Световното първенство се превърна в континентална война

Световното първенство в Бразилия се превърна във война на континентите, каквато не сме виждали до сега.

Всички знаем, че всеки Мондиал представлява истински сблъсък между латиноамериканската и европейската философии за играта. Европа издига в култ тактическата дисциплина, себераздаването и отборната игра. Латинска Америка пък винаги се е славила с изключителна емоционалност, техничност и отдаване на водещо значение на индивидуалната изява в даден мач. В Бразилия тези две култури са се захапали както никога до сега, борейки се да докажат коя ще доминира.

Всички латиноамерикански отбори в Бразилия срещат изключителна подкрепа от трибуните, докато европейските търпят доста освирквания и негативна атмосфера. В същото време все повече европейци, които до вчера са мразили даден отбор, днес са готови да викат за него, само за да може представител на техния континент да спечели титлата. Така и една Германия се превърна в доста подкрепян тим от неутралните запалянковци, които виждат в момчетата на Льоахим Льов надеждата за европейски триумф на шампионата.

Истината е, че до този момент  европейците търпят сериозно крушение, като единствените отбори от Стария континент, които блестят са тези на Холандия и Германия. И двата обаче имаха изключителни трудности на осминафиналите, където с мъка преодоляха Мексико и Алжир. Големите сензации на тазгодишния Мондиал, пък идват именно от латиноамериканците. Коста Рика спечели своята група, побеждавайки Уругвай и Италия, успявайки да направи равен и с Англия. Колумбия марширува смело към върха, след като спечели категорично своята група и отстрани Уругвай на осминафиналите. Чили пък бе на косъм от това да отстрани домакините от Бразилия още на осминафиналите. Бразилия все още не успява да убеди с играта си, но Аржентина  изглежда много силна. Така, че до този момент няма някоя от латиноамериканските сили, която да е разочаровала. В също време още в групите отпаднаха европейски колоси като Испания, Италия, Португалия и Англия. Съдбата им последваха и доста прилични отбори като тези на Русия и Хърватия. 

Някои се опитват да дадат обяснение за слабото представяне на европейските отбори с изморителния сезон на техните футболисти. То обаче увисва, тъй като всички основни футболисти на латиноамериканските отбори също играят в Европа. Истината е, че отборите от Латинска Америка са по-нахъсани от всякога, тъй като през последните два Мондиала ядоха здрав бой от европейците. На Световното първенство през 2006 г. имахме изцяло европейски полуфинали, с участието на Франция, Португалия, Германия и Италия. През 2010 г. пък само един отбор от Латинска Америка достигна до полуфиналите в лицето на Уругвай. По време на елиминациите обаче Уругвайците не срещнаха нито един европейски отбор, а на полуфинала и малкия финал загубиха с по 3:2 от Германия и Холандия. Тази европейска доминация през последните години и фактът, че Световното първенство се провежда в центъра на Латинска Америка, кара всички латиноамериканци да желаят страстно голям триумф на шампионата.  Вече е ясно, че на полуфиналите със сигурност ще имаме по един представител на Европа и Латинска Америка, тъй като сред червъртфиналните двойки имаме  Бразилия срещу Колумбия и Франция срещу Германия. 

Големият плюс на европейските отбори се корени в това, че винаги са били изключително стабилни при директните елиминации. Просто винаги са проявявали повече спокойствие и тактическа зрялост от своите противници, което и им е помагало да стигат далеч. Сега обаче тактическа зрялост показват и латиноамериканците. Отбори като Колумбия и Коста Рика се опитват да играят изключително грамотен и задружен футбол, лишавайки се от своя блясък, но постигайки ефективност. В Аржентина дори звезда като Меси се опитва постоянно да комбинира със своите съотборници и да дава тон за отборна игра. Дори бразилците се опитват да играят прагматичен футбол, така че старите грешки, причинени от емоции, изглеждат преодолени. Европа обаче все още не е казала последната си дума, тъй като европейските тимове винаги избухват във финалната фаза на турнира, опитвайки се да съхраняват своите сили, поне до четвъртфиналите.

Същинската война между Латинска Америка и Европа започва още на четвъртфиналите, където ще видим Холандия срещу Коста Рика и може би Белгия срещу Аржентина. Победител в тази война обаче ще е континентът, чийто представител стъпи на върха, като няколко отбора са съсредоточени в защитаването не само на своята национална, но и на своята континентална чест.