Клубовете от Висшата лига блокираха спонсорите на Нюкасъл

Безконтролното изливане на средства в Нюкасъл изглежда няма да се състои или поне не във вида, в който бе възможно до съвсем скоро. Причината е, че клубовете от английската Висша лига гласуваха на общо събрание временното замразяване на спонсорските договори, свързани със собствениците на всеки един от тях, научихме от Sky Sports.

18 от 20-те тима гласуваха „За“ идеята безконтролното изсипване на средства да бъде спряно, защото притесненията, че новите собственици от Саудитска Арабия ще вложат няколко стотин милиона за селекция още през зимата. От „Сейнт Джеймсис Парк“ бяха против, а босовете на Манчестър Сити се въздържаха.

В момента правилата за „Финансов феърплей“ позволяват на всеки един клуб от елитната дивизия на Англия да натрупа задължения в не по-голям размер от £105 млн. за период от 3 години. Това правило обаче се заобикаля прекалено лесно, когато собствениците стават спонсори на своите клубове през други свои фирми. Така на практика дългът може и да бъде преправен на печалба, ако разходите на даден отбор са по-ниски от приходите от спонсорски договори. Именно това е схемата, която прилагат в Манчестър Сити, откакто арабските собственици поеха контрола върху.

Забраната за подобни договори ще бъде в сила в рамките на месец, като в този период се очаква изменение в закона, с което да се наложат известни лимити.

Опасенията са, че разликата между богатите и бедните клубове във Висшата лига ще стане още по-осезаема.

Тук е моментът да припомним, че конкуренцията в шампионата спада все по-осезаемо с времето. Манчестър Сити печели титлата през 2017/18 с цели 100 точки на върха, а година по-късно отстъпва от този рекорд със скромните 98 точки. Именно през лятото на 2017 г. бяха похарчени общо €317,5 млн. за трансфери, като цели шестима пристигнаха за суми между €30-65 млн.

Представителите на принц Мохамед бин Салман заявиха недвусмислено, че се целят в шампионската титла с инвестицията си в Нюкасъл, което означава, че в настоящата конкуренция ще са нужни ежегодни инвестиции от по няколко стотин милиона, като в това число не включваме разходите за заплати.