Вратарите са почти обречени никога повече да не спечелят „Златната топка“

„Златната топка“ може и да изгуби част от стойността си в последните двайсетина години, но въпреки това остава най-значимият индивидуален трофей във футбола. Тази година той съвсем заслужено отиде в ръцете на Карим Бензема, а негови подгласници станаха Садио Мане и Кевин де Бройне. Ако се върнем назад във времето, ще видим, че почти неизменно нападатели печелят приза, докато хората с различни позиции по терена биват пренебрегвани. Най-малко заслуга сред тях получават вратарите. Такъв бе случаят и тази година с Тибо Куртоа, който сам призна, че вече живеем в свят, в който триумфът на Лев Яшин от 1963 г. най-вероятно никога повече няма да се повтори. Оказва се, че белгиецът може би е прав.

В топ 3 на класацията след Яшин са попадали само Дино Дзоф, Иво Виктор, Оливер Кан, Джанлуиджи Буфон и Мануел Нойер. Става дума за цялата 66-годишна история на наградата. Година след година тези и други величия със специални правомощия на терена биват игнорирани поради куп причини. Най-очевидната е, че футболът е игра на голове и обичайно тя се печели от този, който е вкарал най-много попадения, а не от този, който е предотвратил повече.

Все още може да се каже, че живеем в епохата на Лионел Меси и Кристияно Роналдо. Двамата помежду си поделят 12 „Златни топки“, 74 значими трофея, сред които 9 Шампионски лиги, както и над 1400 гола. Хиляда и четиристотин! Неслучайно обръщаме внимание на това число. За сравнение, откакто бе основана Висшата лига в Англия през 1992 г. отбор от ранга на Нюкасъл Юнайтед е вкарал по-малко попадения. Това са цели 30 години, през които са играли стотици футболисти, а дори сред тях е и легенда от ранга на Алан Шиърър.

Всеки от вас сигурно си има своя фаворит за най-великия вратар на всички времена. Ако той е Дино Дзоф, тогава сигурно ще ви изненадаме, като ви съобщим, че италианецът е допуснал 688 гола в 837 мача, по официална статистика. Опазил е и само 384 „сухи мрежи“. Мануел Нойер пък има почти 750 мача и е допуснал над 620 гола с 341 „сухи мрежи“. За Лев Яшин е по-трудно да ви представим подобни данни с оглед факта, че практикува играта в ранните години на Съветския съюз, но все пак за него е известно, че е изиграл 812 мача и е запазил 270 „сухи мрежи“. Твърди се също, че е спасил над 150 дузпи, но тази информация е със спорен произход. Все пак сами разбирате, че би следвало да пази наказателни удари средно веднъж на всеки 3-5 мача.

Американското издание The Athletic посвети свой материал на тема вратарите и шансовете им за „Златна топка“, където бе акцентирано върху нещо любопитно - стойността на футболистите с ръкавици на трансферния пазар. Изданието калкулира, че 1/4 от всички похарчени пари в историята за вратари са дадени за Едерсон от Манчестър Сити, Алисон от Ливърпул и Кепа Аризабалага от Челси (€200 млн.). Това означава, че позицията вече се цени много по-високо, отколкото в миналото. За сравнение Арсенал плаща €2 млн. на КПР за Дейвид Сийман, Петер Шмайхел пристига в Манчестър Юнайтед от Брьондби за €750 хил., а Барселона привлича Антонио Субисарета от Атлетик Билбао за €1,9 млн.

В този ред на мисли изглежда, че вратарите получават все повече уважение в света на футбола и шансовете им член на гилдията да вдигне „Златната топка“ в бъдеще не са съвсем нулеви. Това обаче би било възможно, ако спрем ежегодно да виждаме нападатели, които да чупят рекорди, както от едно известно време правят Килиан Мбапе и Ерлинг Холанд. Току виж в някоя година носителят на „Златната обувка“ я спечели с 25 попадения. Тогава би било резонно специалистите да обърнат поглед към другия край на терена, за да удостоят с приза за най-добър футболист в света някой изключителен вратар.