Трима убити и 16 ранени след украински удар по санаториум в Крим

Трима души са загинали и 16 са ранени в резултат на атака с дрон на украинските въоръжени сили (ВВС) срещу Крим. Това съобщи главата на републиката Сергей Аксьонов в своя Telegram канал, цитиран от ТАСС.

"Според актуална информация, трима души са загинали и 16 са ранени в резултат на атаката с дрон близо до град Форос", написа той.

По-рано Аксьонов съобщи, че в село Форос, разположено близо до границата със Севастопол, няколко сгради в територията на санаториума "Форос" и училищна сграда са повредени от удар на вражески дрон. Предварителните съобщения сочат, че е разрушена аудиторията на училището, а библиотеката е повредена.

Руското министерство на отбраната съобщи, че около 19:30 ч. московско време на 21 септември в курортна зона на Крим, където няма военни съоръжения, украинските въоръжени сили са извършили удар с помощта на безпилотни летателни апарати.

Русия и Украйна са предприеха нападения с дронове тази вечер, което доведе до жертви и щети, предаде ДПА, цитирана от БТА, като се позова на представители на местните власти и съобщения в медиите.

Малко след това в пристанищния град Севастопол зазвучаха сирени за въздушна тревога и губернаторът Михаил Развожаев призова жителите да потърсят убежище. Три дрона са били свалени над пристанището.

По-рано украински официални лица съобщиха за серия от руски атаки с дронове. Експлозии от дронове в централния украински град Полтава са причинили пожари и имуществени щети, съобщи шефът на регионалната военна администрация Володимир Когут. Нападения с дронове са били отчетени и в околните населени места.

Ръководителят на просветно-историческото дружество "Курск", гражданинът на Полша Йежи Тиц е загинал във военните действия в Украйна, в които е участвал на страната на Русия. Това съобщи пресслужбата на правителството на руската Курска област, цитирана от ТАСС и БТА.

При бойните действия в Украйна "загина гражданинът на Полша Йежи Тиц, ръководител на просветно-историческото дружество "Курск", които се е занимавал с възстановяване на паметници на съветски войници в Полша [...] На фронта той използваше позивната Зигмунд и до край остана верен на своите убеждения, сражавайки се срещу неонацистите. Светла му памет", се казва в изявлението.

Тиц е роден в Полша, където дълги години е оглавявал просветно-историческото дружество "Курск". Под негово ръководство бяха възстановени десетки паметници на съветски войници и паметници костници. "За тази си дейност през май 2020 г. той е бил награден с орден на "Паметта на героите на Отечеството". Той работеше под твърдия натиск на русофобските власти на Полша, вследствие на което беше буквално принуден да напусне родината си", уточнява пресслужбата на правителството на руската Курска област и добавя, че през последните години Тиц е живял в Русия.

Правителството на Обединеното кралство обмисля финансиране на нова вълна от заеми за Украйна, използвайки млрд. паунда руски държавни активи, замразени в страната, съобщава Politico, цитирано от ФОКУС.

Отбелязва се, че министърът на финансите на Великобритания Рейчъл Рийвс е представила този план, който може да е подобен на плана, предложен от Европейския съюз, на среща в Копенхаген в събота.

В същото време тя не е предостави конкретни подробности за това как ще работи планът, но е отбелязала, че заемите ще са в съответствие с международното право и няма да включват постоянна конфискация на руски държавни активи.

Отбелязва се, че докато лъвският пай от руските активи - 185 млрд. евро - е замразен в ЕС в белгийския депозитар Euroclear, около 25 млрд. паунда се съхраняват във Великобритания.

Парите ще финансират схема за "репарационни заеми“ във Великобритания, която според Министерството на финансите ще "работи в унисон“ с програмата на ЕС. Министерството добави, че разглежданите предложения биха могли да отключат финансиране на заеми до пълната стойност на руските активи във Великобритания.

Съгласно схемата на ЕС, Брюксел ще предостави на Украйна заеми до 172 млрд. евро чрез обмен на руски пари, свързани със замразени руски активи, за облигации с нулева лихва.

ЕС се надява, че предложението ще избегне обвинения в пълна конфискация на парите.

Съгласно схемата на ЕС, Украйна ще трябва да изплати заема едва след като Москва плати военни репарации, което се счита за малко вероятно.

По-рано двупартийна група американски сенатори внесе законопроект, според който ще се прехвърлят замразени руски активи, съхранявани в САЩ, на Украйна на всеки 90 дни

Украйна е изправена пред една напрегната седмица на дипломация на високо равнище, след като Общото събрание на ООН започва в Ню Йорк във вторник, заяви президентът Володимир Зеленски, цитиран от ДПА и БТА.

В своето вечерно видеообръщение тази вечер Зеленски заяви, че в програмата му са включени повече от две дузини срещи с мирови лидери.

"Можем да постигнем много, ако нашите партньори ни изслушат и подкрепят предложенията, които наистина допринасят за прекратяване на войната", каза той.

Зеленски добави, че е планирана и среща с президента на САЩ Доналд Тръмп, макар че не посочи конкретна дата.

"Важно е тази седмица да покажем на света решимостта си за решителни действия, защото без сила няма да има мир", заяви Зеленски, като подчерта най-новия пакет от санкции на Европейския съюз срещу Русия.

Новите мерки на ЕС имат за цел да засилят натиска върху нелегалния руски петролен флот и да ограничат търговията с руски енергийни ресурси, за да ограничат военните ресурси на Москва, каза той.

В петък Европейската комисия предложи нови санкции срещу Русия заради нашествието в Украйна. Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел възнамерява да премести датата за пълна забрана за вноса на руски втечнен природен газ в ЕС за началото на 2027 г. – с една година по-рано от предварително планираното.

Русия е под санкции от началото на пълномащабното си нахлуване в Украйна. По този начин Западът се опитва да ограничи приходите на Русия от петрол, но в действителност Москва е намерила начин да печели от петрола въпреки ценовите подпивания на петрола и ограниченията за внос, пише The New York Times, цитиран от ФОКУС.

Авторите на изданието анализират как Русия избягва санкциите и продължава да печели пари, като благодарение на това създава огромен флот от стари кораби с неясна собственост (руския сенчест флот) и с тях тайно транспортира гориво до далечни пазари.

В статията се посочва, че разширяването на ''сенчестия флот'' вече става очевидно, както и сериозните и потенциално дългосрочни последици от това. Авторите отбелязват, че старите кораби представляват сериозна заплаха за околната среда и тази тенденция е създала огромна незаконна икономика на морския транспорт. Някои експерти смятат, че тази тенденции би могла да оцелее след войната и да отвори пътя за страни, които продължават да заобикалят съществуващия ред. По-специално, с Русия и Иран като превозвачи и Китай и Индия като клиенти.

"Мнозина искат да направят лесната част – да наложат санкции – но в действителност ние създадохме още по-голям проблем. Санкциите не ги изваждат от бизнеса. Те ги изваждат от легалния бизнес“, казва Иън Ралби, експерт по морска сигурност и основател на изследователската фирма I.R. Consilium.

Изданието цитира данни от изследователската фирма S&P Global Market Intelligence, които показват, че ''сенчестият флот'' съставлява около 17% от всички петролни танкери, плаващи в океаните днес. Според компанията флотът е наброявал 940 кораба в началото на тази година, което е с 45% повече от преди година.

Русия също искаше да избегне ценови ограничения.

"Г-7, Европейският съюз и Австралия забраниха на компаниите да предоставят застраховки и други услуги, когато руският суров петрол се продаваше за повече от 60 долара за барел, а Европейският съюз и Обединеното кралство по-късно намалиха лимита още повече“, се казва в статията.

В резултат на това, свързани с Русия кораби са започнали да използват съмнителна застраховка или да я отказват напълно. Те са започнали да плават под знамена на трети страни и да изпращат невярна информация за местоположението си, за да скрият откъде са натоварили товара си.

Като затрудняват определянето на произхода на руския петрол, те създадоха атмосфера на правдоподобно отричане за купувачите на петрол.

Тези плавателни съдове са станали жизненоважни за руската петролна икономика, но те носят и огромния риск от разливи на петрол или други морски бедствия. Средната възраст на плавателните съдове е около 20 години, в сравнение с 13 години за петролния флот като цяло, според S&P.

''Сенчестият флот'' има и друг, още по-очевиден недостатък: той е "ограничил ефективността на ограничението“, заключи американският правителствен надзорен орган в доклад този месец. В доклада се казва, че флотът осигурява пари на руската хазна и ѝ помага да финансира войната си в Украйна.

Това не означава, че санкциите са грешка, цитира вестникът експертите. По-специално, Бен Харис, бивш служител на Министерството на финансите в администрацията на Байдън и архитект на тавана на цените, който заяви, че санкциите, дори и да са несъвършени, са скъпоструващи за Русия. Той обясни, че превозът на петрол до Индия или Китай и създаването на скрит флот е скъпо начинание.

Затова западните страни налагат още повече санкции за борба със ''руския сенчест флот''. Европейският съюз вече е санкционирал над 500 кораба от скрития флот. Съединените щати, Великобритания, Канада и Австралия също преследват тези кораби. Целта е тези кораби да се превърнат в ''морски престъпници''. Но Русия продължава да добавя кораби, които ги заменят.

Статия на The Economist отбелязва, че руската икономика е започнала да се забавя. Това оказва натиск върху фондовите пазари и забавя растежа на реалните заплати. Очаква се следващият пакет от санкции да изостри този ефект, смята вестникът.