Стойка Кръстева: Олимпийското злато не може да се сравни с нито един друг медал

Стойка Кръстева е една от най-добрите български боксьорки. Тя се състезава в категория до 54 и до 51 кг. На 4 август 2021 се класира на финал в категория до 51 килограма на летните олимпийски игри в Токио, проведени през 2021 година след 4 поредни победи и на финала побеждава туркинята Чакъроглу за да вземе златния медал и по този начин става петият български олимпийски шампион в бокса.

Самата Стойка Кръстева в момента тренира млади таланти, за да им даде шанс за бъдещето и да ги оформи като професионални състезатели. Тя даде интервю за Gong.bg, където разказа за своя път в спорта, както и за нейния най-голям връх в личната кариера.

Как започнаха твоите първи стъпки в спорта?

- "Съвсем случайно започнаха моите стъпки в спорта. Бях спортно дете, в квартала обичахме да играем футбол. Всички бяха изчезнали един ден и разбрах, че са в боксовата зала. Не проявих интерес към това, гледах си художествена гимнастика. Няколко седмици по-късно треньорът обикаляше да си събира дечица и попадна на моята класна, която ме предложи, ако ме харесат и така съвсем случайно попаднах в боксовата зала".

А към други спортове имаше ли влечение и интерес?

- "Тренирах народни танци и успоредно вървяха няколко години ръка за ръка. В един момент трябваше да избера и именно тогава избрах бокса целенасочено".

Кой те вдъхнови да се занимаваш професионално с бокс?

- "Моят идол е една друга много силна жена, която е проправила пътя в женския бокс – Десислава Кирова".

Спомняш ли си първия треньор и какво ти даде той в спорта?

- "Разбира се, че си го спомням. Той ми е като втори баща. Един спортист прекарва повече време в залата и по състезания, отколкото с родителите си. Миналата седмица бяхме на състезание заедно и си говорихме за минали неща. Даде ми много и ме изгради като характер".

Имаш много успехи и медали. Спомняш ли си всички?

- "Не, не си спомням всички. Най-паметни са ми тези от големи първенства, защото са много изстрадани. Целият труд е удовлетворен, когато завърши с медал особено на Олимпийски игри".

Ти си първата и единствена жена българска боксьорка, която е била на Олимпийски игри в Лондон през 2012-а година. Колко горда те кара да се чувстваш от това?

- "Горда съм, защото тогава беше първият път, когато имаше женски бокс на Олимпиада. Не съм щастлива, че не успях да взема медал. Не успях да издържа на напрежението, има голям стрес. Бях физически там, но не и психически. Исках всичко да свърши и да се прибера. Ако не бях участвала, нямаше да бъда този човек за Токио".

Какво беше чувството като стъпи на ринга в Лондон за първи път?

- "Чувството беше уникално. Всичките прожектори, публика. Англичаните са много добри фенове – подкрепят абсолютно всички".

Имаше ли го притеснението предвид, че не успя да се класираш напред?

- "Не издържах на психологическото напрежение, но станах по-силна за Токио".

Поправи тази грешка в Токио, взе златен момент, очаквано ли беше за теб?

- "Тръгнах с нагласата да взема медал. Това беше шансът ми да си тръгна от Олимпиада с такова отличие. Не конкретно за златен, но търсих медала. Постепенно започнахме да си мечтаем и да се борим за златото".

Това ли е най-големият връх в твоята кариера?

- "Безспорно. Олимпийското злато не може да се сравни с нито един друг медал".

Имаш ли по-интересна, или по-забавна ситуация от състезание?

- "В началото в Токио ми казаха, че треньорът ми е с положителна проба за Ковид. Това щеше да ме срине тогава, защото без него аз съм нищо и никой. Оказа се, че не е така. Минавайки на медалите, видях, че съм над кг на кантара. Шегувахме се, навлечена с много дрехи в жегата с влажния климат, за да мога да си оправя килограмите. Всичко това си го приемаме с насмешка".

Сега вече си в друго амплоа. Тренираш деца в националния отбор, как се чувстваш?

- "Чувствам се у дома си, това е целият ми живот. Целта ми е да предам моите знания и умения на децата. Искам да ме надскочат. При мен нещата се случваха трудно, този спорт не бе развит по мое време и нямаше финансиране. Сега всичко е различно".

От две години вече имаш и титлата „майка“. Това ли е най-прекрасното нещо, което ти се е случвало?

- "Цвети е едно прекрасно детенце, което изпълва всеки ден с нови и нови емоции".

Да очакваме ли тя да тръгне по стъпките на майка си?

- "Нямаме болни амбиции, всеки ден е в залата за тренировки, но това си зависи изцяло от нея. Преди всичко искам да пожелая на българските състезатели в Париж да бъдат здрави и целеустремени, без да се предават, независимо от трудностите по пътя, защото това е пътят на успеха. Нека бъдат уверени, защото те са свършили работата си преди това в залата".