Николай Николов: Зверствата на натовците в Курска област

В резултата на настъплението в Курска област през 2024 год. НАТО окупира площ от 1268 кв. километра, на която се намират 59 населени пункта.

Руските власти проспиват нападението и не съумяват да проведат навреме организирана евакуация. Помощ на изоставените сънародници оказват доброволци, които дръзват да се доберат до тях под вражеския прицелен обстрел от въздуха и земята.

Няколко хиляди човека не успяват да избягат и стават плячка за нашествениците. А онези взривяват безразборно домове и инфраструктура. Обират, изтезават, умъртвяват по най-жесток начин. По същество се повтаря историята с наказателните акции в Донбас през лятото на 2014 год., но вече в по-голям мащаб.

На фотографиите на фона на развалините украински военни със самодоволни усмивки позират с каски на Вермахта и хитлеристки отличителни знаци на униформите. Нашите храненици, любимците на БСП и другите главочи от управлението, се изживяват като свръхчовеци. Нали са героите на демократичната част на континента! И тези особи в края на краищата ще ни станат надзиратели и палачи - защо иначе господарите ги кътат, организират и обучават?... Духът на нацизма се рее свободно от София до Осло.

На 19.01.2025 год. Главното военно следствено управление на Следствения комитет на Руската федерация възбужда дело по отношение на военнослужещи от 92 бригада на Украинските въоръжени сили. В периода между 28.09. и 24.11.2024 год. в село Руско Поречно те убиват 11 мъже и 3 жени. След това нападателите изнасилват и застрелват още осем жени. Захвърлят телата на двадесет и двете жертви в мазетата на къщите... Там ги откриват – с вързани ръце, със следи от мъчения и огнестрелни рани.

Един от обвиняемите, Евгений Фабрисенко, признава, че неговото подразделение целенасочено е откривало огън по мирните граждани: «Нашите обстрелваха селото от своите позиции. Те (жителите, бел. м.) не можеха да избягат, опитваха да се измъкнат, но ги уцелваха».

Доказано е, че натовците са получили заповед да унищожават руснаците в завладените райони.

От разказите на оцелелите очевидци кръвта застива.

Край Суджа войник спира бременна жена с двегодишното и́ детенце, дълго ги разглежда, а сетне разстрелва всички.

До село Бирюковка дронове атакуват леки коли с мирни жители. Малко по-нататък на железопътния прелез спира бронетранспортьор и започва да обстрелва преминаващите автомобили. В един от тях са убити жена и малко момченце, ранено е седемгодишно момиченце.

В магазина "Васильок" на пътя Суджа – Лигов влизат въоръжени хора. Взимат продукти. На непонятен език (предположително на полски) искат нещо от продавачките. Жените опитват да обяснят, че не разбират за какво става дума… Убиват ги. В същото време съучастник на нападателите седи на пейката до входа и стреля по преминаващите коли. Някои не улучвал, останалите се преобръщат в канавката.

Жена носи дете, ранено от шрапнел. Насреща излиза войник и без да каже нещо, застрелва майката. Не доубива малчугана – оставя го да му изтече кръвта.

На видео запис се вижда как украинци с униформи с нацистки атрибути се гаврят със 74-годишен пенсионер. Впоследствие е открито тялото на жертвата, Александър Хусаров, с огнестрелни рани.

Свидетели на престъпленията в Курска област разказват, че мнозина от нашествениците общуват помежду си на английски и полски език. Те организират екзекуции, на които събират жителите. Най-често прилагат обесване и разчленяване.

Не са рядкост публичните изнасилвания – това се практикува от грузинските наемници.

Има сведения за най-малко 130 случая на отвличане на руски граждани с цел шантаж и получаване на откуп. На камиони откарват хората в Украйна, оттам похитителите се свързват с роднините и ги принуждават да платят, или да извършат терористичен акт.

Доказано е убийството на 331 мирни курски граждани. Съдбата на други 576 е неясна. Поне 2287 човека са пострадали от действията на натовците. Данните са официални, но неокончателни – следствените действия продължават.

На 8 март 2025 год. руската земя е освободена. Осем месеца и двадесет дни населението е подложено на жесток терор. ООН и правозащитните организации не обръщат внимание на престъпленията, извършвани от украинските изверги и техните западни колеги. Тази морална слепота продължава от 2014 година.

Човеколюбие? Справедливост? Колко кухи думи…