Великите отбори в историята на футбола: Реал Мадрид и Лос Галактикус

Доминацията на великия Реал Мадрид от 50-те години на миналия век е запечатана за винаги в историята на европейския футбол, превръщайки отбора в най-големия спортен клуб в света. Победата и шести трофей от турнира за Купата на европейските шампиони (КЕШ) през 1966 г., обаче бележи бляскавия край на най-великото поколение, с което Лос Бланкос са разполагали в историята си. Ди Стефано, Пушкаш, Риал и Хенто постепенно се оттеглят от отбора, прекратявайки кариерите си и Реал изпада в един 30-годишен период, в който чака втория си цикъл на европейска доминация. През годините „белият балет“ успява да играе още няколко финала за КЕШ, но е принуден да стои в сянката на изживяващи зенита си грандове като Интер, Аякс, Байерн Мюнхен и Ливърпул. През 80-те години  мадридският гранд вади велико поколение, известно като „Петорката на ястреба“. В него блестят петима играчи, излезли от академията на клуба. Това са Емилио Бутрагеньо, Маноло Санчис, Мартин Васкес, Мичел и Мигел Педраса. Този отбор печели два пъти купата на УЕФА, но така и не успява да се добере до трофея от КЕШ, оставайки в сянката на великия Милан, в който играят Марко Ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард.

След разпада на „Петорката на ястреба“ мадридският гранд преминава през тежък период в началото на 90-те, като е принуден да изтърпи доминацията на домашната и европейската сцена, на своя вечен враг- Барселона. По онова време Йохан Кройф е сформирал своя дриймтийм,  в който играят Стоичков, Куман, Ромарио и Гуардиола. През 1994 г. Реал бива поет от аржентинския специалист Хорхе Валдано. Той е работил в клуба като треньор на младежките формации и след няколко години на чело на Тенерифе, получава шанса да поеме първият отбор на „кралския клуб“. Аржентинецът започва цялостна подмяна на отбора. От Тенерифе със себе си той води опорния халф Фернандо Редондо. Той успява да хвърли в шок футболния свят, привличайки датския плеймейкър Михаел Лаудруп от Барселона. Дълго време Луадруп е бил основна звезда в селекцията на каталунците, но след пристигането на Ромарио е закотвен на резервната скамейка. Това води до конфликт между него и Йохан Кройф, като датчанинът отказва да поднови договора си и преминава в Реал.  Въпреки скандалите около трансфера, на „Сантиаго Бернабеу“ пристига един играч, носещ със себе си изключителен поглед над играта като цяло, можещ да ръководи действията на цялата халфова линия. В отбора е върнат и юношата на клуба- вратарят Сантиаго Канисарес. Най-голямото попадение на Валдано обаче идва от академията на клуба и то се казва Раул Гонзалес Бланко.  Централният нападател прави силно впечатление в юношеските формации на клуба, превръщайки се в основен голмайстор на долните дивизии. Валдано му дава шанс и не бърка. Испанецът има вродено чувство за позициониране в противниковото наказателно поле, а нюхът му към гола е направо убийствен. Всичко това е съпроводено с брилянтна техника и вродена интелигентност, превърнали Раул в неоспорима легенда на кралския клуб и в може би най-обичания капитан в неговата история. Той може да действа както на върха на атаката, така и зад нападателя, помагайки на халфовете, превръщайки се в едно от най-обичаните имена във футболната игра. Като прибавим към новите футболисти и Фернандо Йеро, който може да изпълнява функциите както на централен защитник, така и на опорен халф, Реал се сдобива с един изключително балансиран състав. Лидер на този отбор е живата легенда на клуба Мануел Санчис. Либерото играе за „белия балет“ от 1983 г., като феновете виждат в негово лице въплъщението на историята на отбора.  С този състав „белият балет“  успява да спечели титлата на Испания през 1995 г., след петгодишна суша. Годината е паметна и с разгромната победа с 5:0 над дриймтийма на Барселона.
Макар всичко да изглежда чудесно, Реал се срива още през следващата година, оставайки на незавидната 6-та позиция в Ла Лига. Хорхе Валдано напуска, но той вече е оставил основата на бъдещия супер отбор, който ще доминира европейския футбол. Аржентинецът е заменен от италианеца Фабио Капело, който е покорил футболна Европа със своя Милан, с който печели Шампионската лига през 1994 г. Капело прави изключително широка селекция. В отбора той привлича лекия нападател Предраг Миатович, който е бил основна звезда в неговия Милан. В отбора идва и хърватският таран Давор Шукер, който се е утвърдил като един от водещите голмайстори на Испания със своята Севиля.Привлечен е и бразилският бек Роберто Карлош. Карлош обаче не е обикновен защитник. Той притежава страхотна скорост и техника, като успява да покрива крилата и да участва както в дефанзивните, така и в офанзивните действия на отбора. Най-силното му оръжие обаче е неговия шут. Той може да дава инженерно точни пасове, както и да изпълнява неспасяеми наказателни удари. Така и Реал се сдобива с един изключително офанзивен отбор, който започва да блести в Испания. През сезон 96-97, Раул и Шукер успяват да надхвърлят по 20 гола в шампионата и със своя атакуващ футбол, Реал печели нова титла на Испания. Въпреки успехите си обаче Капело така и не успява да се хареса на феновете. Той е в постоянни противоречия с публиката и ръководството на клуба, което води и до неговото напускане през лятото на 97-ма. За нов треньор на клуба е назначен германецът Юп Хайнкес. Той е направил име като треньор, печелейки два пъти титлата на Германия с Байерн Мюнхен. В отбора пристига и нов нападател в лицето на Фернандо Мориентес, който постепенно измества Давор Шукер от титулярния състав. Реал вече има всичко нужно за поредна атака на европейския връх.

Реал Мадрид печели безпроблемно групата си в Шампионската лига през 1997 г., където компания му правят Розенборг, Олимпиакос и Порто. На четвъртфиналите е отстранен немският Байер Леверкузен, след 1:1 в Германия и 3:0 в Испания. Стилът на Реал  е изключително офанзивен, като разчита на скоростните защитници Карлош, Йеро и Санчис да изнасят топката към нападателите с бързи центрирания. Когато се включват в атака, пък те биват покривани от опорните халфове Редондо и Зеедорф. „Лос бланкос“ играят прагматичен футбол, насочен към нападението, но и съпроводен със сериозна мисъл за подсигуряването в защита.

Въпреки успешните си игри на европейската сцена, колосът от Мадрид се представя лошо в Испания, където се движи на четвърто място. За това и когато на полуфиналите на Шампионската лига белите футболисти трябва да се изправят срещу действащия шампион Борусия Дортмунд, няма много хора, които да вярват в техния успех. В редиците на германския клуб блестят супер звезди като Матиас Замер, Карл-Хайнц Ридле и Анди Мьолер. Реал обаче хвърля бомбата, печелейки домакинството си с 2:0. Вторият мач е изигран перфектно в дефанзивен план и „белият балет“ се добира до така жадувания финал за най-престижния клубен трофей в Европа.

На холандския стадион „Амстердам арена“ чака могъщият Ювентус. Това е трети пореден финал на турнира за италианския гранд, като в неговите редици блестят супер звезди като Алесандро Дел Пиеро, Зинедин Зидан, Едгар Давитс и Филипо Индзаги. Към онзи момент Юве е безспорно най-силният отбор в Европа. Финалният мач не е от най-блестящите. Бианконерите са тези, които диктуват играта, но „лос бланкос“ се защитават добре и не допускат чисти положения пред вратата си. Решителният момент идва в 66-та минута, когато Миятович пронизва вратата на италианците и прави резултата 1:0. До самия край на мача белите футболисти са натикани в своето наказателно поле, но след геройски действия в защита успяват да опазят резултата. След 32-годишно чакане, Реал Мадрид най-сетне е спечелил своята 7-ма европейска титла. Отборът е посрещнат с бурни празненства в Испания, а футболистите вече имат статут на герои.

Въпреки европейския триумф Реал завършва на едва четвърто място в Ла Лига, което и коства поста на Юп Хайнкес. Той бива заменен от холандския спец Гус Хидинк. Хидинк е изключително сериозно име в треньорската професия, като през същата 1998 г. е успял да изведе националния отбор на Холандия до полуфинал на Световното първенство във Франция. 10-години по-рано пък извежда ПСВ Айндховен до триумфа в КЕШ. Холандецът не променя почти нищо в стила на игра на „кралския клуб“, като успява да спечели междуконтиненталната купа след победа на бразилския Вашко Дагама с 2:1 . Резултатите в първенството обаче не се подобряват значително и отборът се движи на сериозна точкова разлика зад Барселона. В Шампионската лига  нещата също не вървят и въпреки, че преминава през груповата фаза, Реал бива отстранен от Динамо Киев на четвъртфиналите с общ резултат от 3:1. Отборът завършва втори в Ла Лига, далеч зад Барселона. В същото време ръководството на клуба изпитва сериозни финансови проблеми, а неговите дългове са достигнали до грандиозната сума от 270 млн. евро. Напрежението расте непрекъснато и Хидинк е освободен от треньорския пост. На негово място застава Висенте дел Боске. Като играч той е успял да се оформи като една от легендите на белия клуб. Кат треньор пък е прекарал цялата си кариера из различните гарнитури на отбора, така че е достатъчно запознат с положението в Реал. Дел Боске е известен като много добър психолог и с умението си да създава изключително семейна обстановка в съблекалнята. Третира футболистите си като собствени деца, карайки ги да се чувстват изключително спокойни под негово ръководство. По това време в тима са привлечени защитниците Мичел Салгадо и Иван Елгера. На вратата пък е наложен Икер Касияс. Касияс е рожба на академията на „кралския клуб“. Често той е подценяван заради не много високия си ръст за вратар, но за изключително кратко време се превръща в един от най-добрите вратари в историята на футбола. Има котешки рефлекс, страхотно чувство за пласиране при центриранията, а ръста си комплексира със сериозен отскок. Касияс заключва вратата на испанския гранд, като е под нейните рамки и до днес.
Нещата  в испанския шампионат обаче продължават да не вървят. Отборът се движи в средата на таблицата, а успехите идват трудно. Въпреки всичко Шампионската лига отново е на дневен ред. Там Реал изпитва сериозни трудности с излизането от своята група, където се бори с Байерн Мюнхен, Динамо Киев и Розенборг. В крайна сметка испанците се добират до второто място и отиват на четвъртфиналите. Там се срещат с действащия европейски шампион- Манчестър Юнайтед. Легендарният сър Алекс Фъргюсан е съградил феноменален отбор, в редиците, на който блестят имената на Дейвид Бекъм, Гари Невил, Райън  Гигс, Рой Кийн , Пол Сколс и Петер Шмайхел. Англичаните са големия фаворит в турнира и са считани за безспорно най-силния отбор в Европа. На „Олд трафорд“ испанския колос играе много добре тактически и запазва нулевото равенство. На „Сантиаго Бернабеу“ публиката вижда страхотен спектакъл, в който „белият балет“ успява да се наложи с 3:2. Действащите европейски шампиони са отстранени. Идва полуфинала срещу Байерн Мюнхен.
В груповата фаза Байерн са доминирали изцяло над Реал, побеждавайки ги на два пъти с по 2:4 и 1:4.Мачът в Мадрид обаче се развива доста по-различно, като Реал печели с 2:0. Баварците печелят реванша в Мюнхен с 2:1, но това не е достатъчно и „лос бланкос“ са отново на финал.

В първенството нещата не са се развили никак добре, като Реал завърша на незавидното 5-то място. Единственото спасение на сезона за „белия балет“ изглежда трофея на Шампионската лига. Финалът се играе на „Стад де Франс“ в Париж, а съперник на белите е друг испански отбор- Валенсия. Това е първият финал в историята на турнира, в който се срещат представителите на една и съща страна. Реал изиграва финалната среща като на магия. Белите футболисти създават голови положения по инеркция, напълно смазвайки своя противник. Напълно логично Мориентес открива резултата в 39-та минута. През второто полувреме „белият балет“ атакува дори повече и след страхотни голове на Макманаман и Раул, Реал Мадрид достига до победа с 3:0 и своята 8-ма европейска титла.  Европейската слава на клуба вече е напълно възстановена и въпреки несгодите в първенството, той се радва на доминацията си в Шампионската лига.
Финансовите проблеми обаче продължават да мъчат кралския клуб, като през лятото на 2000 г. за нов президент е избран строителният магнат Флорентино Перес. Той застава начело на клуба с амбициозен проект с наименованието „Лос Галактикус“. Неговата идея е да събере под шапката на най-титулувания и популярен футболен клуб в света, най-силните и популярни футболисти на своето време. Всичко е един огромен маркетингов проект, целящ да направи от Реал корпоративен гигант. Първият голям трансфер, който Перес  осъществява е може би и най-скандалният в историята на футбола.

По онова време португалецът Луиш Фиго е едно от най-големите имена в европейския футбол и идол за всички фенове на Барселона. Атакуващият хал е самороден талант, като с брилянтната си техника и здрава физика е способен да е както изключително ефективен в атака, така и страшно полезен в защита. През 2000 г. светът е потресен когато разбира, че португалецът е преминал във вечния враг на каталунците. Реал е предложил на Барса рекордната сума от 60 млн. долара за халфа, който пък заплашил ръководството на каталунците, че ако не разрешат трансфера, сам ще прекъсне договора си. От онзи ден нататък Фиго се превръща в най-омразното име на „Ноу камп“, но пък и в сърцето на халфовата линия на Реал. В отбора е привлечена и звездата на Селта Виго- опорният халф Клод Макелеле. С този отбор „белият балет“ най-сетне печели титлата на Испания през 2001 г. Макар и да отпада от Байерн Мюнхен на полуфиналите в Шампионската лига, Реал вече е оформил като един изключително силен отбор. През 2001 г. Реал прави своя супер удар на трансферния пазар, привличайки най-голямата звезда на световния футбол към онзи период- французинът Зинедин Зидан. Плеймейкърът пристига от Ювентус срещу рекордната сума от 55 млн. евро. Парите си струват и последната стотинка, тъй като Зидан е истински магьосник на терена. Той има брилянтна техника, като може да прави каквото си поиска с топката в крака. В състояние е да оперира по цялата халфова линия, като добрата му физика го прави полезен както в нападение, така и в защита. Французинът има вроден поглед върху играта, като той е човекът, който еднолично ръководи цялостния стил на игра на своя отбор. Така и на своя 100-годишен юбилей, Реал Мадрид се отправя на лов за своята 9-та купа на европейските шампиони. „Белият балет“ печели категорично своята група, където играят още Панатинайкос, Спарта Прага и Порто. На четвъртфиналите пък изправя срещу отстранилия ги през миналата година и действащ европейски шампион Байерн Мюнхен. Отбор в който играят футболисти като Оливер Кан, Оуен Харгрийвс,  Бишенте Лизаразу и Мемет Шол. Баварците изкопчват победа с 2:1 в домакинския си мач, но на „Сантиаго Бернабеу“ белите са безкомпромисни и печелят с 2:0. На полуфиналите пък е извоювана една изключително сладка победа срещу вечния съперник Барселона. При каталунците грее звездата на великия Ривалдо, но това не стига срещу галактическия тим. Реал печели домакинския си мач с 2:0 и след равенство от 1:1 на „Ноу камп“, заветният финал е вече достигнат. Името на съперника на „кралския клуб“ е изненада за цяла футболна Европа. Скромният немски Байер Леверкузен, достига финала, практикувайки изключително зрелищен и приятен за окото футбол. Звездата на германците е опорният халф Михаел Балак, а в тима изгрява и името на младия български нападател Димитър Бербатов. На шотландския стадион „Хемпдън парк“ феновете виждат един изключително зрелищен мач, в който и двата отбора се осланят на атакуващата игра. Реал започва вихрено и Раул открива резултата още в 8-та минута. Лусио обаче изравнява за Леверкузен, само 5 минути по-късно. Реал поема инициативата в мача, но германците се защитават наистина добре. Тогава в самия край на първото полувреме, Зинедин Зидан сътворява вероятно най-красивия гол, вкарван някога на финал в най-елитния клубен футболен турнир. С воле от въздуха, на границата на наказателното поле, французинът праща неспасяема топка в германската врата. Второто полувреме е доминирано от Леверкузен, които атакуват непрестанно, но в този мач Касияс е безгрешен и спасява всичко, което може да се спаси. В самия край на мача Бербатов пропуска златна възможност, но удара му пропуска вратата. Така и Реал ознаменува своя юбилей с 9-ти европейски триумф.
Лятото на 2002 г. е посрещнато с нов супер трансфер. От Интер на „Сантиаго Бернабеу“ пристига бразилският нападател Роналдо. Феноменът е най-добрият нападател на своето време и един от най-добрите голмайстори за всички времена. Той притежава брилянтна комбинация между скорост и техника, като за защитниците неговото спиране е невъзможен за решаване ребус. Той може да действа по всяка линия на нападението. Както на неговия връх, така и по крилата, а ако се налага и от задни позиции. Роналдо просто се появява и печели сърцата на феновете на мадридския колос. С него в състава, Реал печели Суперкупата на Европа след победа с 3:1 над Фейанорд и междуконтиненталната купа след победа с 2:0 на парагвайския Олимпия. С този отбор пред клуба има само една цел- десета купа на европейските шампиони.
Отборът върви прекрасно на всички страни. Той е абсолютен доминант в Испания, а в Шампионската лига мачка всичко наред. Четврътфиналите на това издание на турнира пък ще се запомнят с два невероятни спектакъла, които отборите на Реал и Манчестър Юнайтед изнасят помежду си. „Ел галактикус“ печелят мача на „Сатнтиаго Бернабеу“ с 3:1. На „Олд трафорд“ обаче светът вижда страхотно зрелище, което Юнайтед печели с 4:3. Реал се измъква на косъм, но все пак достига полуфиналите. А там чака Ювентус. Бианконерите практикуват футбол, който е антипод на играта на „белия балет“. Той е изключително защитен, прибран и разчитащ на контра атаки. Въпреки това в техните редици блестят звезди като Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон и Давид Трезеге. В този сблъсък се срещат два стила, изцяло отричащи се един друг. И въпреки, че Реал е абсолютен фаворит, тактическата зрялост на Юве не е за подценяване. „Лос бланкос“ взимат минимална победа на „Сантиаго Бернабеу“ с 2:1. В Торино обаче те губят драматично с 3:1. Макар и титлата в Испания да е спечелена, вината за провала в Европа бива хвърлена върху Висенте дел Боске, който е освободен от треньорския пост на клуба. Това слага и края на втората златна ера на Реал Мадрид. Въпреки, че в следващите години в клуба пристигат звезди като Дейвид Бекъм, Майкъл Оуен и Рууд Ван Нистълрой, звездните единици така и не формират нов силен колектив. Реал пък преминава през нов дълъг период без европейска титла.
Отборът на Реал Мадрид от ерата „Лос Галактикус“ спечели сърцата на милиони зрители по целия свят. Идеята най-голямото футболно име да събере в своя отбор най-големите звезди на своето време превръща „кралския клуб“ от голямо футболно име в световен маркетингов  гигант.
Между 1995 и 2003 г. отборът на Реал Мадрид печели: 4 титли на Испания, 3 трофея от Шампионската лига, 1 Суперкупа на Европа и 2 Интерконтинентални купи. Луиш Фиго е удостоен със „Златната топка“ през 2000 г. , а Роналдо през 2002 г.
Отборът на Реал, победил Байер Леверкузен през 2002 г.
Касияс, Салгадо, Карлуш, Йеро, Елгера, Зидан, Фиго, Солари, Макелеле, Раул, Мориентес