ли да пожертват всичко, което имат, за да постигнат това? Жозе започна да мрънка миналата седмица, че след мача на червените дяволи в Лига Европа с Ростов, възпитаниците му трябвало да пътуват за мач с Мидълзбро в неделя по обед. Според португалеца лигата би трябвало да се съобрази и да изтегли този мач поне за по-късен час. В това наистина има смисъл.

Но погледнете от гледна точка на Боро. Юнайтед е най-богатият, най-големият клуб в Англия. Те имат най-много пари, най-добрите съоръжения и ресурси, те разбиват световни рекорди на трансферния пазар. Ако Мидълзбро произведе добър играч, някой от елитните клубове веднага идва и го купува. Така направиха червените дяволи, които привлякоха Гари Палистър през 1989 г. Единственият шанс за малките клубове да се противопоставят на голям такъв, в случая Юнайтед, е съперникът да дойде уморен, изцеден, да даде почивка на някои от най-добрите си играчи, защото втората половина на сезона е доста интензитетна за успешните клубове. А това дава поне някакъв шанс на малките клубове, в случая Мидълзбро.

В Германия положението е доста любопитно. Байерн сякаш е убедил всички от Бундеслигата, че най-доброто за тях е да продават всичките си качествени футболисти именно на тях, но също така и да пречат на всеки клуб от сорта на РБ Лайпциг, който дръзва да оспорва величеството на мюнхенския колос. Барселона и Реал Мадрид са на практика спонсорирани от испанското правителство, така че препятствията по пътя им в Примера буквално се разчистват. В Лига Нос на Португалия също се стремят да угодят на евроучастниците си. 5 от 10-те евромача на Порто пък бяха предшествани от шампионатни срещи в петък вечерта.

На англичаните такива неща не им трябват. Мидълзбро си загуби от Юнайтед, а и какво би било посланието за останалите в лигата, за феновете, за спонсорите, за инвеститорите, ако програмата се приспособява така, че да даде най-голям шанс на най-богатия клуб в страната да елиминира съперник, който се намира на 8-о място в руската Висша лига? Това би било нож с 2 остриета. Да, Жозе смята, че организаторите на английския календар не дават и 5 пари за участието на отборите в Европа, но често те са и с вързани ръце. Грубо и тежко е да се играе с Челси в понеделник, с Ростов в четвъртък и след това с Мидълзбро в края на седмицата. Но помислете, ако срещата със сините бе преместена за неделя, то Червените дяволи трябваше да се прибират от тежко гостуване в Русия в четвъртък късно вечерта, а после да гостуват на „Стамфорд Бридж“ в неделя. Това е още по-тежко физическо предизвикателство.

Срещата с Мидълзбро нямаше и как да се отложи с ден или два, тъй като такива са правилата при излизане в пауза за международните мачове. Най-доброто, което Висшата лига можеше да направи, е да отложи срещата с не повече от 4 часа. Може би това е един добър вариант, който ще бъде обмислен за следващата кампания. Правило, според което участниците в Лига Европа играят последни в кръга. Всичко това отново ще бъде минно поле но този път поне ще бъде минно поле, еднакво за всички.

И не, това не води до елитен футбол в Европа и до страхотни резултати. Поне не в последно време. И все пак Юнайтед е фаворит в турнира ЛЕ, а Ливърпул достигна миналия сезон до финал. Лестър пък е четвъртият различен английски четвъртфиналист в Шампионската лига в последните 4 години, а никоя друга страна не може да се похвали с подобно постижение. Именно затова не е правилно да твърдим, че английските клубове се провалят в Европа. Да, те не успяват да постигнат върховни постижения и изостават по отношение на завоюването на върха на континента, ала са успешни като олицетворение на здравословната вътрешна конкуренция. Така, както е несравнимо успешна и цялата Висша лига по света.