Дойде ли краят на Гуардиола

Хосеп Гуардиола преминава през навярно най-тежкия период в своята кариера. Испанският специалист изведе Байерн Мюнхен до титлата в Германия още през март, но тежкото поражение с 4:0 от Реал Мадрид на „Алианц Арена“ постави под сериозен въпрос разбиранията му за футбола като цяло.

Когато пое Барселона през 2008 г. Гуардиола революционизира идеите на своите предшественици Йохан Кройф и Франк Рийкард, за да създаде т.нар. стил тики-така. Това е начин на игра опрян на постоянния контрол над топката и постепенната атака. Този стил изведе Барса до два триумфа в Шампионската лига през 2009 и 2011 г. През този сезон Пеп се опитва да го вгради в Байерн Мюнхен, но това среща огромна съпротива от феновете, а и от ръководството на отбора. Треньорът се опитва да прокара бавния и техничен футбол, в една среда, в която се харесва бързата и физическа игра.

Погромът от Реал Мадрид в Шампионската лига показа едно: тики-така вече е твърде разгадаем начин на игра. Всеки по-солиден отбор в Европа е напълно наясно как да му противодейства и отборите, които го практикуват, доста често остават разочаровани. Лошото е, че Гуардиола просто отказва да приеме това. За него е непосилно да признае, че неговото творение вече е в историята. Да, на времето Барса бе най-силния отбор в света, но е факт, че днес каталунците също страдат от прекаленото еднообразие в играта си, като е много вероятно да завършат сезона без спечелен трофей.

Големият проблем в кариерата на Гуардиола е, че той отказва да разнообрази треньорския си стил или да си изработи план Б. Колкото и да отрича, той иска да направи от Байерн подобие на своята Барса. Проблемът обаче е, че точно този Байерн размаза каталунците през миналата година, с начин на игра, коренно противоречащ на техния. Изключително бърза игра, много физика в средата на терена и избягване на излишното разиграване на топката. Това остави Юп Хайнкес на баварците, придружено с требъл от трофеи през миналата година. . Този стил обаче е в пълно противоречие с този на Гуардиола, за който е противно, дори да си помисли да го налага.

Испанецът е просто господин „тики-така“ и колкото и изтъркан да е вече този стил, той не намира сили да го загърби. Да, Гуардиола спечели титлата на Германия, но трябва да се каже, че имаше доста благоприятни обстоятелства, които предвещаваха това. Основният конкурент на баварците Борусия Дортмунд страдаше от постоянни контузии на свои ключови играчи. Всъщност Юрген Клоп разполагаше с пълния потенциал на своя отбор едва през месец март, като му беше непосилно да се конкурира с Байерн. С пълния си потенциал, обаче Борусия сложи тройка на баварците и отупа Реал Мадрид с 2:0 в Шампионската лига, изповядвайки типично германския бърз и физически футбол. Гуардиола обаче остана сляп за това и продължи да налага собствената си философия, която просто вече е остаряла.

Чрез нея той и обезличи част от звездите на баварската машина. Франк Рибери бе кандидат за „Златната топка“ през миналата година, а през тази е безличен. Безличен е защото в негово лице Гуардиола вижда своя нов Шави Ернандес. Французинът обаче никога не е бил прост подавач, а е влизал в ролята на взривно крило. Ограничаването на неговите функции в атака и умишленото забавяне на играта му от Гуардиола, просто обезличи иргата му. В същото време Робен бе най-острия футболист в Европа, заедно с Кристиано Роналдо. Пеп обаче не можа да възприеме бързия му стил на игра, ограничавайки и неговите функции, искайки да го превърне в своя Иниеста. Проблемът обаче е, че нито Рибери иска да е Шави, нито Робен иска да е Иниеста, нито Байерн иска да е Барселона. За испанския треньор на тима обаче е непосилно да наложи друг стил на игра, освен своя си. За Гуардиола фубтолът се изчерпва с владеенето на топката и точните пасове, всеки друг стил му е чужд и неприемлив. Точно тази липса на пластичност в неговата кариера може и да я обезличи. Пеп просто не може да преобразява отбора си в хода на мачовете. Той  играе един определен стил, и ако нещата не се получават, те просто не се получават.

Трябва да се каже, че стилът тики-така бе разгадан още през 2009 г. Тогава на полуфиналите в Шампионската лига, Челси напълно надигра каталунците на „Стамфорд Бридж“. Петте неотсъдени дузпи от съдията Йовербро и късметлийския гол на Иниеста в края на мача спасиха Барселона и донесоха европейския триумф, месец по-късно. Впоследствие същото направи Моуриньо с Интер, за да дойде краха на Барса през 2012 г.,отпадайки от полуфилите на Шампионската лига, позволявайки отново на Челси да я обърне от 2:0 до 2:2, с човек по-малко. За това и Гуардиола напусна „Камп Ноу“. Той усети, че начина му на работа се е изчерпал за каталуниците и се надяваше, че в нов отбор той отново ще разцърфти. Това обаче трудно ще стане. Просто Гуардиола се е превърнал в един твърде шаблонен и предвидим треньор, който или трябва да се модернизира, или да залезе. В Германия той пое един готов отбор, който реши да промени. Това обаче не доведе до неговия прогрес, а по-скоро до неговия регрес.

Пеп  трябва да докаже, че може да вирее и извън Барселона, но към този момент това не му се получава. Той трябва или да еволюира като треньор, или просто да се примири, че величието му е останало в историята.