Още един неочакван страничен ефект от електромобилите

Еуфорията около тихата и "чиста" електрическа мобилност започва да се пропуква под натиска на един доста неприятен и неочакван страничен ефект. Докато производителите се надпреварват да хвалят липсата на шум и светкавичното ускорение, все повече пътници откриват, че цената на това удоволствие е внезапно гадене, замаяност и пълен стомашен дискомфорт. Оказва се, че модерните технологии са вкарали човешкия организъм в капана на своеобразна "сухоземна морска болест", за която никой не ни предупреждава в рекламните брошури.

Проблемът се крие в бруталния сензорен конфликт, който електрическите возила провокират у нас. Десетилетия наред телата ни са били програмирани да свързват промяната в скоростта с ръмженето на двигателя и леките вибрации на шасито. Тези звукови и тактилни „подсказки“ са подготвяли мозъка за всяко натискане на педала. Сега обаче настъпва зловеща тишина

Когато ускорението се случи мигновено и без звук, вестибуларният апарат изпада в паника – очите виждат шеметно движение, но тялото не получава обичайните потвърждения. Резултатът? Дезориентация, от която буквално може да ви прилошее.

Ситуацията се влошава допълнително от така нареченото регенеративно спиране. За разлика от предвидимото забавяне при автомобилите с ДВГ, тук колата „захапва“ пътя по специфичен, изкуствен начин в момента, в който шофьорът отпусне газта. За пътниците, които не държат волана и не могат да предвидят тези софтуерни капризи, пътуването се превръща в безкрайна серия от несинхронизирани тласъци. Дори фините вибрации в купето са с различна, неестествена честота, което допълнително натоварва системата ни за равновесие и превръща кабината в малка стая за мъчения на колела.

Автомобилните гиганти вече тихомълком признават гафа и трескаво търсят изход от ситуацията. Инженерите експериментират с изкуствено генерирани шумове и софтуерни ограничения на тягата, опитвайки се изкуствено да „влошат“ работата на електромотора, за да го направят по-поносим за човешката природа. Иронично е, че след като инвестираха милиарди в пълна тишина, сега компаниите се опитват да върнат шума и изкуствените вибрации, само за да не се налага пътниците да държат торбички за повръщане.

Докато индустрията се опитва да поправи грешките си, на потребителите не им остава нищо друго, освен да гледат в далечината и да забравят за телефоните си по време на път. Очевидно е, че „стерилната“ среда на електромобила е в разрез с биологичната ни настройка и ако производителите не намерят баланс, бъдещето на транспорта може да се окаже освен по-зелено и значително по-неприятно за стомаха.