Защо всъщност Моуриньо е специален

Жозе Моуриньо пак го направи. След като цяло седмица бе подложен на убийствена критика за неубедителното представяне на своя Челси срещу английския средняк Уест Хем, Моу просто си поигра с медиите, фаворизира съперника, излезе на терена, излъга го и го победи.

Много от феновете на Челси чакаха с притаено сърце  мача срещу Манчестър Сити. Гражданите са най-резултатния отбор на острова, доминират над всички съперници, играят атрактивен футбол, а до вчера имаха серия от 8 поредни победи у дома и 6 месеца без загуба на „Етихад“. Хората, които вярваха в победата на сините от Лондон бяха съвсем малко, но със сигурност са останали очаровани. Моуриньо отново показа защо се самообяви за „специален“. Той изработи перфектна тактика, която успя не само да противодейства на силното нападение на Сити, но и да доминира над противниковия отбор. Португалецът опроверга специалистите, които очакваха, че ще приложи крайно дефанзивна схема, както прави в повечето случаи когато играе срещу по-офанзивно настроени противници. Моу насити средата на терена, подсигурявайки защитата си с дефанзивни халфове като Рамирес и Матич, подкрепяни от преквалифицирания в халф Давид Луиз. Това затрудни изключително много играта в центъра на Сити, а в същото време осигури на Челси много пространства за контра-атаки, организирани от скоростните Вилиан, Ето О и Азар. Специалният предложи поредния си тактически шедьовър, изнасяйки лекция на Мануел Пелегрини, който така и не можа по време на мача да прекрои състава си така, че да противодейства на сините от Лондон.

Тук трябва да споменем как бавно и постепенно Моуриньо превърна Челси в тактически най-разнообразния отбор в Европа. Сините не са поставени в рамките на една определена тактическа схема, която да спазват всеки мач. Тяхното подреждане се прави  спрямо начинът, по който би било най-удачно да противодействат на определен съперник. Така и вчера срещу Манчестър Сити бе използвана тактика 4-1-4-1, с трима дефанзивни полузащитника и бързи крила, ориентирана към затрудняването на организацията на противниковите атаки още в средата на терена и осигуряване на пространства за контра-атака. За победата срещу Ливъпрул в края на декември пък бе използвано любимото на специалиста 4-2-3-1, въртящо се около максималното бързо  преливане на сините играчи от защита в нападение и максималната им ефективност в завършваща фаза. За равенството срещу Арсенал на „Емиратс“, пък Моу използва 4-3-3, с което подсигури всички зони на терена, целейки основно да не допусне гол, от колкото тимът му да отбележи такъв. Просто към момента Челси е изключително универсален отбор, играещ практичен футбол, съобразен с формата на предстоящия съперник. Феновете могат да видят как в даден мач сините се втурват в неспирни атаки, както беше в последния им срещу Манчестър Юнайтед, и как в друг, играят предпазливо, прибрано и дебнейки шанса си на контра-атака, както беше в този срещу Арсенал.  Към този момент на всеки треньор би му било изключително трудно да предвиди с каква тактика ще му противодействат лондончани. Едва ли и вчера Пелегрини е предполагал, че Моу ще излезе срещу отбора му с трима дефанзивни халфове, в схема която всъщност е офанзивно ориентирана. Челси победи шумните съседи само с 1:0, но сините футболисти удариха 3 греди и пропуснаха поне още толкова чисти положения. С този мач отборът показа, че е фаворит за титлата в Англия, но неговия треньор все още отрича този факт. Моуриньо никога не харесвал ролята на фаворит. Той обича да го подценяват или пренебрегват, просто защото като истинска змия издебва момента, в който да ухапе противника. Единственото, от което има нужда е доверие от клуба, който води и подкрепа от феновете. В Челси има и едното и другото. Цялото ръководство на клуба е в негови ръце, феновете го героизират, а играчите се съобразяват с всичко, което той им нареди.

Липсата на тези фактори бе и причината поради, която Моу не успя в Реал Мадрид. В кралския клуб треньорът винаги е на заден план. Там идеята е да се спазва философията на отбора за крайно атакуващ футбол, в него да играят най-големите звезди, а техният наставник по-скоро да се грижи за физическата им кондиция и да решава кой, кога да играе. В Мадрид Специалният никога не получи възможността да приложи напълно идеите си за играта на отбора, като постоянно бе притискан от ръководство, фенове, че дори и от футболисти, да налага един определен стил, който често се оказваше губещ, но нямаше как да бъде заменен.

В Челси е различно. В Лондон Жозе направи селекция, която максимално се препокри с неговите желания за футболисти, макар и не всички нови попълнения да бяха суперзвезди. Формира отбор по свой вкус, който да е изключително силен в защита и максимално ефективен на контра-атака. Челси може и да не е най-атрактивният отбор в Европа, но под водачеството на Моу е може би най-ефективният. Треньорът изуми света като заземи на пейката Хуан Мата, който през последните две години бе най-силния футболист на лондончани. Въпреки качествата си, испанецът просто не пасваше на схемата на Специалния. В резултат на това Моуриньо не се бави, продаде го през зимата докато цената му бе все още висока, и с половината от 50-те млн. евро дадени от Манчестър Юнайтед взе Неманя Матич, който пасна като дялан камък на схемата на отбора. Челси просто е отбор, който е идеално съобразен с идеите за футбол на своя треньор и за това представянето му постоянно се подобрява. Естествено Жозе е само на половината път, като битката за английската титла и Шампионската лига те първа предстои, но подценявания в началото на сезона Челси вече е фактор, с  който всеки в Европа трябва да се съобразява. Жозе Моуриньо пък отново доказа защо е специален.