Наистина ли пияните оцеляват по-често в катастрофа?

Съществуват безброй истории за пияни шофьори, оживели по чудо след тежки катастрофи, в които други участници са пострадали тежко или са загинали. Простото обяснение на подобни феномени обикновено свързва оцеляването с отпуснатото под влияние на алкохола човешко тяло, което понася по-леко травмите.

Една от най-популярните теории гласи, че пияният не осъзнава опасността и не се опитва да се бори с нея, поради което тялото се сгъва и деформира във всяка посока под въздействието на външните сили. В нормално състояние на съзнанието мускулите и сухожилията се напрягат и еластичността на тъканите намалява. Тялото става като суха клонка, на което се дължат и нараняванията.

Оказва се, че има множество изследвания, посветени на теорията на "неуязвимия пияница". Повечето от тях стигат до извода, че при човек с повишено съдържание на алкохол в кръвта има по-големи шансове за оцеляване при тежки наранявания в катастрофа.

При пътнотранспортно произшествие тялото всъщност претърпява не едно, а три стълкновения - автомобилът се удря в нещо, след това човекът по инерция се блъска в повърхностите в салона на колата, а накрая вътрешните органи получават механични увреждания при контакта с костите. Според хипотезата за гъвкавото тяло на пияните при 100-процентова трезвост мускулатурата се напряга рязко, губейки способността да компенсира кинетичната енергия от удара, което на свой ред увеличава риска от счупвания, разкъсвания и други тежки увреждания.

В същото време пияният поема по пътя на най-малкото съпротивление. Ръцете и краката му се превръщат в своеобразни "еърбегове", а естественият потенциал на тялото и вътрешните органи да се деформират се използва в по-висока степен.

Обратната логика обаче също звучи правдоподобно. Заради намаленото напрежение в мускулите последиците от удара в твърдите повърхности в салона са по-сериозни, отколкото ако ръцете и краката са били напрегнати и поне донякъде компенсират силата на сблъсъка.

Именно тази теза застъпват авторите на статията "Действително ли алкохолното опиянение защитава от тежки наранявания и намалява смъртността след хоспитализиране", публикувана в сп. The American Surgeon. Изследователите са установили, че при хора с повишено съдържание на алкохол в кръвта се наблюдава завишен риск от травми на главата, лицето, гръдния кош и коремната кухина, които са много по-опасни за живота от счупвания на ръце и крака, скъсани сухожилия и други наранявания, получени вследствие на напрягането на крайниците.

През 2010 г. в бюлетина на Американската медицинска асоциация е публикувана статия, озаглавена "Пътнотранспортните произшествия: Взаимовръзка между употребата на алкохол, типа и тежестта на травмите и резултатите от лечението". Авторите на изследването стигат до извода, че пациентите с най-тежки наранявания имат значително по-голям шанс за оцеляване ако в кръвта им е открита висока концентрация на алкохол, отколкото трезвите им събратя по съдба. Процентът на оцеляване при пияните остава много по-висок, въпреки че при тях тежките травми на главата и септичните усложнения се срещат много по-често.

В полза на тази теория говорят и резултатите от друго изследване, проведено през 2012 г. от университетите в Илинойс и Чикаго. Учените открили, че алкохолът в кръвта намалява смъртността при всякакви типове травми - счупвания, открити рани, увредени вътрешни органи и т.н. Единственият вид травми, при които от алкохола няма полза, са изгарянията. В това няма нищо чудно, тъй като имунопотискащият му ефект отдавна е общоизвестен факт, а при пациенти с изгаряния леталният изход най-често е резултат от инфекция.

Авторът на изследването Лий Фридман констатира, че тези преимущества се увеличават с повишаването на концентрацията на алкохола в кръвта, като в някои случаи благодарение на него смъртността спада с цели 50%. За съжаление точните причини за това все още не са известни. В свое по-късно изследване от 2014 г., озаглавено "Усложнения вследствие концентрацията на алкохол в кръвта след травми" Фридман предлага хипотезата, че защитният ефект може би се дължи на начина, по който алкохолът намалява вероятността от възникване на посттравматични последици.

43.2% от наблюдаваните в рамките на изследването пациенти, починали след катастрофа, са получили поне едно усложнение. Процентът при пияните е много по-нисък. При тях усложненията, свързани със сърцето, са с 23.5% по-малко, а с бъбреците - 30%. Според Фридман "текущият анализ показва, че [при пациенти, употребили алкохол] се наблюдава намаляване на броя на най-разпространените клинични усложнения в сърдечно-съдовата система и бъбреците, което може да бъде ключ към спасяването на човешки животи".

Съществуват обаче и проучвания, които стигат до диаметрално противоположни изводи. През 2011 г. "Европейското списание за травматология и неотложна хирургия" публикува материал, озаглавен "Въздействие на алкохола и резултати от лечението на пациенти с травми", според който смъртността при пияни пациенти е близо два пъти по-висока от средната. Освен това в случаите на проникващи наранявания пациентите, употребили алкохол, много по-често не стигат до болницата живи.

Според авторите на изследването "алкохолът променя хемодинамичната, метаболитна и възпалителна хомеостаза след кръвозагуба, забавят отделянето на катехоламини и снижават прага на камерна аритмия, а имунопотискащите ефекти от алкохола повишават риска от вторични инфекции". Казано по-просто, пияният човек кърви по-обилно, тъй като намалява способността на организма да свива кръвоносните съдове и на кръвта да се съсирва, а вероятността сърцебиенето да достигне опасен за живота ритъм се увеличава. В случай на инфекция при наличие на алкохол в кръвта пък способността на имунната система да защити организма се понижава.